Руската империя обмисляла окупацията на България след Съединението

Десетгодишно прекъсване на дипломатическите отношения с Русия започва на днешния ден, 6 ноември, през 1886 г. Недоволна от Съединението, от политиката на Батенберг и неуспелия преврат срещу княза, Руската империя чрез дипломатическия си агент генерал Николай Каулбарс прекратява отношенията си с България. Нищо от тези събития не е разказвано в учебниците по история на няколко поколения.

На 13 септември 1886 г. генерал Николай Каулбарс пристига в София като руски дипломатически агент с мисията да възстанови обществения ред и спокойствието в България, както и да върне руския контрол върху управлението на княжеството. В акредитивните му писма от външния министър на Русия Гирс четем:

„Негово величество императорът благоволи да повери на генерал-майор барон Николай де Каулбарс временното упражнение на функциите на руски дипломатически агент в България. Като ви уведомявам за това решение на Господаря, обичам да се надявам, че приемът и съдействието, които барон де Каулбарс ще намери у Регентството, ще улеснят задачата, която му е начертана от благосклонните намерения на императора.“

Началото на така наречената от Русия „българска криза“ е поставено с присъединяването на Източна Румелия към българското княжество и поисканото по тази причина от руския император сваляне на Александър Батенберг от престола. Князът обаче назначава регентство, оглавено от Стефан Стамболов и правителство с Радославов начело. Те поемат път на сближаване с Германия и Австро-Унгария.

Подтикван от консервативни среди в Русия като синодалния прокурор Победоносцев и журналиста издател на „Московские ведомости“ Михаил Катков, Александър III започва да обмисля военна окупация на България. Точно с тази цел той изпраща генерал Каулбарс, който трябва да подготви окупацията отвътре. Това предизвиква реакция и в Европа – Австро-Унгария, Англия и Италия категорично заявяват, че няма да допуснат едностранна намеса на Русия във вътрешните работи на България. Германия официално заема примирителна позиция, но Бисмарк дава да се разбере, че подкрепя Австрия по този въпрос. Единствено категоричното заявление на западноевропейските държави и последователната политика на Стамболов не позволяват Русия да окупира България, както искат консервативните имперски кръгове, и да я превърне в своя „Задунайская губерния“.

Мисията на Каулбарс е провалена. На 6 ноември той си тръгва от България, след като Русия изпраща дипломатическа нота, че прекъсва отношенията си с младата държава.

Руският император междувременно се опитва да наложи и свой княз – руското правителство предлага на мястото на Батенберг да застане княз Мингрелски, но през октомври 1886 г. Великото народно събрание избира за княз принц Волдемар, син на датския крал Христиан IX, родственик на Александър III, с надеждата тази кандидатура да бъде приета както от Русия, така и от западните държави. Руският император обаче изказва неодобрението си и кралят на Дания от името на сина си отказва българския престол. Затова на 13 ноември 1886 г. заседанията на Великото народно събрание били отложени, докато се намери подходяща кандидатура. Регентството изпраща делегация в европейските столици. Във Виена те се спират на принц Фердинанд Сакскобурготски. Русия отхвърля и него, но Австро-Унгария и Германия подкрепят идеята и Фердинанд става княз на България.

Дипломатическият провал на Русия води до загуба на позициите, които тя придобива в България след войната от 1877-1878 г. Българският радикален вестник „Независимост“ пише в началото на 1886 г.:

„Към нашите освободители изпитваме дълбока благодарност и благоговеем пред падналите за нашата свобода руски герои. Но ние различаваме стомилионната велика Русия от официалната Русия.“

В продължение на 10 години България и Русия нямат официални дипломатически отношения. През 1894 г. обаче в двете държави настъпват политически промени, които благоприятстват за повторното им сближение. През октомври същата година в Русия умира цар Александър III. Наследникът му Николай II се показва далеч по-отзивчив към България, където противниците на Русия са отстранени от власт – през май Стамболов, а през декември и Радославов. При посещението на българска делегация начело с председателя на Народното събрание Теодор Теодоров в Русия е уговорено основното условие за помирението. На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът Борис е покръстен в православието. В отговор Русия признава Фердинанд за законен български владетел, последвана от останалите Велики сили и Османската империя. През ноември 1896 г. успешно приключват преговорите за амнистия на разбунтувалите се български русофилски офицери, 60 от които са емигрирали в Русия по време на управлението на Стефан Стамболов.