Руският писател Сергей Лебедев: Путин се страхува от Украйна и украинската нация

През последните 30 години руската литература е загубила връзка с действителността, загубила е връзка с онази литература от XIX век, която винаги и незабавно е реагирала на всяка несправедливост, заяви на срещата си с български читатели руският писател емигрант Сергей Лебедев. Той представи вчера двете си книги на български език в София. 

„Новата руска литература е списък от ненаписани книги. Ценя своите колеги, но пропастта между реалността и литературата е потресаваща“, допълни писателят.

В столичната книжарница „Гринуич”, където присъстваха много видни български автори, читатели и издатели, Лебедев говори не само за романите си „Предел на забравата“ и „Дебютант“ (издателство „Кръг“), но и за провалите на съвременното руско общество и агресивната политика на Путин.

Часове преди светът с тревога да отброи една година от началото на войната в Украйна, Сергей Лебедев разясни част от причините за конфликта:

„Това, на което сме свидетели от 24 февруари миналата година насам, е израз на страха, който движи руското общество. Путин се страхува от Украйна и от украинската нация. Това е страхът на тирана, страх, който го кара да върши чудовищни неща. На този фон нито една институция или организация в Русия не е казала твърдо „не“ на случващото се. Дори църквата, която би трябвало да заклейми насилието, запази мълчание. Професионалното общество, което изкарва прехраната си със слово, също не каза нищо. Прекалено дълго убеждавахме другите, че не се страхуваме да говорим, но в момент, когато е жизнено необходимо да кажем „не“, ние мълчим“.

Според Лебедев Кремъл се опитва да превърне този руски страх в продукт за износ и да го посее далеч извън пределите на държавата:

„Непрекъснато сме заливани със заплахи – как Европа щяла да замръзне през зимата без руския газ; как ще гладува без украинското жито. Гладът и страхът са използвани за контрол в концентрационните лагери. Всички ние можехме да направим много повече и да не купуваме страховете, които ни пробутват. Това би било първата линия на съпротива“.

Освен че остро разкритикува властта и своите сънародници, Лебедев мрачно предрече:

„Засега Русия няма никакво бъдеще. Опозиционно настроеното общество мисли, че ако Путин изчезне, нещата ще се наредят от само себе си. Но това не е така. Ако Русия продължи да върви по този път, дори много добър човек да замени Путин, рано или късно той ще се превърне в същия тиранин. Урокът от случващото се в Украйна, който руснаците трябва да научат, е, че така не може да се продължава. Ние продължаваме да се крием зад руските писатели и не спираме да повтаряме колко велик е руският език. Изпитваме някакъв срам, но очевидно той не е достатъчен. Колкото повече човек говори за това, което е могъл да направи, но не е, толкова повече го е срам. Само че срамът е тежко бреме и за да го махнем от плещите си, ние отричаме действителността. Надявам се, че Русия я очаква поражение, горчиво поражение“.

Лебедев постави морално, антропологично условие за оцеляването на руската култура – способността на всеки един от сънародниците му да се погледне с очите на другия, с очите на украинците.

„Ако сме способни на това – имаме бъдеще. В против случай– не“, убеден е той.