Романът по сериала „Наркос“ излиза на български

Историята на най-известния наркобос от Меделин, разказана в хитовия сериал „Наркос“ на „Нетфликс“, излиза и на български език с първия официален роман по продукцията „Наркос. Нокътят на Ягуара“. Книгата на Джеф Мериот описва максимално автентично подробности за живота и дейността на „кокаиновия крал“ Пабло Ескобар. Изданието излиза на българския пазар на 7 септември с логото на издателство „Кръг“.

Сюжетът на книгата не следва изцяло наратива от сериала. Погледът към живота на Ескобар е през очите на Хосе Агилар. От честен полицай той се превръща в безскрупулен наемен убиец, от ръка на закона – в ръка на беззаконието, властта и корупцията. Колумбийската реалност е жестока и оцеляването зависи изцяло дали си с мафията, или против нея. За да опази живота си и онези, които обича, Хосе Агилар прави компромис след компромис, губейки бавно себе си и всичко, което е имал.

„Наркос“ на „Нетфликс“ се излъчва между 2015 и 2017 г., има три номинации за „Еми“ и две за „Златен глобус“. Американско-колумбийският сериал проследява издигането на Ескобар на върха на кокаиновата индустрия и е сред най-популярните продукции на платформата. Интересът към него води до създаването на продължението „Наркос: Мексико“ (2018 – 2021).

През 80-те Пабло Ескобар издига „Меделин“ от средностатистическа престъпна организация до един от май-мощните наркокартели с осезаемо политическо влияние в Колумбия и Латинска Америка. Самият Ескобар се превръща в един от най-богатите хора в света, като през 1989 г. списание „Форбс“ го нарежда на седмо място в класацията си. Кокаиновата империя на наркобарона се разраства със зашеметяваща бързина, тонове от белия прах се изнасят в САЩ, а печалбата достига до около 70 милиона долара на ден.

В „Наркос. Нокътят на ягуара“ Джеф Мериот изследва докъде може да стигне човек, преди да бъде морално пречупен от обстоятелствата. Авторът има голям опит в романизирането на популярни филмови и тв истории, писал е книги по „Бъфи, убийцата на вампири“, „Свръхестествено“, „От местопрестъплението“, „Стар Трек“ и много други.

Преводът на български е на Пейчо Кънев, а адаптацията на оригиналната корица е на Наталия Чайкина.

Предлагаме ви откъс от „Наркос. Пътят на ягуара“:

30.

Ножът на Агилар беше на обичайното си място, привързан за глезена му. Той кимна.

– Хубаво – каза Ескобар. После погледна Отровата. – Залепи устата на това копеле. Не искам да го слушам как крещи.

Ролката тиксо, която бяха използвали за Арнолд, лежеше на пода. Отровата я взе. Колдуел се опита да побегне или да се бие – Агилар не беше сигурен кое точно, но това нямаше значение, – обаче Точния и Хайро го държаха здраво. Той се опита да се освободи, без да вкарва много сила в движенията си, като че вече се бе предал вътрешно. Ла Кика го смушка още няколко пъти в бъбреците с дулото на оръжието си.

Отровата се приближи до треперещия американец и отлепи от ролката дълга лента тиксо. Сложи я върху устата на Колдуел, уви я зад главата му и облепи още няколко пъти, за да я стегне.

– Свали си дрехите – заповяда Ескобар.

Колдуел поклати глава.

– Ако не го направиш, ние ще госторим вместо теб.

Колдуел само стоеше и клате шеглава. Отровата сграбчи деколтето на тениската му и го дръпна, като я разкъса.

Точния откопча колана и смъкна дънките и бельото му. Ритна настрана сандалите и издърп адънките за крачолите.

– Махнете този от леглото – каза Ескобар. – Кайл има нужда да легне.

Колдуел отново започна да клати глава. Отровата затъркаля трупа на Арнолд полеглото и го остави да се свлече на пода, после го избута на една страна.

– Залепете китките и глезените му – нареди Ескобар.

Другите избутаха американеца в леглото. Отровата отново взе тиксото и направи това, което му беше наредено.

Колдуел започна да се мята, опита се да говори през лепенката, но мъжете го държаха.

Ескобар отново улови погледа на Агилар.

– Нокътя на Ягуара, моля – каза той.

Агилар се наведе и изтегли ножа от калъфа. Той го обърна, хвана го за острието и го подаде на Ескобар. Ел Патрон поклати глава.

– Ти ще имаш честта – каза той. – Само се погрижи смъртта му да е бавна и болезнена.

– Аз ли? – попита Агилар.

– Има ли някакъв проблем? – каза Ескобар.

Той не обичаше да дава една заповед два пъти, Агилар знаеше това. И не обичаше заповедите му да бъдат оспорвани.

Предвид настроението, в което се намираше, можеше да заповяда Агилар да бъде хванат и измъчван, вместо да повтаря нареждането си.

– Няма проблем – каза Агилар.

– Давай тогава, моля. Бавно и болезнено.

Агилар отново обърна ножа и го хвана за дръжката. Той си спомни как уби Монтоя, припомни си колко лошо му стана, че причинява болка на доскорошния си приятел, и как продължи и го довърши. А тогава той мразеше Монтоя.

Обаче Кайл Колдуел никога не му бе причинявал нещо, което да го нарани. Той харесваше Колдуел, а изглежда, че чувството беше взаимно. Бяха пили заедно, смееха се и споделяха общия си интерес към ножовете. И двамата бяха обезобразени, всеки по свой начин, и се чувстваха свързани от това.

Колдуел лежеше безпомощен под него, гол и ужасèн. Бе подмокрил себе си и леглото.

– И? – каза Ескобар. Той не беше известен с търпението си, а то очевидно бе на привършване.

– Да, Патрон– каза Агилар.

Другите мъже му направиха място. Никой вече не стоеше между него и Колдуел. Американецът го погледна, очите му бяха влажни и умоляващи.

Агилар искаше да откаже да изпълни тази заповед, но нямаше толкова смелост. По някакъв начин и той беше хванат толкова натясно, колкото и Колдуел. И двамата бяха започнали връзка с Ескобар по своя собствена воля и щедро се облагодетелстваха от това. Сега бяха вкопчени в този танц, в който им партнираха съдбата и ръката на дон Пабло.

Очите му срещнаха тези на Колдуел и опита да му каже „Съжалявам“ с поглед.

И започна да реже.