Руските мигранти след войната: образовани, млади и отчаяни

Само 3% от тях искат да се завърнат в Русия някой ден

Някои от емигриралите от Русия след началото на войната обвързват условието за връщане в родината с падането на Владимир Путин от власт. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Руските мигранти след войната: образовани, млади и отчаяни

Някои от емигриралите от Русия след началото на войната обвързват условието за връщане в родината с падането на Владимир Путин от власт. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Емигрантската вълна, напускаща Русия, се състои основно от образовани хора. Това показва социологическото проучване на проекта „OK Russians“. В проекта взимат участие учени и социолози от Русия и други страни.

Пред изданието „Медуза“ работещата в Университета в Хелзинки Маргарита Завадска разказва, че основната част от мигрантите, които си тръгват от Русия в момента, са част от високата средна класа, образовани хора, които са имали възможност да напуснат веднага.

„В същността си това е привилегия, а не бягство“, казва Завадска, макар да е отчетено, че някои от заминаващите имат характеристики на бежанци – тръгват спешно, не подбират транспорт, страхуват се от преследване. Това, според изследването, се отнася за около 25 процента от запитаните.

Най-много в групата на заминаващите са работещите в сферата на високите технологии. Те съставляват около 45% от броя на заминалите. След тях са представителите на културата, учителите и учените, както и работещите в офиси. Всяка от тези категории заема по около 15%. След това са журналистите – около 8%.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Специалистите от проекта правят уговорката, че става дума за не изцяло представително изследване, защото респондентите са набирани по единствено възможния начин – чрез метода „снежна топка“ – един запитан предлага следващия респондент. Засега това е единственият начин да се подберат хора, които съвпадат с критериите на анкетата.

Изследването показва, че мигрантите от военната вълна силно се различават от „средния руснак“. На първо място те са много по-млади. Средната възраст на респондентите е 32 години, докато средната възраст в Русия е 46 г. Заминали са хората в активна трудова възраст – млада, но не студентска вълна. Повечето заминали са семейства без деца или двойки без брак. Само около 25% от мигрантите са с деца. Това е част от световната тенденция образованите двойки да се сдобият с потомство по-късно. Някои от хората с деца са напуснали страната, за да избегнат влиянието на пропагандата върху тях, сочат данни от изследването. Повече от четвърт от мигрантите са богати хора по мерките на Русия. Те са в състояние да си купят например автомобил. Сред цялото население на Русия хората на такова ниво са общо 4%.

Не е редно да се каже, че всички „добри“ руснаци са заминали, а „лошите“, тоест поддържащите войната, са останали, твърдят специалистите. Причината е, че няма как да се разбере колко от руснаците се отнасят негативно към войната, защото в официалните изследвания се отразяват или фалшиви данни, или намира отражение страхът на респондентите да отговорят честно.

Най-много емигранти от Русия са поели три държави: Турция – почти 25% от респондентите, Грузия – 23% и Армения – 15%. Това предизвиква определени въпроси, тъй като в Турция също няма демократичен режим, а Грузия често спира или гони руските активисти. Трябва да се отчита обаче, че тези страни най-често не са последна спирка за емигрантите, а се използват като преход заради безвизовия режим. Освен това там има и позитивно отношение към руснаците, а и много от хората говорят руски. Все пак става ясно, че сред мигрантите има морални колебания дали е етично да говорят на руски в страните, където са мигрирали. Повечето от тези хора се срамуват от руските си паспорти и не демонстрират охотно своя произход.

Особеното в тази мигрантска вълна е отношението на мигрантите един към друг, отбелязва Маргарита Завадска. Обикновено руските респонденти не се доверяват нито на други хора, нито на институции – типичен постсъветски синдром. При тази миграционна вълна това не се наблюдава. Те се доверяват един на друг и на страните, в които отиват.

Бъдещите връзки на тези мигранти с Русия остават неясни, смятат социолозите. Тези, които са мигрирали по икономически причини, най-вероятно няма да свързват бъдещето си с Русия. Другите по всяка вероятност ще останат ангажирани. Около четвърт от попитаните продължават да работят дистанционно за руски компании или са запазили бизнеса си на територията на страната.

В анкетата въпросът за бъдещето им в Русия е бил с отворен отговор и от казаното става ясно, че често хората все пак си представят някакви отношения с родината, че възнамеряват да възстановяват страната си и да помагат за реставриране на сринатата ѝ репутация пред света. Но само 3% от тях искат да се завърнат да живеят там.

Повечето мигранти описват психическото си състояние като лошо. Повече от 70% от запитаните смятат, че условията им на живот тепърва ще се влошават.

Базовите решения обаче ще бъдат взети, когато „падне режима“, казват респондентите. Според експертите, не става дума за конкретна дата, а за някакво абстрактно идеално състояние на държавата, което самите респонденти трудно описват. Някои от тях обвързват условието за връщане с падането на Владимир Путин от власт.

„Такива хора не различават режима от личността на президента, но това е нормално, защото в Русия има персонална диктатура“, казва Завадска.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах