Роман за отровата, която създаде нова политическа ера за Русия и света

Наскоро българският читател се запозна със силата на езика и посланието в първия роман на Сергей Лебедев „Предел на забравата“ („Кръг“). До края на годината предстои да излезе под знака на същото издателство в превод на Денис Коробко и последният роман на Лебедев – „Дебютант“. Играта на думи, заложена в руското заглавие („новичок“ означава „новак, дебютант“, но е и име на нов вид отрова, покосила противници на Владимир Путин) подсказва, че става дума за политическа проза с актуални послания.

В интервю пред „Берлинер Цайтунг“ от 5 юли писателят Сергей Лебедев говори за новия си роман по повод излизането му в превод на немски. Основните му акценти са плашещата пророческа сила на литературата и съвременна Русия, която според автора е в „нова политическа ера“.

Романът „Дебютант“ излезе в Русия в края на 2020 г. Книгата е политически трилър за съветски химик на име Калитин, който създава „Дебютант“ – „перфектната отрова, смъртоносна и безследна“. След разпадането на Съветския съюз Калитин бяга на Запад и руският подполковник Шершнев получава заповед да убие учения със собственото му зловещо изобретение.

„Притеснително е колко опасно близо една до друга са литературата и реалността“, казва Лебедев пред „Берлинер Цайтунг“.

Писателят започва книгата след случая с атаката срещу Сергей и Юлия Скрипал през 2018 г. и я завършва една година преди опита за покушение срещу Алексей Навални, става ясно от друго негово интервю за „Ню Йорк Таймс“.

„Моята първа реакция беше страх – спомня си Лебедев за момента, в който научава новината за опита за убийство на Навални. – Като писател човек трябва да се запита „Кой съм аз? Има ли метафизична връзка, която ми е позволила да уловя тази тема и да посоча нейната важност? Така че това не беше страх за собствената ми безопасност, а онова неудобно чувство, което пропълзява в нас и което свързваме със свръхестествени или трансцедентални преживявания“.

За ситуацията в Русия Лебедев казва:

„Това, което виждаме сега в усъвършенстваната работа на органите на държавната сигурност, е един вид тъмно изкуство. (…) Новината, че Навални е в кома, ме покоси почти физически, като удар, при който дишането ми спря. Това сложи край на най-важните надежди за бъдещето. От този момент нататък нашата реалност се промени: играта между държавата и опозицията вече е различна. През септември 2020 г. за Русия започна нова политическа ера“.

В интервюто авторът предупреждава за опасността от пропагандата и всяването на мнителност сред обществото:

„Страхът е далеч по-ефективен от конвенционалните оръжия“.

Попитан какво мисли за писателите от Беларус, Лебедев не пропуска да отбележи възхищението си към Светлана Алексиевич:

„Бих я нарекъл мой учител, не в писането, а в умението да се съсредоточавам върху важните морални проблеми и да осъзнавам отговорността на изкуството“.

Писателят прави паралел между събитията и героите в своя роман и идеята за homo sovieticus на Алексиевич:

„Дори самата отрова – при мен „Дебютант“, а в действителност „Новичок“, може да бъде описана като homo sovieticus. Тя не е нещо, което изведнъж се е появило днес, а е наследство от Съветския съюз“.

Лебедев припомня и немското участие в създаването на отровата. Лечението на Навални в Германия, според Лебедев, затваря един кръг с историческо значение. „Новичок“ е създадена в малкия град Шихани, където Червената армия на Съветския съюз и Райхсвера на Ваймарската република разработват химически бойни агенти съвместно до 1933 година.

„Деветдесет години по-късно немски медицински специалисти помогнаха да се възстанови здравето на човек, който беше засегнат от една от рожбите на това място. За мен това е знак с голяма символика“, отбелязва Лебедев.

Сергей Лебедев е роден през 1981 г. Още на 19 става заместник-главен редактор на списание „Първи септември“. Романите му са преведени на 21 езика, а „Предел на забравата“ е включен в номинациите за няколко големи руски и европейски награди.

Светлана Алексиевич пише за Сергей Лебедев:

„Изключете телевизора и го прочетете… Сергей Лебедев пише не за миналото, а за настоящето. Той пише, че ние все още не сме преживели и не сме разбрали ерата на Сталин“.

Вижте още: БОЛШЕВИКЪТ ВСЕ ОЩЕ ГЛЕДА ОТ РАМКА НА СТЕНАТА