Руските трофеи след ВСВ: чаршафи, брашно, картини, автомобили, немски патенти и учени…

Руската армия има стара традиция да отмъква всичко, което не е добре заковано там, откъдето минава

„Спящата Венера“ на Джорджоне (1510 г.) е била отмъкната като военна плячка от руската армия, но по-късно е била върната на музея в Дрезден.  - Руските трофеи след ВСВ: чаршафи, брашно, картини, автомобили, немски патенти и учени…

„Спящата Венера“ на Джорджоне (1510 г.) е била отмъкната като военна плячка от руската армия, но по-късно е била върната на музея в Дрезден.

Навикът да изпраща у дома като „пратка“ всичко, което не е заковано на „освободените земи“, е бил усвоен от Русия много преди 24 февруари, се казва в материала на журналиста Павел Гутионтов, публикуван от „Новая газета. Европа“. Историческото разследване на Гутионтов се отнася до начина, по който руските войски процедират с имуществото (не само германско) в земите, останали под съветско влияние веднага след края на Втората световна война. С уговорката, че възмездието, застигнало Хитлер и неговите съратници, е било справедливо, журналистът обаче подчертава, че да се оправдават едни престъпления с други е нередно и трябва да се помни.

„Когато Сталин сяда на масата за преговори в Потсдам, репарационните доставки към СССР вече вървят с пълна пара. На дванайсетия ден от конференцията генералисимусът изведнъж обезкуражава съюзниците си с неочаквано заявление: „Съветската делегация се отказва от златото. Що се отнася до акциите на германските предприятия в западната зона, от тях също се отказваме и ще смятаме, че целият район на Западна Германия ще е ваш, а което се отнася до Източна Германия – е наше.“

Това се случва след дълго обсъждане на настойчивите претенции на съветската страна да получи дял от репарациите на промишлените фондове в зоната на окупация на съюзниците накуп с Италия!“, разказва разследването.

Събеседниците нееднократно попитали дали не са го разбрали грешно, но Сталин няколко пъти с подсмихване потвърждавал думите си.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

„Всички германски инвестиции по целия свят, с изключение на Румъния, България, Унгария, Източна Австрия и Финландия, всички ресурси на Западна Германия остават за САЩ и Англия, а за Съветския съюз – само източната им част.“ Това е резолюцията от Потсдам. Както планирал Сталин, в разгара на конференцията изнасянето на основното промишлено оборудване от Полша вече завършвало. „Нужни ли са му били съюзници в източната окупационна зона? Свидетели Сталин не обичал, а разобличения не търпял“, пише Гутионтов.

„Сталинските сметки били прости. За разлика от паричните операции, събирането на вземания от Германия в натура е било почти невъз0можно за контролиране, а паричният еквивалент придобивал условна стойност… При това получаването на готова продукция и средства за производство за непълноценната съветска икономика било значително по-важно и изгодно, отколкото придобиване на валута, част от която би отишла по всяка вероятност за разплащане на кредити със същите тези съюзници.“

В резултат от взаимната неотстъпчивост на „голямата тройка“ в Потсдам сумата на репарациите така и не била определена, което не огорчило Сталин, а напротив – това било точно каквото искал.

Документите показват, че до днес не е известно колко и какво е било изнесено от Германия. Един, при това не най-поразителният факт, е фиксиран в акт на държавния контрол за постъпване на стоки на адреса на конструкторското бюро на Народния комитет на авиационната промишленост:

„Трофейното имущество през юли и август 1945 г. пристигна в Москва с два ешелона. Едновременно с това в тези два ешелона заедно с промишленото оборудване беше доставено голямо количество материални ценности с непроизводствено значение. В това число: 4 автомобила, 5 мотоциклета, 9 пиана и рояла, 199 радиоприемника, повече от 7700 бр. радиоточки, 46 мебели (бюфети, тоалетки, дивани, меки кресла и легла) и др.

Освен това работниците на Централното конструкторско бюро №17, които са провели демонтажа и разтоварването на трофейното промишлено оборудване, са донесли за себе си голямо количество трофейно имущество. Заместник-началникът на ЦКБ-17 Малишев е изпратил за себе си 6 сандъка с 49 различни артикула, сред които – една швейцарска крачна шевна машина, един апарат за звукозапис, 54,7 м вълнени тъкани, 2 високоговорителя и 50 кг пшенично брашно. Началникът на цеха на 23 авиозавод Звягелски е натоварил за себе си 10 сандъка с имущество със 130 артикула, помощникът му Кондрашов – 58 артикула, сътрудникът Троицки – 81 артикула.“

Всичко това не е влязло в официалните списъци, става ясно от разследването.

Изброяването на предметите заема повече от 15 страници: „постелно и надстелно бельо, женски и мъжки костюми, детски дрехи от чорапи до кожуси, обувки различни видове, носни кърпи, дамски чорапи, кожени палта, килими, картини с оригинална живопис, кристална посуда, сервизи за хранене, детски играчки, велосипеди, мотоциклети, кухненски прибори“.

„Голяма част от вещите, уви – пише в описанието – са били вече употребявани.“

Създадената през 1943 г. Извънредна държавна комисия успява да остойности вредите, нанесени на Съветския съюз, на сумата от от 679 милиарда рубли. Никой друг не успява (и не посмява) да провери доколко са правилни разчетите.

През 2020 г. Сергей Наришкин, шеф на Службата за външно ръзузнаване и по съвместителство председател на Руското историческо общество, предлага да се създаде комисия за изучаване престъпленията на нацистите на руска територия. Целите ѝ, смята Гутионтов, са формулирани размито. Според него може да става дума за преразглеждане на сметките, за да се предявят претенции към наследниците на хитлеристката държава. Но заедно с това на бял свят ще излязат документи, които по някаква причина са скривани с десетилетия. Сред тях такива като заповед №0428 от 17 ноември 1941 г.:

„Да се разрушават и изгарят всички населени пунктове в тила на немските войски на разстояние 40-60 км в дълбочина от предния край и 20-30 км вдясно и вляво от пътищата“.

Червената армия при оттеглянето си е унищожавала промишлени обекти, електростанции, суровини, готова продукция, домовете на местните жители… По тайна заповед на Сталин е била взривена дори ДнепроВЕЦ. Тази заповед е била скрита в продължение на 70 години.

„Както е известно, немците (по ред разбираеми причини) са провеждали на наша земя доста лоялна църковна политика – пише Гутионтов. – В същото време от Октомврийския преврат до началото на Отечествената война по заповед на съветската власт в страната са били унищожени частично или изцяло около 50 хиляди храма, параклиси и камбанарии, иззети са за „държавни нужди“ стотици хиляди единици скъпоценна църковна утвар, неизброимо количество богословски книги и са претопени около четвърт милион камбани.“

Той предполага, че комисията след Втората световна война приписва някои от тези престъпления на съветската власт на германците.

През 1994 г. историкът Павел Книшевски пуска тъничка книжка „Плячка. Тайните на германските репарации“. В нея пише, че още през 1943 г. войските са били снабдени със 125 хиляди трофейни шинела, 154 хиляди якета, 102 хиляди панталони и 109 хиляди чифта немски обувки. Повече от 10 стрелкови дивизии са воювали в дрехи на противника. В края на септември 1945 г. началникът на тила на съветската армия генерал Хрульов изпраща до Берия, Маленков и Вознесенски следната служебна записка:

„По време на войната „Наркомхимпром“ рязко съкрати асортимента на произвежданите оцветители – от 200 марки през 1941 г. до 30 марки през 1945 г. и изцяло спря производството на особено важните за червената армия оцветители за военни тъкани в светлосиньо, червено, малиново, сивосиньо и други цветове. Дори обезпечеването на маршалите и генералите на червената армия с нови мундири в цвят „морска вълна“ се бави заради липсата на нужните оцветители. (…) Сега има пълна възможност рязко да се подобри положението в страната за сметка на използване на немски предприятия и немски специалисти и овладяване на тайните на тяхното производство, а също и доставка на оцветители от предприятия в окупационната зона на съюзните войски“.

Въпросът е решен така генерално, че производството на оцветители е върнато в Източна Германия – ГДР – чак в началото на 60-те години.

„Да се задължи Всесъюзният комитет по физкултурата и спорта да донесе в базите на Комитета в Москва:

– 850 единици съдове за академично гребане, канута, моторни и платноходни яхти от езерата Грюнау, Тегелерзее, Кепнике. Двигател, специално оборудване по изготвяне на изкуствено ледено поле и оборудване за електростанция от Спортплац в Берлин.

– специално оборудване за хлориране на вода в басейн за плуване, 12 почистващи машини, часовници и двигател от Олимпийския стадион и библиотека от 10 хиляди книги, принадлежащи на Академията за физическо възпитание, намиращи се в складовете за трофейно управление на Първи Беларуски фронт.

– 104 единици платноходни яхти, канута, моторни лодки, скутери и 1000 единици от наградния фонд (кристални и порцеланови изделия, а също изделия от бял метал) от складовете за трофейно управление на Втори Беларуски фронт.

– 132 единици яхти, катамарани, канута, катери, съдове за академично гребане и спортно оборудване за тях от трофейно управление на Трети Беларуски фронт…“

Имуществото е извозвано от покорените територии набързо, невнимателно, но в огромни количества. Никой не е пресмятал коефициента на полезно действие на трофейното оборудване и защитата му от безстопанственост. То е било доставяно на всички министерства и ведомства без изключение, дори на ГУЛАГ. 16 лагера и колонии са получили оборудване от 32 германски завода, фабрики и промишлени предприятия, за строеж на нови обекти от ГУЛАГ е било използвано оборудването от немски лагер за военнопленници и санитарно-техническото имущество от школата на СС във Фолкенбург.

От тайната статистика на Главното трофейно управление:

-21 834 вагона със стоково и обозно-стопанско имущество;

– 73 493 вагона със строителни материали и „квартирно имущество“, в това число: 60 149 рояла и пиана, 458 612 радиоприемника, 188 071 килима, 941 605 мебели, 264 441 настенни и стоящи часовници;

– 6370 вагона хартия и 588 вагона различна посуда, основно порцеланова;

– 3 338 348 чифта различни цивилни обувки, 1 203 169 женски и мъжки палта, 2 546 919 рокли, 4 618 631 единици бельо, 1 052 503 шапки, 154 вагона кожи, тъкани и вълна;

– 18 721 вагона със селскостопанско оборудване в количество 260 068 единици;

– 24 вагона музейни ценности.

Това е статистиката само за 1945 – победната година. Като цяло през годината трофейната войска отправя в Русия над 400 хиляди вагона с всякакви предмети. Отделно от това са черните, цветни и други метали в промишлен вид – 447 741 тона на сума 1,38 милиарда рубли. Златото, среброто и платината са 174 151 килограма.

Отделна графа е отделена на продоволствието и фуража на стойност повече от 30 млрд. рубли.

Трябва да се прибавят и 20 милиона литра спирт, изготвен по лична молба на Анастас Микоян за алкохолната промишленост на СССР, както и 186 вагона подбрано вино.

През първите мирни години израстват нови научно-изследователски учреждения и лаборатории, основаващи се на германски разработки. Богата база за това дава Берлинската държавна патентно-техническа библиотека. Цялото ѝ съдържание – патенти за изобретения и материалите към тях – са закарани в Москва по постонавление №9780 от 30 август 1945 г.

Често в Русия се коментира как САЩ привлича за научна работа „фашиста“ Фон Браун, изнася го като „трофей“. Работата на неговите колеги в СССР обаче е упорито и категорично премълчавана. Най-добрите немски учени заедно с оборудването, материалите и семействата им под конвой са били прехвърляни в СССР, продължавали са работата си там, а някои дори са били награждавани със съветски ордени и звания, независимо от нацисткото им минало. И до днес е засекретена работата на немските атомни физици начело с Фон Арден, носител на две Сталински награди, както и на нобеловия лауреат Херц, също отведен в СССР. Цял немски военно-химичен завод е разглобен, превозен и сглобен отново в Чапаевск. Има документи, доказващи, че известният „автомат Калашников“ всъщност е най-известната разработка на оръжейника Шмайзер, който е закаран да работи в СССР, и първоначално е бил наречен „щурмова винтовка StG-44“.

Но ако военните съоръжения и открития все пак са били свързани с репарациите и „наказанието“ за Германия след войната, по съвсем различен начин стои въпросът с „преместването“ на културните ценности, строго забранено от международни съглашения, подписани и от Съветския съюз.

През есента на 1945 г. директорът на антирелигиозния музей Бонч-Бруевич получава отговорна задача – да приеме и тайно да съхранява в мазетата на Казанската църква колекция „трофейна“ живопис и скулптура. Тя безследно изчезва. Ето една извадка от каталога „Дрезденската картинна галерия. Старите майстори“ от 1982 г.:

„След встъпването на съветската армия в Дрезден 164-и батальон на 5-а гвардейска армия от Първи Украински фронт, командван от майор Перевошчиков, получава задание да намери скритите съкровища на изкуството и да обезпечи тяхната безопасност. В необичайно сложни условия офицерите, войниците, и включените в „спасителния отряд“ изкуствоведи, музейни работници, реставратори и художници отлично се справиха с поставената задача.

Произведенията на изкуството намериха временен пристан в музеите на Москва, Киев и Ленинград, където те бяха оставени на добросъвестната грижа на нашите съветски колеги“.

Какво обаче казват официалните документи? Първият е постановление №9256 от 26 юни 1945 г. с гриф „Строго секретно“:

„Да се задължи Комитетът по изкуствата при СНК СССР да донесе в базите на Комитета в Москва за попълване на държавните музеи най-ценните художествени произведения на живописта, скулптурата и предмети от приложното изкуство, а също така и антикварни музейни ценности в количество не повече от 2000 единици от трофейните складове в град Дрезден…“

Подписано лично от Сталин.

Следва докладна записка по тази заповед от 22 август 1945 г.

„В съответствие с постановлението са доставени музейни ценности от Дрезденската художествена галерия. Сред тях има значително количество художествени произведения от световно значение: „Сикстинската мадона“ на Рафаело, редица най-добри произведения на художници – Рембранд (14 картини), Рубенс (11 картини), Тициан (5 картини), Ван Дайк (12 картини), Веласкес (3 картини), Тинторето (3 картини), Джорджоне („Спящата Венера“), Рибера (5 картини), Ботичели (2 картини) и други.

Комитетът по изкуствата към СНК СССР е набелязал да включи пристигналите ценности в колекцията на Държавния музей за изобразително изкуство „Пушкин“. Това позволява в съчетание с предишните колекции на музея да се създаде в Москва огромен музей на световното изкуство, аналогичен на Лувъра в Париж, Британския музей в Лондон и Държавния Ермитаж в Ленинград.“

Държавното ръководство обаче не предприема конкретни стъпки за доизграждане на Пушкинския музей – да се покажат трофейните произведения на изкуството на всички, означава да се признае незаконното им присвояване. Но и тайното им съхранение означавало същото. Затова през 1955 г. принудително били върнати 1240 предмета на изкуството на Дрезденската галерия, а през 1958 г. „уж“ останалото. Да се прецени дали всичко е върнато е практически невъзможно, защото няма как да се намерят и сверят подробните описи на отнесените и върнатите произведения на изкуството. Но дори и приблизителното сравнение предизвиква съмнения. Например – от споменатите 14 картини на Рембранд, в Дрезден пристигат само 12. Има неясноти и с платната на Ван Дайк.

За съжаление това не е единственото решение на Сталин за изнасяне на съкровищата от Дрезден. Още по-рано, на 31 май, с постановление №8894, е разпоредено:

„Да се задължи Народният комитет по финансите да закара в базата за управление на скъпоценни метали в гр. Москва ювелирни изделия, колекция монети и медали от района на Дрезден“.

В заключителната част на постановлението става ясно, че иде реч за „вагони“ със съкровища. Опис обаче липсва.

След това започва и раздаване на трофеи.

На 9 юни 1945 г. с постановление №9036 Сталин регулира това раздаване:

„Да се разреши раздаването на генералите от Червената армия по една лека кола от броя трофейни машини“.

За останалите военни разпределението е следното: „раздаване безплатно на офицери от действащата армия по един трофеен мотоциклет или велосипед в зависимост от наличието им на всеки фронт“. На генералите от действащата армия е било разрешено да продадат „по един трофеен предмет“ по фиксирани цени: пиано или роял на стойност от 2 до 3 хиляди рубли, радиоприемници – от 200 до 500 рубли, ловни оръжия от 400 до 800 рубли и ръчни, джобни и настолни часовници – от 200 до 500 рубли на парче. Това били стоки от първа категория. Втората категория била разрешена за продажба неограничено и на генерали, и на офицери – килими, кожи, сервизи, фотоапарати.

На всички червеноармейци било разрешено да изпращат пратки до дома веднъж месечно. Редовите войници – до 5 кг, офицерите – до 10 кг и генералите – до 16 кг. Потокът бил такъв, че военните пощенски служби увеличили щата си няколко пъти, а транспортът бил увеличен пет пъти. Всеки ден от Германия тръгвали четири ешелона с по 60 вагона с пратки. Най-популярните били платове, обувки, дрехи, захар, сапун, игли за шиене, гвоздеи, тетрадки и моливи. Изпращали и американски военни дажби – консерви, галета, яйчен прах, мармалад, разтворимо кафе. Особено ценни били лекарствата на съюзниците – стрептомицин и пеницилин.

Интересна е историята с маршал Жуков. След победата Сталин много внимателно следял прославения военен лидер, опасявайки се, че му отнема славата. Бил проведен негласен обиск в московското му жилище и във вилата. Резултатите от обиска са зашеметяващи: сукно, полилеи, сервизи, картини, килограми злато и сребро.

В свое оправдание маршал Жуков пише до ЦК на партията:

„Признавам за сериозна грешка, че купих твърде много неща за себе си и роднините си, за което платих с пари, получени от мен като заплата. В Лайпциг купих:

1. Палто от норка – 160 бр.

2. Палто от маймуна – 40-50 бр.

3. Палто от котка (изкуств.) – 50-60 бр. и още нещо, не помня какво, за децата. За всичко това платих 30 хиляди марки.

Бяха купени около 500-600 м фланелен плат и тапетна коприна за тапициране на мебели и изработка на завеси, тъй като вилата, получена за временно ползване от Държавна сигурност, нямаше оборудване.

Освен това другарят Власик ме помоли да купя за някакъв специален обект 500 м (тъкан). Но тъй като Власик беше уволнен, този материал остана във вилата.

Казаха ми, че на вилата и на други места са намерени повече от 4 хиляди метра различни тъкани, но аз не знам такава цифра.

Картини и килими, също и полилеи, наистина бяха взети от изоставени имения и замъци и бяха изпратени за оборудване на вилата от Държавна сигурност, която използвах.

За гоблените дадох указание на другаря Агеев от Държавна сигурност да се дадат в някой музей, но той напусна екипа, без да ги даде“.

Подобни открития е имало почти при всички генерали от армията победителка. Хора от бедна страна, макар и в генералски мундири. И освен злато и диаманти, във всички техни домове били намерени по 4-5 акордеона…

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах