Софийска филхармония МЕГАБОРД

„Русия воюва не с НАТО, а с бъдещето“

Руският писател Дмитрий Биков с нова книга за украинския президент - „нацията заложи на актьор, а актьорът изигра герой и стана герой“

„Ако беше системен политик, Зеленски щеше да действа прагматично като системен политик, а в момента той действа, както се полага на човек на изкуството, по законите на изкуството“, казва Дмитрий Биков. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Русия воюва не с НАТО, а с бъдещето“

„Ако беше системен политик, Зеленски щеше да действа прагматично като системен политик, а в момента той действа, както се полага на човек на изкуството, по законите на изкуството“, казва Дмитрий Биков. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Един от най-видните, волнодумни и значими руски публицисти и писатели Дмитрий Биков завърши работата си върху книга за президента на Украйна Владимир Зеленски. Биков, който никога не е спестявал критиките си към днешната руска власт, през 2021 г. оцеля след опит да бъде отровен, аналогичен на отравянето на Навални. В момента той живее в Грузия със семейството си.

В интервю пред „Радио Свобода“ Биков споделя детайли от написаната, но неиздадена още книга за украинския президент и разсъждава за бъдещето на Русия с типичната си ирония. На първо място писателят подчертава, че няма никаква култура на отмяната спрямо Русия, а той самият като руски писател се радва дори на по-голям интерес.

Книгата за Зеленски, разказва авторът ѝ, е разделена на три части – комедия, трагедия и мистерия, три жанра, в които Володимир Зеленски се е изявявал като актьор. Една от тезите, заложени в нея, е свързана с неговата трансформация.

Когато се сблъскаш с абсолютното зло, довело себе си до съвършенство, си принуден да станеш абсолютното добро“, казва Биков.

Писателят, автор на един от най-запомнящите се афоризми за войната: „Войната е нагледно нахлуване на метафизиката в света. Започва прякото излъчване на Бог“, твърди, че човечеството в момента присъства на живо на беседата от Библията, която завършва с думите на Христос „Махни се от мен, Сатана!“. Според него две версии на Луцифер и Христос са в конфликт за пореден път и мястото на сблъсъка им този път е Украйна.

Разбирам, че Зеленски никога не е виждал себе си в подобна метафизична роля, Путин също, но е интересно да се наблюдава как те безсъзнателно доиграват старата драма“, казва писателят за конфликта, заложен в готовата му книга.

Биков очаква да стигне до ефектен финал в романа си, но е наясно, че може да му го предложи само историята. Както и да завършва книгата, това не е окончателната версия, защото политическата кариера на Зеленски съвсем не е завършена, смята писателят. Това не е биография на Зеленски, уточнява той, а опит да се разбере как „нацията заложи на актьор, а актьорът изигра герой и стана герой“. Ако беше системен политик, твърди Биков, Зеленски щеше да действа прагматично като системен политик, а в момента той действа, както се полага на човек на изкуството, по законите на изкуството. Той превърна това в грандиозна драма.

Според личните ми впечатления, Зеленски прилича много на една картина на Шагал, по-точно на графична рисунка. Шагал е илюстрирал Стария завет и е подарил тези картини на Университета в Далас. На една от рисунките се вижда огромният Голиат с израз на странно облекчение – вече може да не е убиец, не му се налага да бъде великан. А над него стои с крива усмивка обърканият малък Давид, много подобен на Зеленски, сякаш задавайки си въпроса „Какво стана?”. По думите на Борис Гребеншчиков в съвременната история великите дела по принуда се извършват от малки хора, дребни хобити.

Марк Шагал, „Победата на Давид над Голиат“, 1956 г.

Биков разсъждава още, че обикновеният човек Зеленски, който внезапно се е озовал в ролята на герой и лидер на свободния свят, е бил в шок. Подобен шок за него е била и Буча по-късно. И той е бил от една страна покрит със слава, а от друга – посипан с пепел.

Биков разсъждава за смисъла на този практически световен конфликт. Според него в целия свят е започнал тревожен, голям, дълъг, мъчителен процес на разкол, съпоставим с християнския.

Това е окончателната раздяла между модерността и архаиката“, твърди убедено писателят.

Като мирен човек имах определени илюзии, че хората от модерността могат да съжителстват с хората от архаичната традиция, че някак ще се научат да бъдат невидими за тях, да не се пресичат. Но не стана така. Тече последният отчаян опит на архаиката да се вкопчи в живота. Вероятно цялата първа половина на ХХІ век ще мине в раздяла с архаичните практики, с радикалните правителства, ще има голяма и дълга война с различни прояви. Тя може да засегне Америка, видимо може да засегне и Европа, където нацистите взимат реванш. Но в края на 2040-те години този процес ще приключи с оглушително поражение на архаичните сили. Винаги става така. А после, очевидно, ще дойде мирно време, времето на биологичната революция, която беше отложена.

Дмитрий Биков убедено твърди, че 2023 г. ще бъде по-интересна от 2022-ра. И назовава ключовите моменти – март, април и ноември. Тогава, казва той, ще се случат „главните велики събития“.

Русия воюва не с НАТО, а с бъдещето, смята писателят.

„Русия е обградена отвсякъде с бъдеще и затова се чувства в изолация, обсадена. Но е безполезно да се воюва с бъдещето – то се самонатрупва, трупа сила и пробива всеки бент.“

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах