Роман за глада като тест за човечност

Говорят за „Глад“ като за „книга, която защитава педофилията“. И лъжат. Да, в романа на нидерландеца Джамал Уариаши присъства темата за педофилията, но не като фокус на изследване, а само като сянка в аморфното човешко общество от слепи съдници. Това е капанът, който Уариаши поставя, за да разобличи съвременните проповедници, които са заменили вярата и любовта с неверие и омраза.

Всъщност „Глад“ е роман за всеки глад – материален и духовен. Безпощаден е към псевдоморала на съвремието, който позволява изкривяване на доброто и злото, който стимулира омраза и безразличие, прикрити зад фасадни ценности.

Трудно е да се определи еднозначно посоката на гнева, така видим в думите на Уариаши. Но това е плътен и активен гняв, разобличителен и неопрощаващ, макар и затворен в дистанциран наратив без видимо авторско присъствие.

Психологът Уариаши говори чрез образите в романа. Въплътен е едновременно в Ласло и Орели, в мъжа и жената, оплетени в основния романов конфликт. Но и някак нехайно, естествено и ненатрапчиво вплита целия свят в темата. Писателят, син на мароканец и нидерландка, се разхожда като у дома си във времена и места, привидно коренно различни – Етиопия, Нидерландия, Унгария, САЩ. Успява да съчетае уж несвързани метафорични кодове – библейската история за Соломон и Савската царица се появява редом със свидетелства за нацистки изстъпления и заиграва със съвременната парадна фанатичност. В книгата изцяло отсъства идеята за расовите различия. Но през цялото време Уариаши тихомълком разобличава лицемерното човечество, което не вижда човека, докато го съди безпощадно.

Историята, разказана суховато, е предвидена да събуди силни емоции. Изключително писателско умение се иска, за да разпалиш въображението на читателя, докато структурираш цял роман в неравноделен такт. Смяната на ритъма в наратива е видима, рязка, формата се променя неочаквано и накрая осъзнаваш, че това е песен – припев, бридж, мелодия. И заедно с това е папка с документи от антропологично и социално изследване.

В романа се усеща полъх на загадка, уж разкрита още в началото, а всъщност шокираща в края. Мистерията е точно в онази идея за „педофилия“, която определя основната тема. Всъщност романът задава много повече въпроси, отколкото отговори предлага. И няма всеобща истина, която да бъде неотменима за всеки, затворил последната му страница.

Този роман е тест за хуманност. Не за парадната демонстрация на съчувствие, а за истинския смисъл на човещината. Глад е равно на страх, това е решението на формулата, кодирана в книгата. А страхът лишава света от справедливост, сковава хората, вкаменява ги. Прави ги съдници, не емпати. Гладът е не само нужда от храна, човечеството е гладно за разбиране, казва метафорично Уариаши. Интелектуален глад, хуманитарен глад, социален глад, любовен глад, морален глад – всяко определение може да бъде прибавено към краткото заглавие на романа.

Подобно интелектуално предизвикателство е трудно за осмисляне от първи път, „Глад“ е роман за препрочитане.

Трябва да се отбележи и чудесният превод на Мария Енчева, брилянтен дори на морфологично ниво.