МАРИЯ ЖОАО ПИРЕШ И НАЙДЕН ТОДОРОВ

Руската пропаганда: „Това са гръмотевици, не артилерийски залпове“

Наблюдаваме управляема миграционна криза в Европа, което трябва да създаде паника, казва руският писател Дмитрий Глуховски

„Ако не обичаш Путин, ще бъдеш наказан. Затова си забраняваш истината“, казва в интервюто Дмитрий Глуховски. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Руската пропаганда: „Това са гръмотевици, не артилерийски залпове“

„Ако не обичаш Путин, ще бъдеш наказан. Затова си забраняваш истината“, казва в интервюто Дмитрий Глуховски. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Войната е същинският момент на истината – и мащабът на злото е такъв, че е невъзможно да го игнорираш, казва руският писател Дмитрий Глуховски в интервю пред автора и водещ на програмата „Аспекти на времето“ Мумин Шакиров. Глуховски говори за руската инвазия в Украйна, за литературата на новото време, за персоналната отговорност на човека, обществото и властта.

Популярният и у нас автор на антиутопии, който дълги години е бил журналист и има отработен поглед на анализатор е категоричен в позицията си, която огласи още в началото на войната – Русия е агресор. А времената са антиутопични.

Глуховски признава в интервюто, че подобно на Борис Акунин, след 24 февруари и той не е написал нито ред художествена литература, защото „времето се нуждае от публицистично осмисляне“. Той е убеден, че е длъжен да структурира своите усещания за нещата, за да помогне на хората да структурират собствените си мисли. Тепърва предстои, казва той, „прахта да улегне“ и да се осмислят тектоничните промени, настанали в света и променили живота на всички хора.

Подканен от Шакиров, Глуховски разказва – както обикновено се случва след грандиозни събития – какво е усетил в първия момент, когато е разбрал, че Путин е започнал война.

„Беше изцяло ужасно усещане. Войната започна през нощта. Събудих се, взех телефона – WhatsApp беше претъпкан от съобщения на мои приятели, които са се събудили по-рано и ми бяха писали: „Това е невъзможно, но той започна война“. Имаше нецензурни изрази всякакви, защото с цензурни думи тези емоции би било трудно да се опишат. Бях погълнат от чернота, сърцето ми се разкъса и аз около 30 секунди мислех да пиша или да не пиша нещо в социалните мрежи. После разбрах, че когато мигът на истината… гръмко и патетично звучи, разбира се, но когато моментът на истината дойде: не се казва нищо, стискаш езика зад зъбите. Но първо, това е предателство към себе си. Второ (май дори това е първото), това е предателство към всички хора, с които съм приятел, в Киев и в други украински градове.(…) И си помислих: ето го този момент, когато ако се престориш, че нищо не е станало, ще предадеш всички тези конкретни хора.

После стана ясно, че когато войната е истинска, значи скоро ще бъдат обявени закони за военното време. Изборът ми беше такъв: да се простя с всички перспективи и възможности в Русия, или да предам приятелите си в Украйна. Колебах се около 30 секунди, стана ми ясно, че изборът е само един, и започнах да пиша и в Инстаграм, и във Фейсбук. Стори ми се редно да дам и на себе си, и на хората възприятие за ставащото. Ясно е, че цялата информационна арт подготовка се изграждаше върху лъжи и пропаганда.

Аз не съм войник, не съм офицер, стрелял съм само на стрелбище. Но това, което мога да направя, е да се опитам по някакъв начин да кажа нещо в отговор на държавните лъжи. Нямам други инструменти.“

Глуховски допълва, че се старае да се отнася към хората с известно човешко снизхождение, да не изисква много от тях и затова разбира, когато се случва да се поддадат на пропагандата. Разбира и когато хората се затворят в черупката на баналното, преструват се, че нищо не се случва или се случват нормални неща. Според него мълчанието за ужасните събития в Украйна от страна на обикновените хора е опит да се снишат, да изчакат.

„Стандартна стратегия на руския малък човек – да се скрие и да позволи на големите момчета да се оправят някъде във високото, над главата му. Надяваш се, че в балона на твоя някак подреден, нагласен свят няма да нахлуе голямата политика със стоманеното си скрибуцане, кървища и гной. В крайна сметка, разбира се, тя пробива балона. Но мога да си представя какво се случва в душата на този човек, който първо изпада в състояние на шок, а после на депресия и се опитва да каже нещо, а после се страхува да не бъде наказан за това. Мисли си – може да замина, но после разбира, че никъде не може да отиде, защото няма да може да се изхрани в чужбина, а и банковите карти са изключени и прочие, и той избира – да се скрие и да замълчи. (…) Да се изказваш открито – значи да предизвикаш цялата тази държавна репресивна машина, която скърца, бучи, рови земята с нокти и всячески дава да се разбере, че ще погълне всеки, който ѝ се противопостави.“

Глуховски не смята, че има моралното право да съди хората, макар че е направил различен избор.

„За мен специално е престъпно да не се възползвам от възможността (да говоря). Трябва някак до хората да достига истината. Още повече, че цялото оправдание за войната се гради върху тотална лъжа и подплашване.“

Писателят осъзнава, че именно войната е същинският момент на истината не само за него самия, но и за мнозина хора от неговия кръг.

„Когато отровиха Навални – си казахме: може да не е било каквото изглежда, нека да почакаме. По повод на арестите, когато полицията помита протестиращите на улицата… Но тук вече е очевидно. Мащабът на злото е такъв, че е невъзможно да го игнорираш.“

Глуховски разсъждава и върху темата дали случващото се в Украйна може да бъде наречено „геноцид“. Според него ескалацията на военните престъпления е толкова висока, че се доближава до идеята за геноцид спрямо украинското население. Но той има още една версия за случващото се:

„Според мен става дума за създаване на управляема миграционна криза в Европа, заради което трябва да бъде създадена паника сред гражданското население. Всичко това вероятно има някаква нечовешка, но осмислена причина. И ако продължава така, накрая все пак ще се окаже геноцид.“

„Как ще наречете това, което сега се случва в Русия, когато милиони хора поддържат завоевателната война в Украйна? Кой термин отразява състоянието на обществото? Някои наричат това „путински фашизъм“, други – „имперска болест“. Кой термин избрахте за себе си?“, пита интервюиращият Мумин Шакиров.

В отговор Глуховски излага сложна теория за състоянието на обществото в създалата се ситуация. Според него има около пет процента от населението, които искрено поддържат войната, дори осъзнавайки, че в нея загиват мирни граждани.

„Това са условни крайни националисти, които се намират в състояние на едва сдържана агресия, и търсят възможност да я излеят някъде. Това са хора, на които ако посочиш евреите, ще бият евреите, ако им посочиш кавказците, ще бият кавказците, украинците, все тая. Това е мракобесен шовинистичен национализъм.“

Писателят допълва, че има и известен брой хора, готови да поддържат „специална операция“, защото в Русия трябва да се положат доста усилия, за да се види, че става дума за война, тъй като има плътна информационна завеса. Тези хора чуват само, че има точни удари по обекти от военната инфраструктура и боеве с някакви си украински нацисти, които под знамена със свастика се сражават с руските войски. Такава спецоперация, казва Глуховски, не е трудно да бъде одобрена.

„Хората се намират в сферата на действие на военно-патриотичния мит, който се корени още във великата победа от 45-а година. (…) За мнозина тази война е продължение и край на онази стара война, хората смятат, че руските войници в Украйна са воини освободители. Противопоставят им се някакви нацисти, видени в три снимки с нацистки свастики и в две снимки с факелни шествия, направени преди 100 години, но през цялото време навирани в лицата на хората.“

Според него има и прослойка, която казва „Съгласни сме с всичко, само ни оставете“. Защото ако кажат, че не са съгласни, ще изпратят открито предизвикателство на държавата и нейната репресивна машина, а това не е по силите на мнозина.

Единствено лично ангажираните и интелектуалците със съвест могат да заговорят, ако осъзнаят, че иначе трудно ще живеят със съвестта си, твърди песимистично Глуховски.

„Може да поддържаш митологична спецоперация, но е много по-сложно да поддържаш кръвопролитна война. И пропагандата ти дава цялата аргументационна линия и целия набор аргументи и образи, за да се защитиш от истината. Това е фейк. Пропагандистки някакъв сайт доказва, че в Буча не е имало геноцид. Това е фейк. Доказват уж, че ракетата, паднала в Крематорск, е украинска. Пак фейк. И ти вече не искаш нищо да търсиш сам. Дават ти поднос, на който е поставен целият инструментариум, с който да получиш комфортна за теб картина на света. Разбира се, отишли сме да освобождаваме Украйна. Разбира се, нашите войници никакви военни престъпления не могат да извършат. Разбира се, все Америка е виновна.“

Глуховски е категоричен, че персонална отговорност за всичко това носи Владимир Путин, че той е замислил всичко това, разбира се, с помощта на ограничен кръг висш офицерски състав, но едва ли някой друг освен него е осъзнавал доколко е реално. Писателят казва, че това се вижда на видеото от заседанието на Съвета за безопасност на РФ. Но впоследствие тази отговорност се разнася навсякъде, размазва се с украинската кръв. А масовата подкрепа за Путин – знака Z, разположен навсякъде – прехвърля отговорността и върху целия руски народ.

Все пак Глуховски твърди, че тази масова подкрепа намалява, че по-скоро се превръща в конформизъм и желание на хората да се скрият, за да се предпазят от репресии.

Авторът на романите от поредицата „Метро“ разсъждава и върху ролята на литературата в тази антиутопистка реалност.

„Никога не съм мислел, че това, което съм написал, ще се окаже ако не пророческо, но поне прогнозистко“, казва той и допълва, че е получил снимки от харковкото и киевското метро, където хората са живели като в неговия роман „Метро 2033“, криейки се от руските бомбардировки.

Глуховски напомня и последната си книга „Пост“, в която по сюжет е използвано невролингвистично оръжие, което хората са обхванати от собствените си демони и се хипнотизират един друг чрез слово, също като това, което се случва в социалните мрежи днес.

„Държавата днес, имитирайки обществена подкрепа, в явно чудовищна и кръвопролитна война, предизвиква у хората всичко мрачно, потискано и жестоко, което се е криело в тях и се опитва да намери оправдание за убийствата.“

Мрачната прогноза на Глуховски е, че събуденото сега зло трудно ще се разсее, дори след няколко поколения.
Писателят, който е и известен сценарист, разказва как държавната машина използва изкуството в пропагандните си цели.

„Сега ще има огромна държавна поръчка. Мишустин вече каза, че 100 милиарда рубли (повече от 1 милиард долара) ще бъдат дадени за военно-патриотично кино или за филми, където сякаш нищо не се случва. Ще има някакви комедии, за да отвличат вниманието и да вдигат настроението. Ще дадат много пари на стриймингови платформи. Всичките ми познати в киноиндустрията говорят, че сега започва поредният бум, ще има много нови проекти.“

Глуховски обобщава, че става дума за създаване с държавна помощ на паралелна реалност, която при това ще бъде безалтернативна.

„Работата е там, че вече нито една сфера не е извън политиката. Беше политизирано здравеопазването, когато един милион души умряха от коронавируса. На тази тема е забранено да се говори, защото официалният брой е пет пъти по-нисък. Социалните мрежи, безусловно, са силно политизирани. Въпросите за вероизповеданията са силно политизирани. Остават само семейните колизии. Дайте да снимаме весели комедии.“

Той изговаря всеобщите опасения, че артистите, проявили се като „неблагонадеждни“, ще бъдат зачеркнати. Дори, казва Глуховски, вече се премахват от филмите сцени с тяхно участие.

„От гледна точка на емоционалното програмиране киното е особено важно. Държавата, разбира се, е наясно с това. Затова киното вече дълги години се намира под чугунения задник на държавата, притиснато, само се опитва да диша. Освен това изкуството, разбира се, трябва да отвлича вниманието на хората. Общият фон е депресивен, населението ще обеднява, няма да има средства за милостиня. И за да не мрънкат много, ще ги плашат и побъркват. И паралелно ще им предоставят възможност за развлечение. „Не четете новини. Това са гръмотевици, не артилерийски залпове. Кожата ти се свлича заради ядрения удар? Не влизай в политиката! Дай да гледаме весела комедия за семейни скандали.“

Глуховски смята, че част от редовите зрители ще гледат пиратски западни продукции. Други хора, привикнали към сапунките по телевизията, няма и да осъзнаят, че те вече „вървят в комплект с въже“, казва писателят. Има и такива, които ще си останат при най-долнопробната пропаганда. За тях това естетическо ниво е приемливо.

„Те искат да ги приспят, да им обяснят всичко. И да го правят така, че да им позволят да си останат вкъщи, а заедно с това да се усетят съпричастни към нещо голямо, което страната им прави. Това ще им даде възможност да се усетят горди. Те имат огромна нужда да се почувстват горди за страната си. Разбирам ги. И аз бих искал да се гордея с Русия. Понякога тя ми даваше такива поводи. Например, по време на Световното по футбол – полицията не преби никого и беше ласкава, усмихваше се, много запалянковци дойдоха от цял свят и всичко си беше като хората. В този момент усетих гордост от страната си чак до сълзи: оказва се, че можем да бъдем съвременна, обикновена, човешка страна, отворена към света.“

Глуховски е категоричен обаче, че ситуацията в Германия след 1933-та и ситуацията в Русия днес не може да бъде сравнявана. Според него нивото на подкрепа от страна на целия германски народ към Хитлер е било друго, „несравнима със ставащото сега истинска масова истерия“.

„Приветстването на Хитлер по улиците на немските градове и това, което стана на „Лужники“, са съвършено различни нива на подкрепа.“

Глуховски казва, че изцяло отказва да повярва, че 60-70-80% от руския народ подкрепя войната.

„Старото поколение внезапно повярва, че Великата отечествена война продължава. То се кара с младото поколение, което се намира извън магическата сила на този мит. (…) Путин през последните години натиска всички тези бутони – национална обида, унижения, необходимост да се отмъсти. Ресентимент, реванш, идеология на реваншизма.

Населението живее в състояние на нищета, на униженост, безправие и усещане за безсилие. Всъщност тази озлобеност е насочена не против украинците и американците, а против властта. Но нея я охраняват четири пръстена охрана – ФСО, ФСБ, Росгвардия, полиция, дори армия с щикове. И ако не обичаш Путин, ще си го получиш. Затова си забраняваш истината, забраняваш си да мразиш властта и да ѝ се сърдиш, но този гняв чудовищен си остава в теб. Тогава властта ти казва: „Секунда! Ей сега ще ти покажа кой е виновен. Тия можеш да ги ненавиждаш без последствия за теб. „Укросите“, „краварите“, те са виновни. Тях мрази!“ И човек за да се избави от разяждащата и унищожителна злоба, от вечната фрустрация, че животът не се подобрява, а само се влошава, си избира удобен психологически трик. Ненавижда тези, които са му разрешени от телевизора. Днес отхвърляш товара, но до утре той се натрупва. И ти казват: „Я вижте пак“. Всички тези токшоута играят ролята на зъл психотерапевт.“

С подобни психологически трикове писателят обяснява и неописуемата жестокост на обикновения руски войник в Украйна, но все пак е удивен от степента на озверяване, която позволява саморазправа и издевателства над деца и жени.

„Това е клеймо, което ще остане върху човека за цял живот – това, което е преживял, това, което е извършил. (…) Разбира се, у нас никой няма да им предложи възстановителна терапия.“

Писателят смята, че ако войната завърши неудовлетворително за Кремъл, той ще се постарае всички да забравят за нея. И хората, които са воювали там, ще бъдат заставени да мълчат.

Темата дали Путин страда от „имперски синдром“ и дали Русия е в етапа на разпадащата се империя е един от интересните въпроси. Глуховски отговаря на въпроса какво мотивира Путин с интересно обяснение:

„Струва ми се, че мотивацията му е дълбоко лична. Историческата му реч два дни преди нападението на Украйна обяснява много. Той навършва 70 години, има слухове, че е болен, опитва се да осмисли мястото си в историята. Безспорно се сравнява с мащабни фигури от руската история, след като 20 години е седял на трона“.

Глуховски смята, че не бива да се стига до крайна демонизация на Путин, че не той като личност е абсолютното зло. Злото е това, което се случва, „как се взимат решенията, как човек се оказва заложник на тази дезинформация, която сам установява като норма, как постепенно взима все по-безчовечни и безчовечни решения“.

Въпросът дали Русия може да се осъзнае само след пълно морално и военно положение кара писателя отново да влезе в антиутопичен сюжет:

„Русия не може да претърпи пълно военно поражение, защото единствената част от руския арсенал, която работи, е ядреният арсенал. Градусът на ескалация расте. Степента на въвлеченост на Запада расте“.

Все пак писателят не вярва, че ще се стигне до ядрени оръжия.

„Западът подхвана линията на икономическо съсипване на путинския режим и всичко ще зависи от търпението на руския народ. Това, че настъпи морален и политически банкрут на режима, трябва да стане очевидно за всеки. И то ще се вижда през рафтовете в магазините, опашките за продукти, загубата на работа и спеставяния. Путинският режим ще обвинява Запада: „Казвахме ви, че искат да ни задушат. Чакаха повод и ние случайно им го дадохме. Не сме виновни! Въвлечени сме“. Не мисля, че това скоро ще свърши. Докато не се достигне абсолютното дъно, докато режимът не се прояви окончателно като антинароден, докато няма гладни бунтове, потушавани с оръжие от Росгвардия, хората няма да разберат истината. При това е важно интелигенцията да продължава да говори и обяснява очевидни и не чак толкова очевидни неща.“

„Искате ли Русия да загуби в тази война?“, директно пита Мумин Шакиров, а Дмитрий Глуховски още по-директно отговаря:

„Искам поражение за режима и не искам поражение за Русия и народа. За мен путинският режим не е тъждествен на руския народ, за мен той е корупционно-окупаторски, който експлоатира руския човек и при това заплашва живота и свободата на украинския човек. Много ми се иска украинският народ в тази война да успее да се защити и да устои и Украйна да остане независима държава в пределите, признати от международното общество“.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах