Руската история като безкрайни „Репетиции“ за края на света

„Репетиции“ – един от най-интересните романи на изключителния, но за съжаление не много популярен у нас руски писател Владимир Шаров (1952), излиза на български език от издателство „Факел експрес“. Сюжетът на книгата представлява разгърната метафора за историята на руския народ като безкрайни, точещи се в продължение на векове грандиозни Репетиции за Второто пришествие на Христос. Както и всеки друг роман на Шаров, при внимателно четене „Репетиции“ разкрива нови и нови смислови пластове.

В основата на историята е величественият замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон (1605-1681) да съгради – през ХVII век, близо до Москва – Нов Йерусалим и в новопостроения храм „Гроб Господен“ да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя.

Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир. А самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка цена това небивало представление, с което ще дойде дългоочакваният свършек на света. И така – от края на Смутното време до началото на колективизацията и сталинските лагери…

Където един чекист превръща разпита на поредния писател-идеалист, заподозрян в контрареволюционни намерения, в нещо средно между лекция по литературознание с елементи от сталинистка версия на структуралистичен анализ и духовно просветляваща изповед – за да го направи по-добър писател, защото това е голямата цел на чекистите.

„Репетиции“ е един от най-важните ми романи. Доколкото зная, така мислят и читателите – казва Владимир Шаров. – Много сериозни неща, отнасящи се до историята на Русия, до нашето общо разбиране защо и как се гради животът, къде, вървейки по кой път, може да се спаси човек, станаха и за мен самия по-ясни и разбираеми, отколкото бяха, когато започнах работа по него.“

И в други  свои романи Шаров разработва концепцията на алтернативна (нелегална) руска религиозност. Например във „Възкресението на Лазар“ сталинските репресии са тълкувани като планирано от високодуховни чекисти умъртвяване на плътта на жертвите заради спасението на техните души.

„С кръвта ни измиха греховете ни. Приехме тези мъки и чрез тях се очистихме“, ликуват убиваните.

В романа „Бъдете като децата“ (от който списание „Факел“ преди няколко години публикува обширни части) В. И. Ленин приема християнството и оглавява кръстоносен поход на бездомните деца към Йерусалим. Целта му вече не е комунизмът, а построяването на царството Божие на Земята.

Систематичното приравняване на болшевизма към православието е донесло на Шаров репутацията на „майстор  на интелектуалните провокации“. Всяка негова нова книга е повод за възторзи и яростни дискусии. Едни го наричат жив класик,  други – литературен провокатор, който работи на границата между историософията и религиозно-мистичното възприятие на действителността. Сравняват писането му с реализма на Толстой и фантастичните абсурди на Кафка, а на Запад го наричат „новия Достоевски“.

Чете лекции в Харвардския, Оксфордския, Кьолнския, Римския, Вашингтонския и други престижни университети, лауреат е на множество литературни награди.

Преводът от руски на „Репетиции“ от Владимир Шаров е на Здравка Петрова. Художник на корицата е Кирил Златков, редактор – Георги Борисов.