Найден Тодоров и Камий Тома

Руската война срещу България, която беше загубена и засекретена

Преди 107 г. руската армия „освободителка“ нахлува в нашите земи. Воюват по суша, въздух и вода, на два фронта – Добруджа и Македония

Пощенска картичка от времето, когато „Александър Невски“ е носел името „Св. св. Кирил и Методий“. Илюстрация: „Стара София“ - Руската война срещу България, която беше загубена и засекретена

Пощенска картичка от времето, когато „Александър Невски“ е носел името „Св. св. Кирил и Методий“. Илюстрация: „Стара София“

„България не съществува! (…) Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.“ Това се казва в официално изявление на Московския славянски комитет, ръководен от кмета на Москва Николай Иванович Гучко, датирано от 25 септември 1915 г.

Година по-късно, на днешната дата – 25 август, руски войски преминават Дунава и нахлуват в България. Следва Добричката епопея и грозното им поражение, за което и до днес не се говори в Русия (а за съжаление – рядко се случва и в България).

Тази част от българската история е изтрита от учебниците преди почти 80 години, веднага след деветосептемврийския преврат. Разказът за това как Русия бомбардира Варна, как влиза в истинска война с България, за да защити правата на Сърбия, за настроенията и омразата към България, обхванали цялото руско общество в началото на миналия век, не се говори. Не се споменава и истинският празник 3 март – денят, когато е подписан Брест-литовския мирен договор, с който Русия признава поражението си.

През 1915 година руският император Николай ІІ публикува манифест, в който се казва:

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия, излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния“.

Руското Дружество за побратимяване на славянските народи в Петербург малко преди българо-руския военен сблъсък в Добруджа излиза с апел със следните констатации и препоръки:

„1. Отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговият цар.

(…)

4. Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това, границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния. България трябва да плати военно обезщетение на Сърбия“.

Московският славянски комитет е още по-краен:

„Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници, свидетелстват за сръбските права над Македония…

Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува“.

През октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия, с което влиза във война и с Русия. Тази война десетилетия наред остава тема табу, а описанието във всичките ѝ аспекти и до днес липсва в българските учебници по история. Но българо-руската война от 1916-1918 г. е реална, води се по суша, въздух и вода, на два фронта – Добруджа и Македония.

Още в началото на Първата световна война руското Главно командване гради планове за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. В периода май – октомври 1915 г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти.

Веднага след като България започва войната си срещу Сърбия, Русия решава да я накаже за „измяната“ чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Документацията, свързана с това събитие, е засекретена в Русия още в 20-те години на XX век.

В дневниците на френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог, са запазени писма от руския император, в които той изразява личното си отношение към България. На 4 март 1916 г. императорът пише на Палеолог с подробен разказ за срещата си с румънския президент – и в него се откроява следният абзац, предаващ думите на Николай ІІ:

„Мога да ви уверя, че руското правителство не възнамерява да се церемони с България. Русия е лоялна съюзница. Докато френската и английската армии воюват срещу България на Солунския фронт, Русия ще бъде безпощадна към България, гарантирам ви“.

На 14 октомври 1915 г., когато православните християни празнуват Петковден, ескадра от руския Черноморски флот атакува Варна. Моментът не е случайно избран. Българските войски в този момент успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния „освободител“.

Рано сутринта на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без да подозират, че предстои страшен ден. В 7,30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби. Това е първата въздушна атака над България по време на световна война.

След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София в „Св. св. Кирил и Методий“. Това става с пълен консенсус от парламента (в това число
и опозицията) и правителството. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име „Св. св. Кирил и Методий“.

Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването и пише стихотворение, което също дълго беше скривано от българите.

На руските воини

О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки…
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо…
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви лѝкът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко —
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по-любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах