Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Руски „грип“ с усложнения в Кан

Очакваните руски филми в Кан - на Кирил Серебренников, Алексей Герман Младши и Кира Коваленко

Режисьорът Алексей Герман Младши на фестивала в Кан тази година. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Руски „грип“ с усложнения в Кан

Режисьорът Алексей Герман Младши на фестивала в Кан тази година. Снимка: ЕПА/БГНЕС

КАН, специално за „Площад Славейков“

Те бяха очаквани още при обявяване на официалната селекция – „Петрови в грипа“ на режисьора Кирил Серебреников в основния конкурс плюс „Дело“ на Алексей Герман Младши и „Опускайки юмруци“ на Кира Коваленко в конкурса „Особен поглед“.

Алексей Герман Младши (45) добавя към името си кратко пояснение, за да се разграничи от знаменития си баща Алексей Герман (1938 – 2013), ярко име в съветското кино преди и след Перестройката, когато засне своите „неудобни“ филми. Те винаги бяха с остър социален и (не)прикрит политически заряд, поради което носеха клеймото „филми с трудна съдба“. Достатъчно е да си припомним „Проверка на пътищата“, заснет още през 1971-а, но с официална премиера чак през 1985-а след открехнатата врата на Перестройката. Тогава излезе и най-силният му критичен филм „Моят приятел Иван Лапшин“ (1985), който е емблема на цялостната му авторска позиция: непоколебима контестация на тоталитарната идеология и вглеждане в нейното делнично проявление при всекидневния живот на обикновените хора.

Крушата не пада далеч от дървото. И синът Алексей Герман още с филма си „Последният влак“ (2003) очерта физиономията си на нестандартен автор, който няма никакво намерение да върви в общоприетото удобно русло. И последователно създаде ярките си авторски филми „Гарпастум“ (2005), „Хартиен войник“ (2008), „Под електрическите облаци“ (2015), „Довлатов“ (2018), които му донесоха безспорно международно признание и впечатляващи отличия от Берлин, Венеция и други фестивали. Сега с „Дело“ (2021) затвърдява позицията си на откровен критик на днешната руска реалност.

Впрочем, международното заглавие на филма „Домашен арест“ говори по-ясно за основната сюжетна линия: уважаван професор по литература се изправя откровено срещу кражбите и безобразията на градския кмет с постове в социалните мрежи и транспаранти на личния си домашен балкон. Отговорът на властите е незабавен и безпощаден: първоначално словесен натиск, следва „профилактиране“ от нарочен следовател, после професионална изолация в университета, изтощителни безнадеждни съдебни дела, спиране на водата в дома му, нощен побой от „неизвестни биячи“, следва уволнение, а той вече е разведен, дъщеря му потъва в дрога, умира майка му и така до пълното смачкване на индивида. Но не и на личността, която има своя гражданска позиция и твърди морални принципи. Разказано с думи звучи тезисно, но екранният разказ е смазващо убедителен. Спонтанно се ражда асоциация с великолепния филм „Левиатан“ (2014) на режисьора Андрей Звягинцев – подобна сюжетна линия, при това изведена до философски акцент. Преди 7 години журито в Кан не разбра и недооцени „Левиатан“, като му присъди само награда за сценарий, а после бе номиниран за „Оскар“. Ще видим сега съдниците какво място ще определят на „Домашен арест“ сред 20-те филма в категорията „Особен поглед“, която се очертава определено силна.

В същата селекция е и „Отпускайки юмруци“ (2021) на режисьорката Кира Коваленко, зад която стои най-силният и успешен руски продуцент днес Александър Роднянски. Младата дебютантка е с украинска фамилия, но е родена в северен Кавказ, по-точно в Северна Осетия и за първия си филм естествено се връща там. Сюжетът е от западнал бивш миньорски град с безнадеждно бъдеще, в което младо момиче е принудено да оцелява някак си, като продължава да търси своето неясно бъдеще. Режисьорката успява да постигне изключително въздействаща екранна реалност, като за това спомагат диалозите на осетински, напълно достоверните актьори, повечето от които непрофесионални изпълнители, както и потискащияткаменист безплоден пейзаж, бедната битова среда и усещането за депресивна неизбежност. Типичен сюжет за самотни хора в забравен ъгъл на живота, но със свои моралнивъзгледи и упоритост да отстояват непретенциозните си житейски принципи.

Режисьорката Кира Коваленко (вдясно), актрисата Mилана Aгузарова и продуцента на филма „Отпускайки юмруци“ Aлександър Роднянски позират в Кан. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Да не се изненадваме от подобен руски дебют. Кира Кваленкое от школата на големия режисьор Александър Сокуров, който има изключителни сетива да открива все непознати таланти, и те още с дебютните си филми оправдават доверието му и налагат имената си като ново режисьорско поколение. Преди 4 години тъкмо в Кан се появи младият Кантемир Балагов (той пък от Кабардино-Балкарската република) и с дебютния си филм „Теснота“ (2017) веднага бе забелязан като надеждно име в новото руско кино. Така че, те и двамата „излизат изпод шинела на Сокуров“, ако перифразираме великата фраза на Достоевски, казана за Гогол.

Но очакваните руски изненади не свършват. Предстои премиерната прожекция в основния конкурс на „Петрови в грипа“ – новият филм на известния театрален и филмов режисьор Кирил Серебреников по нашумелия роман на Алексей Салников. Премиерата във Фестивалния дворец обаче ще мине без него. Той все още не може „да напусне Гогол“, по-точно съдебните процедури около ръководения от него Театрален център „Гогол“ не са приключили и той е под забрана да напуска Русия. Понякога „грипът“ води до тежки усложнения!

P.S. Всеки ден фестивалната дирекция контролира и информира за епидемичната ситуация. Вчера са направени над 3000 PCR теста (участници, гости, персонал) и между тях нито един положителен. Фестивалът е здрав!

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС