Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Интелектуалците в сбирката на един колекционер

Изложба ни връща в невъобразимата руска култура на радикални мислители, писатели, художници и композитори, преди да бъде разрушена от Първата световна война и болшевиките

Модест Мусоргски, 1881 г., рисуван от Иля Репин дни преди смъртта на композитора. - Интелектуалците в сбирката на един колекционер

Модест Мусоргски, 1881 г., рисуван от Иля Репин дни преди смъртта на композитора.

През пролетта на 1881 г. композиторът Модест Мусоргски сяда, за да го рисуват в санктпетербургската болница, където лежи за хроничен алкохолизъм. Той застава пред художника Иля Репин по халат, рубашка и с разчорлена коса. Двамата разговарят за убийството на Александър II предишния ден и заедно четат вестниците. Репин, дълбоко впечатлен, описва композитора като „природен гений, средновековен боец, с вида на черноморски моряк”. Но когато два дни по-късно се връща, за да продължи, композиторът вече е мъртъв.

Портретът, който описва останалото от краткия живот на Мусоргски – той умира на 42 – е поразителен във всяко едно отношение. Той показва мъж, затънал в пиенето, все още предизвикателно изправен, макар и леко отпуснат, със зачервен нос и бистро сини очи, потъващи в торбичките под тях. Бързите мазки от четката на Репин с лекота очертават образа и са достатъчно малко, за да бъдат преброени. Духът на Франс Холс оживява в портрета. Мека къдрица лежи върху челото като леко напомняне за сравнително младата възраст на Мусоргски, но иначе няма сантименталност. Портретът е акт на почит – от един велик артист към друг.

Репин отказва заплащане с молбата предлаганата сума да отиде за паметник на Мусоргски, клиентът му се съгласява. Това бил колекционерът Павел Третяков, на когото е наречена Третяковската галерия в Москва, без когото великолепната сбирка от портрети от последните десетилетия на XIX век, с което е най-известна, не би съществувала. Толстой на своето бюро, Чехов, затънал в мисли, Тургенев с лице като гръмотевица: всички тези незабравими портрети на най-големите руски писатели са поръчани или са били част от колекцията на Третяков. Без него нямаше да имаме образа на Чайковски, подпрял ръка на партитурата си, с неспокоен поглед, или единствения портрет на Достоевски, рисуван приживе.

Тези картини, в момента изложени в Националната портретна галерия в Лондон, отбелязват 160-годишния юбилей и на двата музея. Изложбата не бива да бъде пропусната. Много от творбите никога не са пътували извън Русия, а повечето никога не са били във Великобритания. Разходката сред тях е като завръщане в почти невъобразимата руска култура на радикални мислители, писатели, художници и композитори, преди да бъде разрушена от Първата световна война и болшевишкия терор.

Но тя е напомняне и за по-ранни ужаси. В това отношение портретът на Достоевски не може да бъде забравен. Прочут за поколения руснаци, той бе напълно непознат за повечето британци, а дори и за тези, които са виждали негови репродукции, оригиналът се явява като шок.

Портрет на Фьодор Достоевски от Василий Перов, 1879

Портрет на Фьодор Достоевски от Василий Перов, 1879 г.

Достоевски е седнал в тъмното, с извърната глава и поглед, и изпотено кокалесто, бледо чело. През 1849 г., на 28 години, той е арестуван като член на нелегална социалистическа група. Преживял е смъртна присъда и фалшиво изпълнение на разстрела, четири години в трудов лагер и още пет принудителна военна служба, преди да се завърне в Москва с напълно разбито здраве.

Ако не знаете какво е изстрадал – окованите ръце и крака, тежката работа в сибирския студ и палещата жега, изолацията и глада – вие може би ще го откриете в този дълбоко чувствен портрет. Художникът Василий Перов му дава пълна неприкосновеност на личния живот, така че никой не може да погледне директно в тези очи, а само да усети горящия мрак в тях.

Достоевски все още не е написал „Престъпление и наказание“, но портретът е сертификат за неговото бъдеще. Тялото може да бъде крехко, но не и интелектуална смелост и воля.

Националната портретна галерия изпрати като отговор портрети в Русия – на Шекспир, Байрон и Мери Уолстънкрафт… При подобен обмен през 2002 г. в Лондон гостуваха много американски портрети. Сегашната изложба е далеч по-малка като размери или обхват – само 30 портрета, рисувани в период от 50 години; но тя има силата на откровение. Така можe да се определи погледа към Чехов, Достоевски или Чайковски, все едно ги виждате за първи път, не на снимки (въпреки че дагеротипията от това време просто показа колко акуратни са тези картини), а през очите на най-великите руски художници.

Антон Чехов, рисуван от Йосиф Браз, 1898

Антон Чехов, рисуван от Йосиф Браз, 1898 г.

Чехов е облегнат назад, с бяла яка и пенсне, с пръст, опрян на слепоочието. В този сериозен и изкусен портрет от Йосиф Браз, той не е толкова писателят, колкото лекарят (какъвто е по образование), който слуша внимателно своя пациент и обмисля диагноза. Чехов е на 38, но му остават само още 6 години живот. В тази изложба всички умират млади.

Тези руски лица са винаги повече европейски, отколкото азиатски. Страхотен портрет на драматурга Александър Островски, бич за класата на московските търговци, показва здраво балканско лице – бледо сини очи, широки бузи, руса коса и червена брада – идеална фигура за скандинавска криминална драма. А през 1905 г. актрисата ветеран Мария Ермолова изглежда точно като нашата Джоан Плоурайт.

Актрисата Мария Ермолова, рисувана от Валентин Серов, 1905 г.

Актрисата Мария Ермолова, рисувана от Валентин Серов, 1905 г.

Чехов пише първата си пиеса за Ермолова; тя е любимата актриса на Станиславски, а изпълнението й в „Орлеанската дева“ на Шилер било такъв триумф, че спектакълът се играл 18 години. Драматично представена с театрално осветление, така че да я гледаме отдолу нагоре, Ермолова е като черна статуя, издигаща се сред сребърната геометрия на елегантния си апартамент. Ръцете трезво сключени, лицето господарски сурово, приковава абсолютно вниманието. Виртуозно изпълнение от страна и на актрисата, и на художника.

Това е и първата догадка за бъдещето на живописния наратив, който тече от мощния реализъм на Репин през 70-те години на ХIХ век до зората на модернизма. Но колкото и да се променят времената, някои черти остават постоянни в руските портрети: малко реквизит, всички сака и палта очевидно от един и същ тежък плат; дълбоко уважение към седналите. Толстой е забравил за художника, който стои на сантиметри, възхитен от изключителната му плодовитост. Римски-Корсаков изглежда погълнат от работата си пред погледа на Валентин Серов.

Серов рисува и последния портрет в изложбата, на московския магнат Иван Морозов. Наведеният сърдечно напред, с решително лице и блестящи ръкавели Морозов, е колекционер на френска живопис. Притежава картини на Моне, Гоген и Сезан. На стената зад него е закачено платно на Матис, неговите темпераментни ритми излизат от едната картина и влизат в другата, така че Морозов се появява едновременно видян от Матис и Серов.

След революцията цялата колекция на Морозов е конфискувана. Все пак той оцелява, за разлика от писателя Николай Гумильов, чийто портрет е срещу този на Морозов. Гумильов е бил женен за колежката си Анна Ахматова. Постъпва в армията, за да се бие за страната си в Първата световна война, но скоро е убит от новата власт. Сянката на историята е в този портрет на елегантния интелектуалец, който си оправя бутониерата и мечтае за по-добро бъдеще. Както много други свои сънародници, Гумильов е арестуван по фалшиви обвинения в контра-революционна дейност и разстрелян.

Николай Римски-Корсаков, рисуван от Валентин Серов

Николай Римски-Корсаков, рисуван от Валентин Серов

morozov-a

Иван Морозов, рисуван от Валентин Серов

tolstoy-a

Портрет на Лев Толстой от Иван Крамской

gumiliov

Николай Гумильов, рисуван от Олга Делла-Вос-Кардовская

Изложбата „Изкуството на Русия: Епохата на Толстой и Чайковски“ е в Националната портретна галерия, Лондон, до 26 юни.


Бел. ред. – заглавието е на „Площад Славейков“. Оригиналното на „Гардиън“ е „Руско изкуство: епохата на Толстой и Чайковски в Лондон. Изложба, която не бива да се пропусне“.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90