Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Руси Чанев с призив към театрите: Затворете залите в София и тръгнете из страната!

Там навсякъде ги чакат. Там имат оборудвани открити и закрити сцени. Там ще ги посрещнат като космонавти, казва актьорът в писмо до Съюза на артистите

Актьорът Руси Чанев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Руси Чанев с призив към театрите: Затворете залите в София и тръгнете из страната!

Актьорът Руси Чанев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Столичните трупи да тръгнат със спектаклите си из България, както по време на чумата в Елизабетинската епоха. Големият актьор Руси Чанев отправя този призив в писмо до Съюза на артистите в България (САБ) като вариант за справяне с коронакризата в сценичните изкуства. Предложението му е театрите да затворят салоните в София и да се отправят по различните краища на българската провинция, където ще приемат с огромна радост прочутите лица, които обикновено виждат само по телевизията.

„Може би никога или от хиляда години по селищата из ъглите и в полите на България не е стъпвал Народният театър „Иван Вазов“, Сатиричният театър „Алеко Константинов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Младежкият театър „Николай Бинев“, Драматичния театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“ и Държавният куклен театър. Всички тези формации с гръмки имена, знаете, имат по една-две камерни сцени в София и съответно по десетина камерни спектакли. Да тръгват с тях“, предлага Чанев.

По думите му, столичните театри притежават прекрасни автобуси и декоровози и като цяло имат условията да предприемат турнета из България.

Писмото му е изпратено до САБ на 18 юни, но в двата месеца след това големите столични трупи все още не са предприемали подобни пътувания. Според Руси Чанев все още не е късно да го направят, затова изпрати писмото си и до „Площад Славейков“.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

През август в софийските театри беше мъртвило, работеше единствено Народният театър – за пръв път в историята си. Играха се камерни спектакли на Голяма сцена, продавайки билети през място.

Предлагаме ви пълния текст на писмото на Руси Чанев.

Колеги от УС на САБ,
Драги Христо,

Не искам да изпадам в присъщата ми ирония и да коментирам бомбастичните изказвания по медиите на нашите колеги колко много им се играе и колко им липсва публиката в сегашния момент.

Не искам да коментирам детинските изпълнения онлайн, стрийминг и пр. на стихчета и сценки, единствено сякаш с цел да се покаже как и жабата се подковава – за жалост, сравненията с идеите и нивото им на изпълнение с артистите по света ни карат да си оставаме в гьола на нещо по-срамно и от халтура.

Не е и нужно да продължаваме да шумим как ще играем за шепа хора, през човек и два или в задния двор на театъра – всичко това мяза само на оправдание на щата и хленч за субсидия.

Когато Лондон по Елизабетинско време пламнел от чума, Шекспир и колегите му тръгвали по английската провинция да играят там, където няма или още няма чума. Защото това били частни трупи.

Нашите трупи не са частни, а държавни и общински, театрите ни довчера се наричаха, а и до днес все още се водят народни. Всички те са обзаведени с прекрасни автобуси и декоровози, сръчни сценяги и отбрани млади творци.

Призивът ми като идея и идеята ми като призив е: да си затворят салоните в София и да тръгнат по българската провинция.

Времето е хубаво. България, както казват, е най-хубавото място на земята и всички не само я харесват, но и обичат, нали?

Може би никога или от хиляда години по селищата из ъглите и в полите на България не е стъпвал Народният театър „Иван Вазов“, Сатиричният театър „Алеко Константинов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Младежкият театър „Николай Бинев“, Драматичният театър „София“, Малък градски театър „Зад канала“ и Държавният куклен театър. Всички тези формации с гръмки имена, знаете, имат по една-две камерни сцени в София и съответно по десетина камерни спектакли. Да тръгват с тях: от Лом до Тутракан и Мадан, и от Велико Търново до Малко Търново и Копривщица. Да се тестват – и на път!

Там навсякъде ги чакат. Там имат оборудвани открити и закрити сцени. Там ще ги посрещнат като космонавти и ще ги настанят даром по най-добрите хотели и местни резиденции. Ще ги напоят и нахранят, както попът е гощавал навремето дошлите в селото му карагьозчии. Ще могат да дават по 2 представления на ден. Ще могат в два-три дни да прескочат до две-три близки селища и да направят, ако щат, и по две-три срещи с публиката на някоя поляна и да дадат по две-три интервюта на местните журналисти за какво служи изкуството и има ли то почва у нас. Да ги видят – на живо, не от телевизорите, старите, и да оставят спомен за хлапетата.

Колеги,

Уговорете министъра на културата, навийте ръководствата на подразделения и съюзни организации по театрите и оглавете акция, само за съюз като Съюз, професионално и бързо – още за това лято и есен.

Уговорете част от прихода да дойде в касата на САБ за социални дейности и цели.

И накрая за това им дайте „Икари“!

Ваш: Руси Чанев, съюзен член
18.06.2020
София

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах