Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„Русия да купи България от султана и да я устрои както Англия – Египет”

Руските имперски интереси и общественото мнение за русофилския преврат през 1886 г. през погледа на Симеон Радев

Княз  Александър Батенберг управлява България от 26 юни 1879-а до 26 август 1886 г. Снимка: Димитър Карастоянов, детайл - „Русия да купи България от султана и да я устрои както Англия – Египет”

Княз Александър Батенберг управлява България от 26 юни 1879-а до 26 август 1886 г. Снимка: Димитър Карастоянов, детайл

На днешния ден – 26 август – през 1886 г. княз Александър Батенберг абдикира окончателно от българския престол, вследствие на бурните събития, предизвикани от преврата на офицерите русофили от 9 август същата година. Причината за преврата е влошаването на отношенията между българския княз и руския император Александър ІІІ след Съединението на България и Източна Румелия през предходната година, извършено без съгласието на Руската империя.

Проруските политически партии в България вярват, че подкрепата на Русия е единственият вариант да се осъществи Санстефанска България. Носят се и слухове, че Сърбия подготвя нападение, а намесата на Русия би била ключова при една евентуална война на Балканите. Затова български офицери решават да отстранят пречките пред установяване на разбирателство с Русия. (Както винаги, историята се повтаря фарсово почти 150 години по-късно.) В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Още същата сутрин е отведен към Оряхово и оттам с яхтата „Александър I“ по Дунав до руското пристанище Рени. Същата вечер след консултации с руското външно министерство е обявен съставът на временно правителство от русофили, начело с митрополит Климент Търновски.

Следва бърза реакция – още на следващия ден в Пловдив група офицери се обявяват срещу преврата, а в Търново председателят на Народното събрание Стефан Стамболов обявява преврата за незаконен и назначава ръководителя на пловдивските офицери подполковник Сава Муткуров за главнокомандващ на българската армия. Едва обединила се, България е на прага на гражданска война.

След като разбират, че са застрашени от вътрешен конфликт и чужда окупация от Русия, двата лагера постигат временно споразумение. На 17 август 1886 г. Александър Батенберг се връща в България, но управлява още само 9 дни. Причината е отказът на руския император да приеме ситуацията и нарастващата заплаха от Русия. На 26 август князът абдикира в името на България, а властта е поета от регентство начело със Стамболов.

Дипломатът и общественик Симеон Радев разказва във втория том на „Строители на съвременна България“ за отзвука от българските събития през август 1886 г. в Русия. Поредната намеса на империята в българската история отново не е свързана с очакваното „братско чувство“:

„Най-нервозно настроено беше — както бе естествено — руското обществено мнение. Контрапревратът предизвика в цяла Русия крайно угнетяюще впечатление. „Московские ведомости“ се провикваше:

„С какво униние, с какъв упадък на духа после мимолетно ликуване цяла Русия ще чете утре една след друга чудните телеграми за възвръщането на Батенберга в България, за тържествения му прием в Русчук, за преданите към Русия български патриоти, изпълнили дълга на своя народ към нея и заради това опозорени и обявени за престъпници“.

„Новое время“ от своя страна повтаряше всекидневно своите умозаключения за неминуемостта от една руска окупация на княжеството. Разсъжденията бяха същите: турските войски няма да бъдат допуснати в България, „за това не може да става и дума“; от западните държави никоя не може да вземе върху си такава грижа: оставаше Русия.

„Бъдещето на България е наша грижа, наше дело“, заключаваше вестникът. На другия ден той пишеше: „Окупацията на България по нашето мнение е неизбежна“. След три дена: „У всички на устата е думата „окупация“; всичките умове се примириха някак си веднага с фаталната необходимост на тази стъпка, даже ако тя доведе въоръжено стълкновение между руските войски и българските дружини“.

Идеята за окупацията не бе в действителност тъй популярна в руското общество, както се стараеше да я представи вестникът на Суворина. Ония славянофилски кръгове, у които Аксаков бе оставил някои струи от своята велика душа, гледаха с голяма тъга на тия проповеди за насилия. Либералната интелигенция от своя страна рязко ги порицаваше. Органът на московските професори „Русские ведомости“ казваше:

„Ако тази окупация е постоянна, тя ще създаде нова Полша и ще убие обаянието на Русия върху славянския свят; ако тя е временна, ползата от нея няма да оправдае жертвите, които направи Русия, и рисковете, на които ще изложи своето дело“.

Въпреки строгостите на цензурата един голям и страстен спор се завърза между руските вестници на темата: „Какво да се прави с България?“ „Современные известия“ намираха положението безизходно:

„Да се образува от България „задунайское и забалканское генерал-губернаторство“?… Всеки русин би се отдръпнал с отвращение от това предположение, като не говорим и за това, че в политическо отношение то е невъзможно… Трябва ли впоследствие тя да бъде спрямо Руската империя в положението, заемано от Финляндия?… Но русинът ще се прекръсти и ще каже: будеть с нас и одной Финляндии, избави Бог от другой подобной!

В що ще трябва да се състои нашето влияние, ако не предположим (а не можем и не трябва да предположим) политическо владичество (на България!) Как да се определят нашите интереси, които даже нашите западни завистници и врагове признават великодушно?

Няма отговор. Ето в що се заключава трагизмът на положението“.

От многобройните писма, които редакцията на „Новое время“ е получавала от читателите си, личи колко пристрастно е било руското общество за българската криза. Някои от тия писма са доволно любопитни. Някой си В. излагаше следния оригинален план: Русия да купи или „по друг път да добие“ сюзеренните права на султана и да устрои България, както Англия устрои Египет. В същия вестник бе изложено мнението: Русия да дава материална и морална поддръжка на България, като се задоволи да ръководи външната политика в съгласие с общите интереси на славянството. Но това преимущество изглеждаше незначително на монархическите кръгове, които не бяха в състояние да схванат ролята на едно влияние, упражнявано по косвен начин и чрез духовни средства. Общото впечатление от всичките тия полемики е печално. Насилствено отчуждена от държавния живот, живеюща или със закъснели настроения от славянофилското минало, или с отзвуци от големия шум, с който Бисмарковият гений изпълни Европа; сама неспособна да създаде политически идеи, нито да ги провери в живота, недоволна поради своето безсилие и безсилна със своето недоволство, руската интелигенция стоеше слисана и трептуща пред начинающата политическа драма, питайки се безпомощно кой ще бъде победеният: руската дипломация или славянският идеал.

Наглед руската дипломация стоеше бездеятелна пред събитията, чакайки те сами да донесат нейния триумф. Тя заявяваше само, че нови предизвикателства няма да търпи. На кореспондента на един виенски вестник Гирс заяви на 19 август:

„Русия не желае никак да окупира България, докато редът и спокойствието владеят в нея, но положението на Русия би станало твърде деликатно и даже критическо, ако князът екзекутира авторите на съзаклятието от 9 август“.

След отговора на императора до Батенберга руската дипломация съвсем млъкна.

„Депешата на царя – пишеше нейният орган „Le Journal de Saint Petersbourg“ – не се нуждае от никакви коментарии; тя поставя върху една съвършено ясна почва въпроса, повдигнат от поведението, което на княза бе угодно да усвои. Като произнесе присъдата си върху него, Александър ІІІ му оставяше свободата — да се самоубие.“

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg