Гладните особености на руския патриотизъм

Руското Министерството на културата предложи идея за нов празник – Ден на патриотизма, който да се отбелязва на 6 август. На тази дата през 2014 г. правителството на Русия забрани вноса на хранителни продукти от ЕС, САЩ, Канада, Норвегия и Австралия. Под ограниченията (с някои изключения) попаднаха месо и месни продукти, жива риба, мляко и млечни продукти, плодове, зеленчуци. 

В Комисията по отбраната в Думата дадоха сигнал, че инициативата заслужава внимание. Но след като прессекретарят на президента Димитрий Песков се изказа сдържано по това предложение, Министерството на културата промени позицията си. Още същия ден зам.-министърът Аристархов заяви, че въвеждането на новия празник изглежда прекалено. Лента.ру се опита да научи от автора на спорната инициатива как изчезването на вносните продукти влияе на патриотичните чувства, обръщайки се към експерти, които да разкажат за особеностите на руския патриотизъм и необходимостта да се празнува този ден.

Рахман Янсуков, президент на Асоциацията на предприемачите за развитие на бизнес-патриотизъм „АВАНТИ“, автор на предложението:

Нашата страна се нуждае от празник, който да обединява народа. Ние предлагаме да се празнува Деня на патриотизма на 6 август, защото на този ден през 2014 г. бяха въведени продуктовите контра-санкции. Този празник ще напомня на хората, че те са дали тласък за развитие във всички сфери на нашата страна. Без патриотизъм и неговото обяснение на масите ние не можем да оцелеем.

Въвеждането на контра-санкциите обедини народа. Ние разбрахме, че трябва да строим заводи в Русия, да развиваме бизнес в Русия, да инвестираме в руското селско стопанство. А преди това някои дори не знаеха, че има такава дума – „патриотизъм“, особено сред младите хора. Този празник е много важен, защото чрез него ще си спомняме за нашите герои, космонавти и други важни хора.

Денят на народното единство, който отбелязваме на 4 ноември — също е много хубав празник, но Денят на патриотизма ще обединява многонационалния народ на нашата страна: и предприемачите, и военните, и още повече подрастващото поколение. Вижте как в САЩ Доналд Тръмп подписа указ за въвеждане Ден на патриотизма. За нас е много важно и ние да имаме такъв президент… Ще чакаме.

Марк Урнов, научен ръководител на отдел „Политически науки“ в Научно-изследователския институт „Висше училище по икономика“:

Ако запитате някой дали е патриот или не, има вероятност да получите отговор: „Да, разбира се, че съм патриот“. И след това идват най-различни трудности, тъй като идеята на патриотизма у всеки е различна. В научната литература патриотичното чувство е описано с най-малко три характеристики: склонността да смяташ своята страна за по-добра от другите, недопускането на публична критика към нея и изпитването на вид граждански дълг.

Тук възниква гигантско количество мнения. Някои твърдят, че тяхната страна безусловно е по-добра от другите, и това е белег на патриотизма им. Друг — например Пушкин, — е писал, че презира своята страна, но му става много обидно, когато пред него започнат да я ругаят чужденци. Тоест – може да презираш родината, но въпреки това да си патриот. Салтиков-Шчедрин е ругал Русия от всички гледни точки, а след това, прибирайки се от чужбина, видял на улицата полицай и му дал една рубла. „За какво?“, попитал полицаят. „Защото си голям“, отвърнал писателят.

Ако говорим за дълг, тук също има огромно количество нюанси. Длъжен ли си да дадеш за Родината живота си, или не? И още един, много тънък нюанс: кой трябва да ти възложи тази мисия за защита на Отечеството — сам ли трябва да я търсиш, или ще помолиш за указания?

Княз Вяземски е определил стремежите на патриотизма. Той казвал, че има обичаен патриотизъм, има квасен, а има и ракиен. Ракиен (или по-скоро от долнокачествена водка) — има когато, както казва Салтиков-Шчедрин, „бъркат Отечеството с Ваше превъзходителство“ и когато хората са уверени, че „нашите винаги са прави“. Тази концепция, съществуваща по време на съветската власт, лесно се съживява. Световните напрежения стимулираха подем в Русия на този ракиен патриотизъм, който, за щастие, все още не е много агресивен.

Той не може да не отслабне. Енергетиката на Руската общество е изключително ниска. У нас няма достатъчно доверие на хората един към друг, нито към социалните институции, за нормалното развитие на патриотизма. Патосът, който витае из въздуха в последната година, не може да остане дълго такъв, без да го подгряваме с истории как чужденците искат да ни изядат с парцалите.

Що се отнася до патриотизма като официален празник – тук съм много скептичен. Всичко това започва да приема доста странни форми. Както винаги излизат някакви държавни служители и почват да развяват знамена. За мен, по своята интимност, чувството на патриотизъм е сравнимо с религиозните чувства. Идеята за създаването на официален празник – ден, в който всички ще се бием в гърдите и всеки ще вика: „Аз съм патриот!“, ми е чужда. Не бива да пипаме народа по интимните чувства, те сами ще се проявят.

Андрей Покида, директор на Център за социално-политически мониторинг към Института за обществени науки:

Преди няколко години проведохме проучване, в което 70-80 на сто от анкетираните се определиха като патриоти. За тях това означаваше любов към Родината, спазване на традициите и уважение към по-старото поколение. Но когато става въпрос за вземане на решение, да се направи нещо реално за страната, патриотичните редици оредяват. В по-голямата си част патриотизмът е само на думи.

През 2014 г. патриотизмът на населението нарасна заради присъединяването на Крим и руското противопоставяне във външната политика на Америка и Европа. Но какво представлява този патриотизъм е голям въпрос. Въпреки това следва да се отбележи, че младите хора са по-склонни да служат в армията. Там се инвестират много пари, ситуацията се е променила радикално.

Що се отнася до Деня на патриотизма, аз не виждам нужда от такъв празник, защото по същество почти всеки празник е патриотичен. Да вземем само 9 май, Денят на Победата. Във всеки празник е заложена концепцията на патриотизма, гордостта от своята страна.

Леонтий Бизов, научен сътрудник в Института по социология към РАН:

Повечето руснаци се смятат за патриоти, тъй като сред основните ценности за тях са държавността, силната държава и останалите атрибути на държавническото съзнание. Патриотизмът на нашите хора е построен около концепцията за силна страна със силни въоръжени сили, към която всички изпитват страх и уважение.

През 2014 г. той доста нарасна и продължава да е на много високо ниво, но градусът му започва да отслабва. Вниманието на руснаците се превключва към вътрешни проблеми. Те продължават да се наричат ​​патриоти, но патриотичните теми ги интересуват все по-малко, по инерция.

Това, което стана тогава, обедини народа на думи и донесе тези 80 процента подкрепа за властта. Но в реалността обединението в обществото се случва, когато в него възникват хоризонтални връзки, когато хората се самоорганизират, договорят се помежду си, включват се в някакво движение — не непременно от политически характер. Нищо такова няма у нас. Обществото си остава атомизирано, интересите на руснака се сведени до самия него, собственото му оцеляване и благоденствие. Хората слабо се интересуват какво правят съседите им, а патриотите са такива по-скоро на думи.

Когато говорим за въвеждането на Ден на патриотизма, можем да си спомним за вече съществуващия Ден на Русия – 12 юни и за Деня на народното единство, отбелязван на 4 ноември… Денят го има, а единство няма. Същото може да се каже и за Деня на патриотизма. Тези празници не са пуснали корени в общественото съзнание, хората слабо разбират за какво става дума. Това не е най-успешната инициатива. Тя няма да даде нито положителни, нито отрицателни резултати. Хората ще се радват на поредния неработен ден, ако денят бъде обявен за неработен.

Предпоставки за появата на реален патриотизъм, какъвто съществува в САЩ и Европа, има и у нас. Необходимо е обществеността да се събуди и да се обедини около реални проблеми. Това се случва, но много бавно, и засега у нас патриотизмът все още е в зачатъчно състояние.

Игор Яковенко, културолог, доктор на философските науки, член на Научния съвет по История на световната култура към РАН:

Патриотизмът е естествена човешка реакция, присъща на всички народи. Ако човек се осъзнава като принадлежащ към определена нация или държава, той си изгражда идентичност, более за страната си и става патриот. Патриотизмът в Русия е толкова естествен, колкото във всяка точка на земното кълбо.

Аз не обичам особено патриотичната риторика. Когато за това се говори твърде много, се поражда фалш, лицемерие и обратни резултати. Живял съм в Съветския съюз и добре помня разсъжденията за патриотизма, но когато Съюзът рухна, по улиците в негова подкрепа не излязоха и трима души, което е типично. Патриотизмът е важен, той съществува, но празниците не решават проблемите, свързани с неговия подем.

Не бива да съдим народите по степента на техния патриотизъм. Започва Първата световна война, народните маси излизат на улицата, подкрепят… А по-късно научаваме, че в Русия е имало между 1,5 и 2 милиона дезертьори, невлезли в армията. И как да оценяваме това?

Патриотизмът се оценява най-истински в епохи на изпитания, когато съществува опасност за страната. Класическият вариант – Великата отечествена война, тук можем да го видим, удостоверим, изследваме. Въпреки че по време на Втората световна война, според различни оценки, между 1,5 и 2 милиона граждани на Съветския съюз са служили в германската армия. Но това безусловно е била патриотична война, защото Хитлер е отричал самата държавност на Русия, нейното съществуване. Ето защо народът се е вдигнал, обединил и е воювал.

Но има ли Ден на патриотизма в Германия или Китай? Американците имат 4 юли, символ на държавата… Новият президент на САЩ Доналд Тръмп наистина обяви денят на встъпването си в длъжност за Ден на патриотизма, но той е доста екстравагантна фигура. Като цяло тези чувства намират своето изражение в дните на победата, на независимостта и т.н. Във всички страни има дни, в които гражданите са обзети от патриотични чувства.

Денят на патриотизма в Русия рискува да се превърне в обичайното държавно мероприятие. Всички губернатори ще пишат доклади за извършената работа по събиране на хора за манифестациите. Но ако естествените чувства на хората бъдат подменени от административни имитации, това няма да доведе до нищо повече от опошляване на патриотизма.