В събота трима души загинаха и трийсет бяха ранени при престрелка за контрола над гробище в Москва. Само няколко часа по-късно руската попзвезда Сергей Лазарев не успя да спечели конкурса за песен „Евровизия” в Стокхолм. Първото място беше заето от украинка. Такива бяха новините от деня, оставил руснаците вбесени от това, което те нарекоха „голямата измама с гласовете”.
„Евровизия” е нещо като Олимпийските игри в попмузиката и се случва само веднъж годишно, докато масовото насилие в Русия е по-често срещано. По време на конкурса над трийсет победители в национални състезания си оспорват победата и правото следващото издание на събитието да бъде организирано в собствената им страна. Целият континент ги следи по телевизията. Както писа Антъни Лейн:
„Помислете за постоянните членове на Съвета за сигурност към ООН, добавете сух лед и ще схванете идеята.”
След края на състезанието Лазарев се оплака по руски държавен телевизионен канал, че журито „нарочно занижава оценките”. Кореспондент, пратен от Москва, попита дали конкурсът е музикален или политически. Най-известната попзвезда-мъж в Русия, Филип Киркоров, казва:
„Кой знае какъв е бил натискът върху журито… Трябва да се разследва.“
От гледна точка на руска лесбийка, пишеща този текст, и тримата – Лазарев, Киркоров и четецът на новините по държавния канал – изглеждаха достатъчно гей като за естетиката на „Евровизия”: най-показното гейшоу, което човек може да гледа. Но в Русия хомофобията е официална политика и европейските медии се питат какво ли можеше да стане, ако Лазарев беше спечелил, като се вземе предвид, че следващата „Евровизия” можеше да се проведе и в открито хомофобска страна.
Странно, но Джамала – безкрайно популярната украинска певица, чиято победа възмути Москва – е продукт на съвършено различна естетика. За разлика от повечето победители на конкурса напоследък, Джамала не пя леко демодиран евро-британски поп. Тя включи традиционни кримски мотиви и цели стихове на езика, говорен от кримските татари. Джамала е кримска татарка и пя за своя народ.
Кримските татари са сред най-преследваните от бездруго изтормозените етнически групи в Русия. Като местни жители на Крим, те са подложени на репресии първо от царете, а през 1944-а масово са депортирани от полуострова заради предполагаемо сътрудничество с нацистите по време на германската окупация. Известен брой други народности преживяват същата съдба, но татарите са единствените, на които не е позволено да се върнат по родните си места след края на сталинисткия терор. Едва през 1989-а голям брой от тях се връща у дома, в навечерието на разпада на СССР. В Крим те си създават културна автономия и самоуправление. Демократичната им система беше отменена преди две години, когато Русия присъедини Крим. Преследването започна отново.
В неделя сутрин, веднага след конкурса, руските телевизионни новини пуснаха репортаж за дребен възрастен мъж, влизащ в залата на „Евровизия” в Стокхолм. Това беше Мустафа Джемилев, водач на Меджлиса, кримско-татарския парламент, „непризнат от никого”, по думите на кореспондента. Този човек всъщност е издирван в Русия. Вече две години той живее в изгнание, защото по време на анексирането на Крим руски войници не са му позволили да се върне в дома си, а по-късно е издадена и заповед за задържането му, макар че той не е бил в руска територия. Според руската Главна прокуратура, Джемилев е търсен за нарушения по три члена от Наказателния кодекс, макар че не е руски гражданин и обвинението не уточнява точно кои са членовете. По времето на СССР Джемилев е лежал в затвор петнайсет години заради призиви на кримските татари да бъде разрешено връщането в Крим. След края на Съветския съюз той става председател на Меджлиса и пет пъти е бил депутат в украинската Рада. Винаги е бил политически водач и дисидент срещу всеки деспотичен режим.
Руската телевизия внушава, че той трябва да е „повлиял” на журито, за да бъде сервирана победата на Джамала. Но дори и така да беше, регламентът на „Евровизия” не работи по този начин. Системата е доста сложна. Телевизионната публика и професионалните журита от всички участващи страни избират победителите и зрителите не могат да гласува за своите сънародници. В гласа на публиката Лазарев излезе на челно място, докато журитата изведоха напред Австралия. Но след като гласуванията на журитата и публиката бяха съпоставени, Джамала зае първото място.
Руските политици взеха всичко това присърце и изразиха възмущение. Мария Захарова, представителка на Външното министерство, каза: „Мисля, че догодина ще е добра идея да се пее за Асад”, и предложи импровизиран текст за песен: „Асад е кръволок, няма по-лош от Асад, дайте ми наградата, за да домакинства страната ми”. Всъщност текстът в песента на самия Лазарев също имаше стихове, звучащи по подобен начин, но без ирония в тях.
„Евровизия” на теория забранява политическото съдържание. Но песента на Джамала, включваща стиховете: „Идват в дома ти, за да те убият”, беше допусната, защото формално засяга събития отпреди седемдесет и две години, което би трябвало да я прави историческа, а не политическа. Но „Евровизия”, разбира се, винаги си е била политизирана. Когато Европа беше разделена, имаше два фестивала: „Евровизия” на запад и „Интервизия” на изток. В що-годе обединена Европа гласуването на публиката винаги е очертавало устойчивите граници на двата стари лагера. Тази година пропагандната машина дори беше частично саботирана, защото руската и украинската публика гласуваха колегиално – руснаците за Джамала, а украинците – за Лазарев.
Руската държавна телевизия моментално положи усилия и създаде двайсет различни истории по случая, включително и това, че кримските татари били гневни заради профанизацията на историята им от една нищо и никаква поппесен. Според друга, гласовете на публиката не са били отчетени. Един от руските репортери зададе и въпроса как изобщо ще се проведе конкурсът в страна с дефицит в бюджета, с гражданска война в източните си региони и с редовни безредици в столицата. Явно идеята беше, че Русия няма такива проблеми, въпреки затъващата си икономика, войната в южните и западните си предели и престрелката, станала посред бял ден между няколкостотин мъже по време на конкурса. Руската телевизия не познава иронията и не признава, че си противоречи, което я прави доста подобна на „Евровизия”.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение