Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Русия – напред към миналото?

„Православният“ сталинизъм“ - находка от Панаира на книгата в НДК, издание на института на генерал Решетников

През последните години тиранинът Сталин се превръща в божество. - Русия – напред към миналото?

През последните години тиранинът Сталин се превръща в божество.

„Православният“ сталинизъм“ – ето това заглавие ме блъсна като чук в челото малко преди откриването на Панаира на книгата, докато обикалях вече пълните с книги, все още празни откъм публика етажи и полуетажи на НДК. Книгата, издадена през октомври 2016 г., се продава на малкия щанд на руско издателство и заглавието на пръв поглед звучи като шега, но когато човек се замисли накъде върви Русия, особено през последните няколко години, то е смъртоносно сериозно и никак изненадващо. Естествено, веднага си я купих – и не съжалявам – добре е да се знае от първа ръка какво иска днешна Русия. Издател е Руският институт за стратегически изследвания, чиито директор все още е добре известният напоследък у нас генерал Леонид Решетников.

stalinism

„Православният“ сталинизъм“ е сборник с въпроси и отговори за историческото значение на сталинизма, комунизма, православието и връзките между тях от гледна точка на християните, осъждащи сталинизма. Защитниците му не са получили думата, но техните възгледи и тези са добре известни: „Оклеветиха Сталин, очерниха го! Дори и да е прекалил с репресиите – той изправи страната на крака, победи Хитлер!“. На руснаците все по-често им се налага да се сблъскват с тази гледна точка.

Би било добре, ако така разсъждаваха главно 80-годишни бабички, имали късмета да избегнат колективизацията, Гладомора, разстрелите, лагерите и насилствените преселения от сталинската епоха. Но не – митът за Сталин се възражда и от млади хора, част от които се смятат за православни. Още повече – през последните десет години Русия, напълно изчистената в началото на 60-те от паметници на тирана, отново се покрива с негови бюстове, фигури и мемориали.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Първият – най-важен текст в книгата – се нарича „Задънените улици на безнадежността: сталинизъм, либерализъм, национализъм“ и негов автор е Леонид Решетников, същият, който разказа, че Корнелия Нинова е разговаряла с него за кандидатурата на БСП за президент, после тя отрече, обвини го в лъжа и го нарече „компрометиран руснак, изгонен от Кремъл за корупция и конфликт на интереси“.

„Нинова заяви, че съм уволнен за корупция. Слава Богу, аз още работя и тези думи тежат на съвестта на тази госпожа. Макар че точно съвест лидерът на БСП вероятно няма! Да клевети, да оскърбява, да лъже и да се извърта – това е подобаващото поведение за ръководителя на социалистите“, коментира Решетников.

Извън спора си с Нинова, Леонид Решетников е съветски и руски историк, директор на Руския институт за стратегически изследвания от 2009 г., ген.-лейтенант от Службата за външно разузнаване на РФ, кандидат на историческите науки. В едно от последните си интервюта той заяви:

„Аз съм убеден, че Божествената мисия на България е да помага на Русия в нейния исторически дълг, да върви заедно с нея, да служи заедно с нея“.

Затова за нас би било поне интересно да разберем какъв е този исторически дълг, за чието изпълнение сме предопределени да помагаме на Русия.

В „Задънените улици на безнадежността: сталинизъм, либерализъм, национализъм“, Решетников пише:

„Горчивите плодове на грехопадението от 1917-та, крушението на самодържавието, този вековен страж на руската православна цивилизация, се усещат от населението още от първите дни на новия живот“.

Убийството на царското семейство хвърля народа в шок и неговото православно-монархическото съзнание е сериозно разклатено. Болшевиките започват да запълват вакуума с „лъжерелигия“ – новата власт е трябвало да даде религиозно основание на своите действия. Затова вместо с Бог, Русия се сдобива с вожд; вместо с Царство небесно – с щастливо бъдеще, което всички са длъжни да строят самоотвержено; вместо с ад – с концлагери; и вместо с грехове и ереси – грешки и отклонения от партийната линия. Дяволска подмяна – пише Решетников.

През 1924 г., след смъртта на Ленин, болшевиките превръщат тялото му в лъжемощи и го разполагат в мавзолей в центъра на святата за православното съзнание Москва. Статуи-идоли на Ленин в най-кратък срок покриват цяла Русия. Внедряването на новата религия тече с ударни темпове през 20-те и 30-те години на ХХ век. А тази част от народа, която не приема това, подлежи на унищожение през 30-те и 40-те и на политически преследвания през 50-те до 80-те години.

В Русия Сталин се превръща в мит, който предизвиква или ужас, или възторг. Но малцина се замислят, че „сталинските“ чистки, репресии и лагери са колкото сталински, толкова и ленински, свердловски, дзержински, бухарински, хрушчовски и тухачевски – на цялата болшевишка върхушка, създала системата, породила тези чудовищни явления. С какво терорът от времето на революцията и Гражданската война – от разказачването и разкулачването – е по-добър от терора от 1937-1938 г.? Абсолютно неоправдано е да се търси някаква принципна разлика между методите на различните вождове…

Икона с изображение на Сталин в село Прохоровка, Белгородска епархия, показана през май 2015-а.

Икона с изображение на Сталин в село Прохоровка, Белгородска епархия, показана през май 2015-а.

Името на Сталин нерядко се произнася редом с тези  на руските царе, пише Решетников – и веднага предупреждава: това е дълбоко заблуждение! Опасността от митологизирания Сталин, „червения цар“, се крие в това, че неговият образ може да бъде използван от враговете в борбата с идеите на Святата Рус. Ленин, Троцки са отватителни и жалки, Сталин обаче, като бог „безпощаден, но справедлив“, може да бъде привлекателен за „духовно недоразвити“ християни. Но със Сталин-мита непременно ще се върне и Сталиновата конкретика – с терора и преследването на вярата. Според автора, Сталин е изпратен на Русия като Божие наказание за отстъпничеството от Бога, станало през 1917 г.:

„Народ, който не пожела да има над себе си Божи помазаник (Николай II), получи жесток и безпощаден владетел, в който се отрази цялата страшна постреволюционна епоха“.

След като заклеймява Сталин и всички останали революционери, болшевики, комунисти, атеисти, създали СССР, Решетников обявява всички революции и бунтове по света за прояви на човешката гордост, понякога приемаща чудовищни форми, за богоборчески и антинародни. Революцията по определение ражда вождове, които бързо се превръщат в тирани и диктатори, скъсали с всякакви морално-нравствени норми. За да не изглеждат като просто кървави бандити, каквито всъщност са, те създават своя религия – щастие за народа и светло бъдеще.

Преди да стигне до спасителния за Русия път и нейния исторически дълг, авторът прави още едно важно допълнение:

„Крайно наивно е да вярваме, че Сталин сам би могъл да вземе властта и да се разправи с всичките си авторитетни и влиятелни конкуренти. Когато се решава въпроса кой да оглави светска Русия, „чудотворците“ от задкулисието не могат да останат настрана. Първо по време на Гражданската война в Лондон явно са решили да заложат на червените – а след това деловият и прагматичен Сталин устройвал Америка повече, отколкото бомбастичния и конфликтен Троцки. Във Вашингтон смятат за изгодно да подкрепят СССР като противовес на британските амбиции в Европа и перспективата от възраждането на силна Германия“. 

Вероятно за някои читатели хвърлянето на вината за Ленин, Октомврийската революция, Сталин и СССР върху Вашингтон и Лондон – заедно и поотделно, е изненадващо, но изглежда за доста хора в Русия това изглежда съвсем реално.

След като изчерпва обстойно темата за сталинизма, авторът се заема с либерализма – „неприятна във всяко отношение, абсолютна чужда на руския дух идеология, заразна като бацил, обхванала широка част от образованото общество, особено околотворческата столична среда“. За Решетников либерализмът и комунизмът са еднакви в главното – твърдото неприемане на християнството, особено православното, като духовна опора на държавата, нацията, народа. За него рускостта не е етническо понятие, а състояние на духа, изразяващо се в Православието. И стига да извода:

„Те не ни обичат заради Христос, заради нашата преданост към него. Успяха да лишат народа ни от вярата,ние се превърнахме от руски в съветски, а много от нас остават такива в същността си“. 

Главната причина за всички призиви за „истинска демокрация“ в Русия бил страхът, че Владимир Путин със самостоятелната си политика, често противоречаща на „идеалите“ на либералите и комунистите, може да допринесе за обръщането на руския народ към неговите традиционни ценности. Затова САЩ и някои западни страни активно поддържат опозицията. За тях възвръщането на Русия към историческите й корени означава крах на многовековните им усилия за нейното унищожение – пише Решетников. И припомня думите на Достоевски:

„Руснак и православен са думи синоними. Руснак без православие е боклук, а не човек“.

Решетников стига и дотам какво трябва да направи Русия, за да не загине, превзета от „либералната напаст“: ако богомолците не станат ядрото на Църквата, ако свещениците не се заемат с прякото си дело по изграждане душите на паството, ако не се прекрати масовото увлечение по публицистика, съчинителство на романи и пиеси, ние ще загубим, преди да сме встъпили в бой.

Третият проблем от заглавието на текста – така наречения „руски национализъм“ – е определен като „хибрид между езичество и национал-социализъм, с руска окраска“. Отново дела на враждебни чужди сили, което в ръцете на опитни провокатори може да стане смъртоносно опасно.

Решетников пише, че руският национализъм може да бъде полезен, не когато впиянчена тълпа крещи „Стига сме хранили Кавказ“ или „Москва на московчаните“, а когато стане част от държавната православна идеология. Тогава щял да изпълни предназначението да пази Святата Рус и да носи светлината на Христа и на другите народи.

Накрая стига и до историческия дълг на Русия, в чието изпълнение България има „божествена мисия да й помага“:

„Русия може да бъде само империя, иначе ще загине като цивилизация. Ние, руснаците, сме имперски народ и носим пред Бога отговорността за народите, които са живели и живеят с нас. Всеки, който подкрепя създаването на Руска република и за отделяне на каквото и да е територии от Русия, е враг на руската държавност. Империя – преди всичко в духовен смисъл. За съжаление днешната Руска федерация се явява не териториален, а в много отношения и духовно-нравствен правоприемник на СССР. Да се завърнем в Русия ще стане възможно само тогава, когато поставим най-отгоре Божието дело, а не на бизнеса, партиите и политическите лидери. Русия трябва да стане империя, не за да властва със сила над други народи, а за да противостои на световната лъжеимперия, която се стреми да покори целия свят, налагайки му антихристиянски лъжеценности, вече погубили някога християнска Европа. Само Православна империя, събрала в себе си волята на всички, вярващи в Единния Бог народи, може да спре настъплението на всемирния концлагер“. 

„Православният“ сталинизъм – въпроси и отговори“ (на руски език) е издание на Руския институт за стратегически изследвания, с което започва поредица, посветена на 100-годишнината от Октомврийската революция.

Какви бяха за Русия и света Ленин и Сталин – светци или на въплъщение на злото? Как трябва да отнася към комунизма православният човек? Можем ли да причисляваме Сталин към светците и да му рисуваме икони? Завърши ли епохата на болшевизма в Русия? Книгата отговаря на тези и много други съдбоносни (не само за Русия) въпроси. Историите, представени в сборника, са основани на сухи и заедно с това страшни исторически факти.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах