Романтичен филм, ухажване или секстормоз?

Неочакван развой получи филмът „Никога повече“ по едноименната книга на Колийн Хувър, продадена в над 10 млн. копия по цял свят. Романът, който разглежда темата за домашното насилие, бе екранизиран, но публичните коментари не са за темата на филма, прехвърлиха се върху двамата главни актьори – Блейк Лайвли и Джъстин Балдони. Напрежението между двамата може да стигне и до съд.

Лайвли е внесла жалба срещу Балдони, като го обвинява в сексуален тормоз. Актрисата твърди, че поведението на снимачната площадка било непрофесионално, а разговорите между тях често изпадали в ненужни детайли за сексуалния живот на режисьора. Пред нея той открито говорил за „порнографската си зависимост“, описвал гениталиите си и интимните части на други хора от екипа, показвал ú нецензурни видеа и снимки с други жени. Актрисата споделила пред екипа, че се чувства некомфортно с добавянето на допълнителни секссцени в сюжета, които не фигурирали в подписания договор.

Притесненията си от атмосферата на снимачната площадка Лайвли изразила още през януари тази година, по време на среща с екипа на филма, на която присъствал и съпругът ú Райън Рейнолдс, който не е ангажиран в „Никога повече“. Когато пожелала по-професионално отношение, отношението към нея се променило, разказва тя – и вследствие на нейното оплакване, режисьорът Балдони започнал „многопластова кампания“ с цел унищожаване на нейната репутация. Самата тя твърди, че не е участвала в очерняне на Балдони, а със забележките си за по-сдържани взаимоотношения на снимачната площадка тя искала да предпази и колегите си, става ясно от съдебните документи.

Обвиняем по случая е и Джейми Хийт, един от продуцентите на „Никога повече“.

Проблемите около „Никога повече“ започват още преди премиерата. Двамата актьори получават критики още с обявяването на кастинга, тъй като и двамата са по-възрастни в сравнение с персонажите в книгата. Освен че е в главната роля, Балдони е и режисьор и съосновател на компанията, която продуцира филма. След това, през август, по време на рекламната кампания на вече готовия филм се появяват твърдения, че между Лайвли и Балдони има множество спорове, включително заради нейното тегло – актьорът се притеснявал колко тежи тя, тъй като в една сцена трябвало да я вдигне на ръце и се тревожел, че ще нарани гърба си. Че има раздор, стана ясно и от избора им да не дават заедно интервюта и да не се появят редом на червения килим.

Появиха се и още недоразумения. За Лайвли ролята бе вид завръщане в киното след 4 години пауза. Актрисата промотира филма почти като романтична комедия в пълно противоречие със сюжета – в наратива цветарката на име Лили Блум е готова най-сетне да осъществи дългогодишната си мечта да отвори собствен бизнес. Тогава се влюбва в неврохирург, но бързо осъзнава, че той има склонност към физическо насилие и отношенията им всъщност са повторение на насилствената спирала на нейните собствени родители.

Лайвли използва инерцията покрай премиерата на „Никога повече“, за да пусне в продажба своя линия продукти за коса. Критики покрай множеството спорни решения накараха екипът на филма да наеме кризисния пиар мениджър Мелиса Нейтън, сред чиито клиенти е и актьорът Джони Деп. Усилията ú вероятно са дали резултат – „Никога повече“ се превърна в боксофис успех, въпреки че получи противоречиви отзиви от критиката – филмът има 55% одобрение от кино специалистите в „Ротън Томатоус“ и далеч по-високите 90% от публиката.

В отговор от защитата на Балдони излязоха с изявление, че обвиненията в сексуален тормоз са „категорично неверни“ и уточняват, че наемането на пиар мениджър се наложило, след като Лайвли заплашила да навреди на филма, ако не бъдат изпълнени нейните искания – общо 30 такива са били внесени от актрисата във връзка с „неподходящо и негостоприемно поведение спрямо Лайвли и други на снимачната площадка“.

Лайвли също е в продуцентския екип и на лондонската премиера на филма през август заяви пред Би Би Си, че „усетила голяма отговорност да работи в полза на хората, които се интересуват от оригиналния материал“:

„Мисля, че предадохме една емоционална история, която освен това е забавна, болезнена, плашеща, трагична, вдъхновяваща – точно като живота, който не е едноцветен“.