Романтичен Сталин възкресен в МХАТ

Културен дебат се разрази в Русия по повод постановката на Московския художествен академичен театър „Максим Горки“, наречена „Чудесният грузинец“. В продължение на седмици руските официозни медии обсъждат спектакъла, посветен на Сталин, но без да се фокусират върху тематиката му. Основната тема на спора е участието на телевизионната водеща и звезда от риалити сериали Олга Бузова на сцената на МХАТ.

Междувременно руски медии, при отварянето на които се вижда съобщение: „Имайте предвид, че тази медия е обявена от държавата за чужд агент“, разказват за реваншистката тематика на спектакъла. Сред тях е изданието „Медуза“, което изнася подробности за „Чудесният грузинец“.

Двете премиери на спектакъла са били на 11 и 12 юни. Според ръководството на театъра, „дълги години младостта на Сталин е била под знак „строго секретно“ и затова МХАТ започва тази остра, провокационна, опасна тема – младостта на вожда“. В анонса за спектакъла в сайта на театъра е използвана точно тази лексика.

Над постановката са работили драматургът Андрей Назаров и режисьорката Рената Сотириади, която е подчертала, че почти няма художествена измислица в пиесата, защото всичко се основава на документи. Според сюжета младият Сталин заминава за Батуми, за да „възобнови марксисткото движение, което тихомълком се е създавало“. Водещата тема на постановката, според описанието на МХАТ, е загадката на неговата личност.

„Важно е да се разбере мотивацията му, да се видят нравствените качества на бъдещия „баща на народите“, пише там.

Художественият ръководител на театъра Едуард Бояков отбелязва в интервю за „Комсомолска правда“, че спектакълът е насочен към „градския образован човек от всички възрасти, който се замисля за Сталин, Тръмп, Путин, Де Гол, Рузвелт… За големите политици“. Бояков, който определя художествените търсения на академичния театър, твърди, че се отнася противоречиво към Сталин. От една страна според него при Сталин е имало невероятни икономически постижения, пробиви и победи – военни, технологични и социални. От друга, казва Бояков, той е разрушил вярата, манастирите, унищожил е цялата инфраструктура на църквата. За масовите репресии по времето на сталинизма Бояков не казва нищо, но пък допълва, че СССР по негово време е бил „най-могъщата държава в света“.

Според независимата критичка Анастасия Якорева в пиесата Сталин е представен като романтик, любимец на жените, поет, мъдър революционер, човек, който прекрасно разбира кой трябва да бъде убит и на кого не трябва да се доверява.

В първо действие на сцената се появява Надежда Крупская, очевидно след смъртта на Ленин, и чете писмото на мъртвия си съпруг, в което той казва: „Сталин е твърде груб”. Тогава се появява самият Сталин (в ролята – Георгий Иобадзе), който настоява, че трябва да се гледа в бъдещето и че „от мавзолея повече няма да идват писма“.

Ленин и Крупская се появяват на сцената периодично. Тя чете с пионерска интонация фрагменти от писмата и речите на Ленин, в които е споменат Сталин. Например: „Моля да се разбере фамилията на Коба“ или „Първото споменаване на Сталин е в писмото до Горки на остров Капри“.

Сталин е млад, годината е 1902-а, той е в Батуми, където организира комунистическо ядро, но с кавказки колорит. На събранията основно се пие и пее, докато грузинските комунисти обсъждат как да заставят Ротшилд да плаща за нефтопреработването. Именно в тази част от пиесата се появява Олга Бузова в пайети и пера. Верният романтичен комунист Сталин изживява първата си любов, но непорочно, чете свои стихове на лунна светлина на красавицата, в чийто бащин дом е наел квартира. Той е проницателен – разпознава предателите преди да са извършили предателството, той е самоотвержен – хвърля се в огъня на подпаления завод, за да го спаси. Любовта му с Наталия расте, все така непорочна, но при един от сблъсъците с полицията е убит нейният брат. Баща ѝ Силвестър обвинява Сталин за смъртта на сина си и получава в отговор:

„В пожара на революцията ще изгорят милиони прекрасни юноши. Децата ще загинат, за да може внуците да живеят в справедливост. Нищо не може да се направи“.

Силвестър, поразен от тези аргументи, възкликва:

„Проклетият Маркс винаги е прав“.

На фона на тези внушения основната тема в руските медии е играта на Олга Бузова и неспособността ѝ да се справи с подобна роля на сцената на професионалния театър. За нея се изказват артисти и режисьори, но въпреки това присъствието на риалити и Инстаграм-звездата привлича все повече зрители на спектакъла „Чудесният грузинец”, където романтиката на революцията и нейният герой Сосо – Йосиф Висарионович – печелят нови и нови почитатели.

Вижте още: И ВСЕ ПАК ПУСКАТ „СМЪРТТА НА СТАЛИН“, ВЪПРЕКИ ЗАБРАНАТА

СТАЛИН УМРЯ, ХА-ХА-ХА!