Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Романът на Памук? Представете си дърво…

Турският нобелист за разходките си в нощен Истанбул и за писането като зографисване на фреска

Пиши само за теми и герои, които харесваш и се надяваш, че и читателят ще хареса, съветва Орхан Памук авторите, които се оплакват от писателски блокаж. Снимка: Мухшин Акгун - Романът на Памук? Представете си дърво…

Пиши само за теми и герои, които харесваш и се надяваш, че и читателят ще хареса, съветва Орхан Памук авторите, които се оплакват от писателски блокаж. Снимка: Мухшин Акгун

Развитието на романа е неразривно свързано с растежа на съвременните градове, казва турският нобелов лауреат Орхан Памук на събитието „Гардиън Лайв“, в който дискутира новата си книга „Странно усещане“ (Strangeness in My Mind). Градовете според него пораждат романи, а те от своя страна митологизират напредъка на градовете. Памук обясни това, за да илюстрира защо собствените му работи се връщат отново и отново към Истанбул – родното му място и мястото, което му служи за вдъхновение в прозата.

В „Странно усещане“ Орхан Памук се е заел да създаде „епос за Истанбул“, простиращ се в рамките на 40 години, разказан от перспективата на обикновените си, честно забравяни граждани – улични търговци, мошеници, жители на бедните квартали.

Централният разказвач е Мевлут Караташ – през деня продавач на кисело мляко и сервитьор, а нощем – търгаш на боза. Романът съдържа богата мрежа от персонажи. Някои от тях успяват да преживяват, други – не, цъфтят или вехнат любовни романси, а в случая с Мевлут се случва и нещо съвсем различно заради объркана самоличност.

„Исках да разкажа дребната улична история на този град“, казва Памук, който е водил десетки разговори с продавачи на боза и улични търговци в Истанбул. Той добавя, че разказите на някои от тях почти без редакция са намерили място в „Странно усещане“ – което е накарало романа да прелива от първо в трето лице, между факта и измислицата.

По време на историята Мевлут скита из нощен Истанбул и продава нискоалкохолния си продукт, като се заглежда и често се пренасища от онова, което Орхан Памук описва като „гората от знаци и символи“, дефинираща града. Самият писател признава, че също обича да излиза и да се разхожда нощем:

„Харесва ми да наблюдавам града посред нощ… Той е място, където човечеството се прикрива в сенките. Радост е да си романист, да ходиш, да забелязваш и да си водиш бележки. Използвам айфона си да правя снимки, понякога клипчета на всичко, което ми се стори интересно“.

 Писането на роман като представа за дърво

„Човешкото въображение, както знаем, е ограничено. Не можеш да си представиш предварително цял роман от 600 страници – казва Памук в отговор на въпрос как се справя със задачата да конструира книга, разпростряна върху четири десетилетия и включваща множество второстепенни истории и теми. – Представете си дърво, нещо такова е писането на роман. Мислиш за ствола, после за някои клони, чак след това за част от листата.

Епосът е много сходен с фреската; започваш от някой ъгъл. Заемаш се и правиш различни ъгли цяла година, след това продължаваш с друг, изменяш мястото на ствола, преизмисляш историята, близките ти казват: „Какво правиш?“, затова го избистряш, продължаваш да редактираш и да избистряш… Ето така писах четирийсет години.“

Въпреки популярното схващане за писането на романи като самотно занимание – според Памук писателите са толкова добри, колкото редакторите им. Според него книгата става най-добре, като я пренапише, след това я пренапише отново и накрая – трети път. Чак след това той моли редакторите си да му помогнат с последователността в нея.

Що се отнася до темата с писателския блокаж, той я отхвърля като „някакъв вид американски култ… конструирана болест“. Смята, че лекът за проблема, доколкото такъв изобщо съществува, е прост:

„Пиши само за теми и герои, които харесваш и се надяваш, че и читателят ще хареса“.

Смърт или господство на романа

Представата за „смъртта на романа“ продължава да вирее в литературната преса и популярните медии – и няма недостиг от писания за нея. Но не става дума само за критиците – през 2009 г. Филип Рот заяви, че четенето на романи ще се превърне в нещо като „култова дейност“ в срок от 25 години, а Уил Селф наскоро стигна дори по-далеч, като декларира вече настъпилата смърт на жанра.

„Един от най-честите въпроси, които ми задават, е: „Смятате ли, че романът умира“. Отвръщам: „Нека видим цифрите“ – казва Орхан Памук. – В последните сто години романът маргинализира много други литературни форми – драмата, поезията. Човечеството днес възприема литературата чрез романите. Всеки млад турчин до 70 и 80-те години на миналия век би бил вдъхновен да е поет. Вече не – сега всеки иска да пише романи. Бизнесът и човешкият инстинкт да се четат и пишат романи, слава Богу, продължават.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах