Розмари де Мео за писмото на хората от Стефаново: Селска подписка

„Врагът ми е дребен, страхлив и ловува само на тъмно и в глутница“, казва в обширен отговор на писмото на жителите на Стефаново авторката на „Стопанката на Господ“ Розмари де Мео. Отговорът е публикуван в личния ù профил във Фейсбук.

Вижте още: ПОМОЩ СРЕЩУ РОЗМАРИ ДЕ МЕО ИСКАТ ОТ ВЛАСТИТЕ ЖИТЕЛИТЕ НА СЕЛО СТЕФАНОВО

„Селска подписка срещу Розмари Де Мео“ или „Сговорна дружина слепи ги ражда“ – така е озаглавила писателката посланието, предназначено за последователите ù. След като изразява недоволство, че „Площад Славейков“ е дал трибуна на откритото писмо и нарича това „епизод 18 от нископлатения сериал „Площадът срещу Де Мео“, тя се впуска в опровержения на твърденията, споменати в писмото от съселяните ù.

„Смятам за абсолютно лицемерие да твърдя, че не ме интересува умишленото опозоряване на името ми, или че е под нивото ми да обръщам внимание на селска подписка“, признава де Мео, след като обявява хората от селото за свои врагове.

Твърди, че е била избрана от тях, защото е „по-едър враг, който по-лесно се уцелва“.

Обясненията ù са подредени в няколко точки. Розмари де Мео разказва, че Старо Стефаново, където се намира нейният имот, се нарича старата част на с. Стефаново и е защитена територия.

„Навремето се наричаше Архитектурен резерват, а сега – архитектурен ансамбъл. Говоримо, всички продължаваме да го наричаме „Резерватът“. Та Резерватът е в изключително тежко състояние.“ (Всички цитати в материала са с изцяло запазен оригинален правопис. – бел. ред.)

За да проучи причините за състоянието на Старо Стефаново, Де Мео и нейни съмишленици са регистрирали сдружение. То е открило, че вината е в институциите.

„Министерство на културата, НИНКН и община Ловеч носят по-голямата част от отговорността“, твърди тя.

Според нея споменатите държавни структури не са получавали сигнали за проблеми със Старо Стефаново. Причината била в невежеството на администрацията на селото и „страх да не се разкрият натрупани през годините нарушения“.

Сдружението на Де Мео е подало сигнали за проблеми на местно ниво и тогава „местните „феодали“ се уплашиха и решиха да действат“, разказва тя.

„Тъй като предимно аз съм човека в Сдружението, който се занимава с институциите, бяха пуснати 12 сигнала от частен характер срещу мен и мъжът ми с фабрикувани обвинения и свидетели.“

Имало е прокурорска проверка по случая, твърди авторката, но тя е приключила поради липса на основание. След това Розмари де Мео отказала да заведе иск за клевета, но се обърнала към разследваща журналистка, пред която разказала за проблемите на Резервата.

„Веднага започнаха събирания на различни групички зад дуварите. Появи се слух че се събира подписка. На 9 юни бяха събрани 110 подписа. Записано е, че са от „собственици и наследници на имоти“, разказва авторката.

Според нея „ключовото понятие „наследници“ е твърде разтегливо и се отнася и до хора, които не живеят в населеното място, нямат отношение към него, непълнолетни са и нямат собствена представа за ситуацията.

„В подписката има чужденци и човек с психически проблеми – раздава диагнози Де Мео. – Това е типична реакция на определен биологичен вид, когато се почувства застрашен.“

Според нея целта на писмото до институциите е нейното сдружение да бъде спряно.

„Войната“, която обявихте не е моя война. Нито на Сдружението. В нея няма кауза, няма армия, няма правила, няма достойнство, няма съграждане. Има страх, кокошкарство, малоценност, неграмотност, мъст, гузна съвест и долнопробни сплетни, родени от огромна заблуда – че селото е ваше.

Не, хора! Селото не е ваше! Нито е наше!“

След това в стила на творчеството си Розмари де Мео разказва случка със старец от селото, когото не познавала, макар преди това да уточнява, че там живеят общо 35 души и тя притежава имота вече почти десетилетие.

„Ще завърша с прекрасна случка, която искрено ме развесели.

Днес срещнах старец, когото не познавам и се заприказвахме.:

Той: Абе ти къде живееш?
Аз: В Старото село.
Той: О.о-о, там е страшна работа! Ври и кипи по горния край.
Аз: Какво е станало?
Той: Имате там една англичанка, страшна била!
Аз: Англичанка ли, за първи път чувам.
Той: А имате, имате! Нещо ги е тормозила горе, иска да прави частно село…
Аз: Стига, бе, как не съм чула!
Той: А мъжът ѝ даже ги е бил старците, страшно е!
Аз: Да не е Де Мео?
Той: А, ей туй! Туй ѝ беше името.
Аз: Да ти кажа, аз съм Де Мео.
Той: Как,ти ли бе? Първото ти име как е?
Аз: Розмари.
Той: А, чакай, Розмари я знам. За нея съм чувал много хубави работи…“