Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Роман за сбогуването на Густав Малер със света

На български език излиза „Част последна“ от Роберт Зееталер - актьор, сценарист, но най-вече писател

Дизайнът на „Част последна“ е на София Попйорданова. Снимка: Изд. „Лист“ - Роман за сбогуването на Густав Малер със света

Дизайнът на „Част последна“ е на София Попйорданова. Снимка: Изд. „Лист“

За един писател вероятно би било полезно да бъде и актьор, за да успее напълно да разбере героите си и да се въплъти в тях. Умението да забравиш себе си и да бъдеш някой друг не е задължително, разбира се. Но при Роберт Зееталер то като че ли е необходимост. Особено в последната му книга за живота на Густав Малер – „Част последна“. Австрийският писател разказва за последните седмици от живота на композитора, когато той е болен и отдаден на спомени.

Роберт Зееталер е роден през 1966 година във Виена. Има сериозни проблеми с очите (- 19 диоптъра) и се налага да посещава училище за незрящи и деца със зрителни проблеми. Там започват и опитите му на сцена. Актьорската кариера на Зееталер започва през 1997 година с малка роля в австрийски сериал. И по-нататък се развива все в тая посока. Вероятно най-значимият филм във филмографията му е „Младост“ на Паоло Сорентино, в който е инструктор по катерене. Последно Зееталер написа сценария за екранизирането на романа си „Продавачът на вестници и цигари“ и се появи за кратко в него като войник от Гестапо. Театралните му роли са много повече.

И все пак истински впечатляващата е писателската кариера на австриеца. Първият му роман излиза през 2006 година, но големият му успех идва с книгата „Цял един живот“, за която получава номинация за „Букър“. До този момент той вече има множество награди за сценарий, но публиката обаче е на друго мнение – големите бестселъри в библиографията му са „Полето“ и последният му роман „Част последна“, които бяха 14 седмици на челно место по продажби в класацията на „Шпигел“.

„Част последна“ не е роман за великите произведения на Густав Малер, в него няма разбор на музиката му. Това е роман за сбогуването със света. Тъжен и красив финал на един гениален автор.

Австрийският композитор Густав Малер лежи, завит с одеяло, на палубата на презокеански кораб. Грижата за него е поверена на момче, което не знае нищо за него. Малер си припомня времето във Виена: напрежението в работата си, опитите да мотивира музикантите да изпълнят възможно най-добре, даже върховно неговите произведения, смъртта на дъщеря му, голямото отчуждение и студенина, които се прокрадват между него и голямата му любов Алма. Докато Малер е на палубата, Алма е в луксозната им каюта заедно с другата им дъщеря. Момчето носи чай на композитора и се опитва да разбере нещо за човека, за когото трябва да се грижи и който изглежда толкова тъжен и болен. Пита го за музиката и Роберт Зееталер позволява на Малер да отговори, че за музиката не може да се говори, тя трябва да се слуша.

Снимка: Изд. „Лист“

Като че ли главен герой в романа не е Густав Малер, а това неуко момче от кухнята, което се суети около него в това последно пътуване от Америка, която го прави прочут в цял свят, към родната му Австрия. Композиторът изживява последните дни от живота си, т. нар. „част последна“ като в музикално произведение. Докато неговият прислужник е в началото на живота си, все още не знае накъде ще поеме, какво ще прави, когато слезе от кораба. Но срещата с този уморен и печален човек, когото се опитва да разбере, променя живота му. Може би не много, но достатъчно. Другият второстепенен герой е морето, в което Малер е взрян като в екран, на който се прожектират сцени от живота му.

„Морето е живо, мина му през ума. Трябва само достатъчно дълго да стоиш неподвижно, за да почувстваш как то диша“, чуваме как мисли композиторът.

Силата на Зееталер е в опростеността на изказа. Книгите му са кратки и гъсти, четат се привидно лесно и бързо, но отгласът от думите му остава. Читателят не може да се отърси от усещането, с което затваря последната страница, „част последна“. Не излиза и от душата на героя му.

Снимка: Изд. „Лист“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах