Да се отдалечим от Запада и да се сближим с Русия! Подобни призиви периодично звучат у нас и това е съвсем естествено в едно плуралистично общество. Не изглежда много вероятно да се случи скоро, но e статистически възможно. Дали обаче хората и партиите, които виждат в Русия нова надежда за България, знаят накъде отива самата Русия? Знае ли Русия накъде отива? За разлика от България, която избра своя европейски път на развитие, в Русия – още от времето на Горбачов – тече дебат: Европа или Азия? Каква роля ще играе страната на международната арена през XXI век? На тази тема размишляват докторът на историческите науки, професор от МГУ Андрей Андреев, директорът на Московския център Карнеги Дмитрий Тренин и докторът на икономическите науки, професор от МГИМО Георгий Толорая в интернет-семинар на тема „Запад и Изток: защо Русия продължава да избира?“. Дебатът е организиран от списание „Русия в глобалната политика“ заедно със Съвета по външна и отбранителна политика (СВОП) и Факултета по световна икономика и световна политика в Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“ (ВШИ), който е сред водещите и най-големите университети в Русия.
Сайтът Лента.ру предлага основните тези на експертите.
Наследница на Византия
Дмитрий Тренин: Проблемът с вечния избор между Изтока и Запада се крие в нас самите, доколкото днес се опитваме да намерим равновесна позиция в света. През XX век нашата страна имаше статута на свръхдържава и претенции за световно лидерство, а след краха на комунистическата система Русия се устреми към интеграция с разширяващия се Запад.
Алтернативният сценарий бе интегрирането около Русия, като историческо евразийско ядро на цялото постсъветско пространство.
Събитията от последните две години сложиха кръст на тази планове. Оказа се, че Русия не може да бъде напълно интегрирана в някоя част на света, защото тогава ще трябва да признаем своето подчинено положение по отношение на Съединените щати или Китай. Разбира се, и двата варианта са неприемливи за нас — нашата „руска ДНК“ не ни позволява да приемем който и да е от тях – затова на Русия не й остава нищо друго, освен да плува самичка в морето на глобалната политика. В това всъщност няма нищо лошо: за да получаваме най-напредналите знания, технологии и практики, днес не е задължително да бъдем част от определена система (например западната).
Затова изборът на Русия — това е самата Русия, която е напълно способна да стане самодостатъчна държава. Осъзнаването на този факт е особено полезно на фона на явното нежелание на нашите най-близки съюзници — от Беларус и Армения до Казахстан и Киргизия — да следват фарватера на руската политика в евразийското простанство. При това не можем да се надяваме на бързия залез на Запада: в течение следващите десетилетия той ще си остане най-мощният, напреднал и атрактивен регион на света.
Андрей Андреев: Нашата страна е прекалено голяма, за да може да се интегрира цялостно където и да е. Когато говорим за прословутия руски избор между Запада и Изтока, преди всичко трябва да си изясним какво разбираме под тези термини. Ако под Изток разбираме географското пространство от Истанбул до Токио, то по чисто исторически причини Русия винаги е била слабо свързана с него, а примерно от началото на XVIII век практически никак. От това време всички сблъсъци на Руската империя с евразийското пространство са или по-скоро са били реакция на външни предизвикателства. Например присъединяването на Средна Азия през втората половина на XIX век е била принудителна стъпка за Русия — отговор на експанзията на Великобритания.
Затова условният „Голям Изток“ никога не е интересувал сериозно нашата страна. Ако говорим за противопоставянето на Запада и Изтока в истинския исторически смисъл, то е по-уместно да стане дума за разкола на западното християнство на Рим (католицизъм) и източното християнство на Византия (православие). Независимо от многобройните опити за преодоляването му, този разлом съществува и до днес. Русия — това е последната държава, която се опитва да носи в себе си византийското историческо наследство, и завоят на Изток за нея означава да се обърне към себе си, защото в културно-исторически смисъл няма друг Изток, освен самата Русия.
Трудното дете на Европа
Георгий Толорая: Този Изток, който присъства в нашия политически дискурс, на практика не съществува. В азиатските страни днес с изумление наблюдават салтата на руската външна политика и нейния, нака наречен „завой на Изток“.
Русия е неразделна част от европейската юдео-християнска цивилизация, макар и особена и не съвсем благополучна. Нашата страна е своеобразно enfant terrible (фр. – „ужасно дете“) в семейството на европейските държави — именно така ни възприемат и на Запад, и на Изток. Руската цивилизация и култура нямат нищо общо нито с конфуцианската и индуистка менталност, нито с близкоизточния начин на живот — това са наши съседи, нищо повече.
Русия няма нужда да се обръща на Изток, а да решава своите проблеми със Запада. В същото време ние сме длъжни да градим грамотно отношенията си със стремително развиващия се Азиатско-тихоокеански регион, който в перспектива ще претендира за световно лидерство в икономиката, технологиите и военно-политическата сфера. Би било наивно да мислим, че след разрива със Запада Русия ще бъде приета на Изток с разтворени обятия. Днес нашата най-главна задача е да съумеем да се впишем в сложния, бързо променящ се свят.
Споровете за това дали Русия е част от Запада или от Изтока, започват с противопоставянето между западниците и славянофилите през 30-те години на XIX век. В общественото мислене на предишния XVIII век подобни категории просто не са съществували, въпреки че за особеностите на руския национален характер започва да се говори още в епохата на Екатерина II.
Причина за ожесточената полемика за мястото на Русия между Запада и Изтока в средата на XIX век става растежът на националното самосъзнание и търсенето на собствена идентичност. Това е епохата на създаването на националните държави, която не е завършила и до днес. У нас в Русия също е формулирана собствена национална идеология, която наследява средновековната традиция на противопоставяне между латинския Запад и православната Византия. Русия обявява себя си за приемница на Византийската империи, затова и противоборството със Запада се превръща във фундамент на руската национална идея.
Главната наша особеност е съчетание от имперско мислене с национална традиция. Русия така и не стана национална държава и не е ясно, нужно ли й е да стане такава, доколкото всяка национална държава предвижда наличието на господстващ етнос.
Тренин: Руската империя, независимо от отделни свои негативни особености, има голям принос в световната цивилизация, но имперският период от руската история остана в миналото. Сега Русия е напълно самодостатъчна в настоящите си граници, но но се нуждае от трансформации на днешното си постсъветско състояния в пълноценна национална държава, основана не на етнически, а на граждански принцип. С други думи, това трябва да е държава, в която всички, независимо от националната или религиозната си принадлежност, да бъдат равноправни, свободни граждани.
Затова Русия има нужда съвременнен национален елит, какъвто засега у нас отсъства. В това, че нашата страна престана да бъде империя и свръхдържава, няма нищо лошо: ние и сега играем съществена роля в международната политика и сме способни да отстояваме своите национални интереси.
Християнските корени на Запада и Русия
Толорая: Западът с неговата либерална демокрация е уникален феномен в световната история, един вид непреднамерено отклонение от нейния магистрален път. Аз смятам, че възникването в средневековна Европа на общество, в чийто център стои човекът, променя щастливо цялата съдба на цивилизацията.
Ако говорим за особеностите на източния манталитет (преди всичко в Източна Азия), то към него се отнасят: приоритет на интереса на държавата пред интереса на личността, строга социална йерархичност и безпрекословен авторитет на старшите по възраст и длъжност, целеустременност и дисциплина. Във всички тези общества се отделя много малко внимание на въпросите за духовността (в европейския смисъл) — религията е по-скоро обществен институт, отколкото средство за самоидентификация на личността. По нашите разбирания мнозиството азиатци са атеисти: те имат по-просто отношение към въпросите за живота и смъртта, отделят повече внимание на култа към предците, отколкото на спасението на собствената си души.
На азиатските общества е свойствена склонността към продължителен монотонен труд, но най-често не им достига креативност. Любопитно е, че днес много съвременни азиатски фирми често наемат на длъжности, където е нужен творчески подход, руски или американски специалисти. Те измислят новите продукти, а аборигените с упоритоста на мравки въплъщават идеите им в живота.
Андреев: Разбира се, нашето общество силно се отличава от описаните по-горе народи с тяхната конфуцианска колективистична менталност, и в това главна роля играе вярата. Християнството е единствената световна религия, обърната пряко към личността на човека, към неговата индивидуалност. Всеки християнин в течение на своя живот решава въпросите на своето лично спасение и тази изначална атомизация е в основата на цялата християнска цивилизация.
Най-силно тази идея е въплътена в Запада, построен върху представата за правила и норми на съвместното съществуване на милиони такива индивиди. Ако говорим за западните либерални ценности, то те са продукт на продължително историческо развитие и произтичат от нашето общо християнско наследство. В същността си те са прости и прагматични, доколкото са се сформирали постепенно и са резултат от обществен компромис, изстрадан в хода на многовековна ожесточена борба. Стриктно спазване на законите, приоритет на образованието, самоуправление и демокрация — Западът не е стигнал изведнъж до тези неизменни ценности, но именно те са го формирали в днешния му вид.
Защо Русия не може да попадне в Европа
За Русия и до днес всичко гореизброено е непознато: тя така и не е решила трябва ли да приеме тези ценности. Но сме длъжни да осъзнаем по какво приличаме и по какво се различаваме от историческия Запад, с който имаме общи християнски корени, обобщава Лента.ру.
Тренин: Безусловно Русия е страна с европейска култура. Определяйки с източен или западен вектор външната си политика, тя в по никакав начин не може да промени своята идентичност: това е проблем на отношения със съседите, а не на самовъзприятие. Въпросът „кои сме ние?“ отдавна е получил своя отговор: Русия е страна с източноевропейска (но не западна) културна традиция. И макар у нас да има елементи от други култури и традиции, всички те отдавна и доброволно са станали част от преобладаващата универсална руска култура.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение