Русия отказва да освободи България половин век преди Освобождението

България можеше да бъде свободна страна като Румъния и Гърция половин век преди Освобождението си. През 1828-1829 г. Русия води война с Османската империя, която безусловно печели. След поражението султанът решава да подпише мира, като приеме без уговорки всички искания на руския император. Договорът е много изгоден за Русия, защото ù дава сериозно влияние на Балканите, но според официално заявление на руските дипломати е изготвен на принципа „Ползите от запазването на Османската империя на Балканите са повече, отколкото вредите“.

Затова още член втори на договора превръща България в жертва на руските имперски интереси. Пълният текст на члена гласи:

„Негово величество императорът и падишах всеруски, като иска да увери негово величество императора и падишах отомански в искреността на своето приятелско разположение, връща на Високата Порта княжество Молдавия в тези граници, които е имало до началото на войната, прекратена с този мирен договор. Негово императорско величество освен това връща княжество Влахия и Краповския Банат без всякакво изземане, България и земята Добруджа от Дунав до морето и заедно с това Силистра, Хърсово, Макчин, Тулча, Бабадаг, Базарджик, Варна, Провадия и други градове в тази земя, цялото пространство по хребета на Балкана от Емине до Казан и всички земи от Балкана до морето, а също Селимно, Ямбол, Айтос, Карнобат, Месемврия, Анхиало, Бургас, Созопол, Адрианопол, Люле Бургас и всички градове, селца и поселища и въобще всички места, заети в Румелия от руски войски“.

С този договор обаче Русия успява да извоюва автономия за Сърбия, Молдавия и Влахия, без частите, които оставя в Османската империя. По настояване на руския император Османската империя предоставя широка автономия на Гърция. Освен това – което е най-важно за императора – възстановява руската търговска навигация в черноморските проливи. Руските търговци получават правото да търгуват свободно по цялата територия на Османската империя и освен това руснаците, живеещи в нея, не могат да бъдат съдени по законите на султана.

Така половин век преди освободителната Руско-турска война съвсем целенасочено Руската империя отказва да освободи България. Желанието ù да запази силна Османската империя е много по-съществено от свободата на българския народ. Руските войски практически са били отвоювали от османците българските земи. Одринският мирен договор обрича страната ни на още половин век подчинение на султана, а именно през тези години с идеята да потушат всички идеи за автономия на България, турските власти допускат черкези да се заселят на териториите с етнически българи.

Черкезите се заселват в българските земи след Черкезкия геноцид, проведен от Руската империя в Северен Кавказ през 1864-1867 г. След като провежда етническо прочистване в земите на империята си, руският император се договаря с османския султан да ги допусне на територията на България и те насилствено са отведени с руски кораби до османски пристанища на Черно море. 250 хиляди черкези – основната част от изселените – са разпратени от султана в български селища. Присъствието им засилва антиосманските настроения, тъй като черкезите не се свенят да грабят и тероризират местните.

Тежките времена за България, кланетата в Стара Загора и Батак предстоят. Ако Русия не беше отстъпила земите ни с Одринския мирен договор, те никога нямаше да се случат.