Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Руското Министерство на културата отива на съд за забрана на филм

„Дау. Наташа“ - част от грандиозния мултимедиен проект „Дау“, е селектирана в основната програма на „Берлинале 2020“

Построеният в Харков специално за снимките Институт възпроизвежда в крайна форма архитектурата на съветския конструктивизъм. Снимка: Phenomen Films - Руското Министерство на културата отива на съд за забрана на филм

Построеният в Харков специално за снимките Институт възпроизвежда в крайна форма архитектурата на съветския конструктивизъм. Снимка: Phenomen Films

Отказът на Министерството на културата на Русия да излъчи 4 части от грандиозния проект на Иля Хржановски и Екатерина Ертел е оспорен в съда от продуцентската компания „Феномен филмс“, съобщава „РИА новости“.

През ноември 2019 г. беше наложена категорична забрана за излъчване в Русия на откъсите „Дау. Наташа“, „Дау. Нора Син“, „Дау. Саша Валера“ и „Дау. Новият човек“ заради „пропагандиране на порнография“. Всъщност единственото нещо, свързано със сексуален акт във филма, твърдят създателите му, е едно изнасилване в подземията на КГБ.

Междувременно откъсът „Дау. Наташа“ беше селектиран като един от 18-те филма в основната програма на „Берлинале 2020“, което стартира на 20 февруари, и ще се бори за отличието „Златна мечка“. Целият проект е посветен на живота на съветския физик и лауреат на Нобелова награда Лев Ландау. Режисьорът Хржановски оспори забраната в Русия с аргумента, че над филма са работили известни световни артистични имена като диригента Теодор Курентзис, който играе главната роля на Ландау, нобеловия лауреат Дейвид Грос и художничката Марина Абрамович, а те не биха свързали имената си с порнографски проект.

„Дау“ е сниман повече от 10 години. Премиерата му се състоя през януари 2019 г. в Париж. Това е мултимедиен проект, който променя начина, по който се създава кино като цяло. Сниман е от 2009 до 2011 г. без прекъсване, 24 часа в денонощието, в сграда в Харков, наречена „Институтът“, изцяло преобразена в духа на епохата, в нещо като паралелна реалност.

Вижте още: АКО КОМУНИЗМЪТ БЕ ПРОБВАН ПЪРВО НА КИНО

В този период в „Института“ живеят и работят учени, художници, музиканти, философи, религиозни деятели, заедно с огромно количество готвачи, медицински сестри, чистачи и органи по сигурността, всички потопени в епохата между 1938 и 1961 г. Режисьорът задавал основните параметри на ситуациите, а камерата фиксирала естественото поведение на множеството аматьори-герои. В кастингите преди проекта за тези роли са участвали над 390 хиляди души. Заснети са над 700 часа киноматериал, от който са направени 14 филма, 3 сериала, видеопърформанси и научно-популярни филми.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90