Руските съдилища – най-хуманните в света

Юлиан Вучков вече не е сред нас, но идеите му са живи – и обикалят света. Един московски съд например, наскоро намери начин да приложи една от култовите фрази на Професора в съдебен процес – в леко изменен вид. В руския си вариант прочутите думи „Гледам и не вярвам на ушите си” се превърнаха в „Слушам и не вярвам на очите си”.

По случая с наказателното дело срещу случайния минувач Устинов за „съпротива при арест, довела до контузия на орган на реда” съдията Криворучко избра да повярва на ушите си (и на показанията на полицаите), а не на очите си (и отказа да гледа видеозаписа от инцидента).

Нищо, че на видеото се вижда идеално как 24-годишният Устинов излиза от станцията на метрото, говорейки по телефона, когато четирима тежко бронирани гвардейци се нахвърлят върху него като стадо диви свине, но по-несръчно – и веднага още петима смели пазители на реда се хвърлят да им помагат да пребият вече падналия на земята човек с палки. После се оказа, че в суматохата един от „космонавтите” (така им викат в Русия заради „скафандрите”) си е изкълчил рамото. И пребитият минувач получи 3,5 години лишаване от свобода.

В някогашна Русия, после още повече в СССР и сега отново в Русия, това изглежда е нормално. Местните традиции и културни особености са такива, че доказателствата никога не са имали особена тежест в съдебната практика.

Имаше един съветски виц: влиза новак в затвора и го посрещат с въпрос:

– Колко ти дадоха?

– 10 години – отговаря новобранецът.

– За какво?

– За нищо. Невинен съм.

– Лъжеш, гад! За нищо дават пет години, не десет.

Разбира се, този виц е доста ласкав към съветското правосъдие, особено по времето на Сталин. Тогава „за нищо“ и разстрел даваха (а по пет-десет години получаваха членовете на семействата).

Другото, което никога не е имало особено значение в Русия, е общественото мнение. Но това май започва да се променя. Там (все още) има интернет и видеото с „нападението на Устинов над беззащитните гвардейци” е гледано от милиони. Първи (по принципа на професионалната солидарност), основно с протестни изявления в социалните мрежи и от театралните сцени, реагираха актьорите. После се включиха журналистите, след това – доста неочаквано – няколкостотин свещеници. И накрая – вече съвсем неочаквано – ръководни кадри от управляващата партия на Путин и някои видни путински пропагандисти. А полицаят с изкълченото при ареста рамо призова съда за по-наказание.

Вижте още: ВЪЛНА ОТ ВЪЗМУЩЕНИЕ В РУСИЯ СЛЕД НЕСПРАВЕДЛИВА ПРИСЪДА

При това положение прокуратурата бе принудена да направи рязък завой. Очевидно по върховете бе взето ново решение. Същите обвинители, които миналата седмица поискаха от съда 6 години колония при строг режим за Устинов, сега изведнъж осъзнаха, че дори 3 години и половина е прекалено тежко наказание и поискаха от съдията още по-мека, условна присъда.

На пръв поглед съдебната драма отива към хепиенд. Станала е грешка, но будното гражданство и отделни политици са я забелязали и ще я поправят. Невинният Устинов няма да лежи в затвора, а ще се прибере у дома с условна присъда. Вярно, че всички знаят – той не е извършил нищо незаконно, обаче преди „за нищо” даваха по пет години, а сега – само условна присъда.

Това все пак е сериозен напредък. Хем невинният няма да е хвърлен в затвора, хем руското правосъдие ще демонстира висш хуманизъч, хем следващия път, когато има граждански протест, всеки гражданин ще премисли три пъти дали изобщо да излиза от къщи.