Русия отнема Северна Добруджа от България, за да заграби Бесарабия

Северна Добруджа минава под румънско управление на днешния ден, 14 ноември, през 1878 г., по силата на Санстефанския мирен договор. До 1877 г. окръзите Тулча и Кюстенджа с обща площ от 15 500 кв. км са смятани за българско землище, очертано със султанския ферман от 1870 г., определящ границите на Българската Екзархия.

Когато Руско-турската война приключва през 1878 г., в Северна Добруджа живеят общо 100 хил. души. Българите са над 50 хиляди, има 20 хиляди турци, 15 хиляди татари и едва 10 хиляди румънци. Има и около 5 хиляди руснаци. През 1880 г. френският търговски консул в Галац посочва, че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000“, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарският търговски консул в Тулча също посочва, че „румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души“.

Но Русия решава да даде Северна Добруджа на Румъния въпреки българското население там, защото така компенсира отнетата Бесарабия. Тази несправедливост убива радостта от Освобождението за голяма част от българите в северните райони.

Румъния също не е доволна. Румънската общественост не приема добре факта, че трябва да включи в границите си чужда земя и чуждо население. Румънците си искат отнетата от Русия част от Молдова.

На 30 март 1878 г. румънският вестник „Телеграфул“ пише:

„Добруджа ще стане един нов български въпрос. Предстои създаване на Княжество България: то веднага ще поиска Добруджа, където принципът на естествените граници, както и принципът на националностите ще бъде в полза на нейните искания“.

На 2 април 1878 г. румънският министър-председател Йон Братияну заявява чрез вестник „Стяуа Ромъние“:

„И дума не може да става да се приеме Добруджа. Както географско-икономически, така и етнически, и исторически Добруджа не съставлява част от нашата територия. Разположена отвъд Дунава, тя е естествено продължение на България; населена е най-вече с българи, турци, татари. В нея румънци няма. Ако ние я завладеем, ще стане постоянен източник на конфликти между нас и българите: една отворена рана“.

При така създалата се ситуация император Александър II се съгласява да се състави таен протокол към Санстефанския договор, според който Северна Добруджа се дава на Румъния за срок от 100 години, след изтичането на който тя следва да се върне на България. Препис от този протокол се дава на румънския крал Карол и на българския княз Александър Батенберг.

Руският губернатор на Тулча през 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетото от нея, намалява на хартия броя на българското население в Тулча, Бабадаг и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците.

Приетото със Санстефанския договор решение за откъсването на Северна Добруджа от България е утвърдено и от Берлинския конгрес.

На 14 ноември 1878 г. крал Карол I отправя до добруджанското население послание на български език:

„С Берлинския договор европейските велики сили присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа…“.

След 1878 г. новото княжество България е под руско управление и добруджанският въпрос е заглушен. Чак до 1913 г. той не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния. По време на Междусъюзническата война обаче, Румъния напада България. Румънските войски минават Дунав по подарени ù от Русия понтонни мостове. Няма кой да ги спре. Русофилът генерал Радко Димитриев потопява Дунавската ни флотилия преди нападението. Румънската армия достига до София и е отнета дори Южна Добруджа. Това слага началото на конфликтите и териториалния спор между двете страни.

В опит да се промени демографската картина, десетки хиляди българи отново са прокудени след 1913-а и 1919 г. Северна Добруджа е окончателно обезбългарена през 1940 г., когато по силата на Крайовската спогодба Царство България и Кралство Румъния се договарят за размяна на население – румънците изселват своите колонисти от Южна Добруджа, а България приема в границите си местното българско население от Северна Добруджа – около 68 хиляди души. Това е цената, която плащаме, за да си получим обратно Южна Добруджа. Но въпреки спогодбата и масовото изселване на юг, и днес има отделни малки български анклави около делтата на Дунав. Етническите българи в Северна Добруджа днес варират според различни преброявания от няколкостотин до 7 хиляди души.

През 1978 г. стогодишният договор, подписан от руския император, изтича. Тогава, според твърденията на приближени до Тодор Живков, той е отказал да повдига въпроса за връщането на българските територии, за да не влиза в конфликт с Николае Чаушеску.

Днес въпросът чия е Северна Добруджа вече не е на дневен ред, а и двете държави България и Румъния са част от Европейския съюз.