Руският патриарх: Ние сме наследници на Византия и пазители на наследството на Кирил и Методий

Разнопосочни и противоречиви изказвания на руски дипломати бяха направени по повод Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Руското посолство в Македония публикува вчера, 24 май, пост в Туитър, в който се казва:

„Честитим на братския македонски народ Деня на светите Кирил и Методий, който е и държавен празник. „Днес в Русия е свещен ден – Ден на славянската писменост, а писмеността дойде у нас точно от македонската земя” – Владимир Путин“.

Му го честитаме на братскиот македонски народ Денот на светите Кирил и Методиј, кој се слави како државен празник.
📃📚“Денеска во Русија е свечен ден – Денот на словенската писменост, а писменоста дојде кај нас токму од македонската земја“ – Владимир Путин pic.twitter.com/hUqwYtMORz

— Посольство России МК (@Russian_Emb_MKD) May 24, 2021

Изказването на Путин е отпреди 4 години, а македонските медии не пропускат да отбележат, че то е претоплено от дипломатите в Северна Македония.

Същевременно руската посланичка в България Елеонора Митрофанова излиза с видеообръщение на руски и български език, в което заявява, че е извън всяко съмнение основополагащата роля на България за формирането и разпространяването на славянската писменост.

Пак вчера руският министър на външните работи Сергей Лавров по време на посещението си в Гърция заяви на среща с гръцкия си колега Никос Дендиас:

„Помним, че светите равноапостоли, братята Кирил и Методий, които съставят кирилската азбука през девети век и превеждат на славянски език първите църковни книги, произхождат от византийския град Солун“.

Противоречивите изказвания на руските дипломати намират обяснение в речта на московския и всеруски патриарх Кирил по време на празничната литургия за светите равноапостоли Кирил и Методий вчера.

„Молим се за цялата историческа Рус, която е наследница на Византия и, минавайки през кървави гонения, нашествия на чуждоземци, междуособни битки, не само е съхранила, независимо от тежкия си исторически опит, наследството на равноапостолите Кирил и Методий, но е и умножила това наследство“.

Руският патриарх напомня, че Методий е станал епископ, а по-младият му брат Кирил е заемал високо положение във византийския императорски двор.

„Именно те били призвани да пренесат светлината на Христовата истина на север, за да могат славяните да се обърнат към Христа.“

Главата на руската църква каза още:

„Бихме били съвършено различни, ако не беше православната вяра, дошла чрез равноапостолите Кирил и Методий в живота на нашите славянски народи, в това число и на народите, съставляващи историческата Рус“.

Покръстването на Русия се извършва през 988 г. – повече от век след смъртта на светите братя Кирил и Методий. Предисторията на покръстването обаче започва много преди това. Ръкопис, известен като Йоакимовска летопис (Иоакимовская летопись), предава, че покръстителят на Киевска Рус княз Владимир приема християнството от българите. В ръкописа се разказва, че „българският цар Симеон Велики изпратил в Киевска Рус учени йереи (свещеници) и книги“.