Рожден ден на Азарян с „Трамвай Желание“ в Театър „Азарян“

С нов прочит на „Трамвай Желание“ ще отбележат в Театър „Азарян“ рождения ден на своя патрон Крикор Азарян. Спектакълът „Нощта на покера“ по мотиви от пиесата на Тенеси Уилямс е на Касиел Ноа Ашер, студентка на големия режисьор, ще отбележи повода по-рано – на 13 март от 19 ч.

„Нощта на покера“, каквото е първото заглавие на пиесата „Трамвай Желание“, се игра за първи път на 4 февруари, но премиерно ще бъде и представлението на 13 март.

Вижте още: ТЕАТЪР „АЗАРЯН“ С НОВ МОДЕРЕН ПРОЧИТ НА „ТРАМВАЙ ЖЕЛАНИЕ“

В ролята на Бланш влиза самата Ноа Ашер, възпитаничка на проф. Крикор Азарян от випуск 1993 г. Още при представянето на спектакъла тя го посвети на своя ментор. Образът на Стенли Ковалски е поверен на Йордан Ръсин, Ели Колева е Стела, Кристиян Негалов е Мич, Мартина Апостолова е в две роли – Азраел и Юнис, Теодор Каракачанов също ще се появи в два образа – на Самаел и Стийв.

„Нощта на покера“ търси да предизвика у зрителя неочаквани гледни точки, въпроси, надежда за лично спасение от сивотата на битието, отбелязва режисьорката. Касиел Ноа Ашер споделя, че претърпява „челен сблъсък“ с „Трамвай Желание“ няколко пъти в живота си. Първата ѝ среща с този текст е когато е едва на четири. Години по-късно, във ВИТИЗ, проф. Азарян още през втория семестър хвърля нея и състудентите ѝ в бездната „Тенеси Уилямс“:

„За нас това беше едно стръмно изкачване на театралния Еверест с много падания и синини. Той казваше, че това не са герои, а жонгльори с ангелското и демоничното, с нощта и ослепително яркия до изгаряне ден; огромното желание да се случиш в този свят и смъртта. Научи ни да мислим за тази пиеса като за много дълбоки води, в които се гмуркаш като водолаз без кислород и колкото повече въздухът не ти стига, толкова повече е възможно да познаеш и достигнеш вълшебството“.

Тази игра става с взаимна любов и вяра, казва Ашер и твърди, че това е една от „Десетте Кокови заповеди“:

„Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти емоционално възбудими и заразителни”.