Романът „Дамски гамбит“ за пръв път на български

„Дамски гамбит“, един от най-обсъжданите сериали на миналата година, значително повиши интереса на зрителите към шахмата. Историята за сериала всъщност е по позабравен роман на Уолтър Тревис от 1983 г., с който скоро ще може да се запознаят и българските читатели.

Романът „Дамски гамбит“ ще излезе за първи път у нас под логото на издателство „Кръг“. Очаква се книгата да се появи на пазара в края на март. По превода работи Борислав Стефанов.

Историята на Бет Хармън е познатата от минисериала на „Нетфликс“. Това е най-гледаният минисериал на платформата, сочат данни от компанията, оглавявал е Топ 10 по гледания в над 60 страни по света. Една от тях беше и България.

Вижте още: „ДАМСКИ ГАМБИТ“ – ШАХЪТ КАТО МЕТАФОРА ЗА ЗАВИСИМОСТТА

Сюжетът на сериала почти изцяло се придържа към книгата – малко момиче без родители се озовава в пансион, където не успява да се социализира. Единствена утеха намира в мазето, където може да играе шах с чистача, а когато това е невъзможно – във въображението на момичето, по време на безсънните нощи под въздействието на коктейл от успокоителни. На 12 девойката е осиновена от госпожа Уитли – лош родител, но точно това, от което се нуждае Бет. Развива се бързо в шахмата и съвсем скоро читателят ще забележи, че от грозноватото патенце Бет се превръща в лебед, красива млада жена. Почти без никаква помощ, скоро тя е готова да се изправи пред най-внушителния гросмайстор и да му бъде достойна партия.

Майкъл Ондатджи, авторът на „Английският пациент“, един от феновете на романа, споделя, че препрочита книгата „на всеки няколко години заради чистото удоволствие и умения на писателя“.

Това е най-добрата книга за шах, писана досега, ако не броим „Защитата Лужин“ на Владимир Набоков, пише през 1983 г. „Ню Йорк Таймс“. В него бойното поле е човешкото съзнание. На страната на добрите застава необичайният талант на Бет да разиграва цели шахматни двубои в главата си. На страната на лошите за алкохолът, наркотиците, самотата и комплексът за малоценност.

Мнозина питат може ли книгата да се чете и от хора, които нямат никакво познание за шаха – и отговорът е положителен. Авторът на книгата се учи да играе шах от 7-годишен и е на ниво С (средностатистически добър играч). Той не разказва шахматните ходове в отегчителни детайли, но описва достътчно, за да задържи вниманието и на хората, наясно с играта.