Руското Външно: В България има краен национализъм и ксенофобия

„Неонацизмът“ на българската държава е разгледан в доклад на руското Външно министерство от 30 август тази година. Докладът със заглавие „За ситуацията с героизацията на нацизма, разпространението на неонацизма и други практики, подпомагащи ескалацията на съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързаната с тях нетърпимост“ е публикуван в сайта на руската държавна институция.

В доклада са споменати с подробности 43 държави – повечето европейски, но и такива като Нова Зеландия, Австралия, Япония.  Частта за България започва с думите:

„Проявите на краен национализъм и ксенофобия в България не са рядкост“.

Това според руските дипломати е основната причина България да се придържа към решението на ЕС и да отказва да гласува руската резолюция за „борба с нацизма“ в ООН.

Като основен пример за „неонацистката“ същност на България в доклада се привежда партията на Боян Расате БНС, но и сравнително неизвестни организации като „българското отделение на международната неонацистка организация „Кръв и чест“ в Пловдив“, ултрадясната организация „Национална съпротива“, създадена през 2008-а и Националистическата партия на България, основана през 2013 г.“.

След като споменават „Луков марш“ и публикации във Фейсбук на националистическите организации, руските автори на доклада заявяват, че официалната власт в София не прилага достатъчно усилия, за да спре разпространяването на неонацистки идеи.

„Българските съдии като правило са на страната на националистите“, казват в доклада.

Като неонацистка проява руските блюстители на антинацизма виждат и честванията на военния летец капитан Списаревски в родното му село Долни Пасарел.

В доклада се твърди, че всяка година на 30 април по случай годишнината от смъртта на Хитлер София е залята от листовки с възхвала на нацисткия лидер. Руски очи са забелязали демонстрация на фашистка символика по време на футболни мачове. Като пример се сочи мачът от 2019 г. от евроквалификациите между България и Англия, когато българските запалянковци крещяли расистки лозунги и вдигали ръце в „нацистко приветствие“.

„Независимо от всичко изброено, официална София не се гнуси да обвинява Руската федерация във фалшификация на историческите събития от военния период“, се казва в доклада.

Повод за написването на документа е присъединяването на България към декларацията на САЩ и ред източноевропейски държави, според която СССР и хитлеристка Германия носят равна вина за разразяването на конфликта.

„Вицепремиерката и министър на външните работи Е. Захариева при обсъждане въпроса за границите и репарациите на България се опита да принизи усилията на съветската дипломация на Парижката мирна конференция от 1946 г.“, се казва в текста.

Отделна част от доклада е посветена на „опазване на местата за памет на съветските воини“ в България. Изброяват се случаи на „вандализъм“ над паметници и мемориали от Втората световна война – Паметника на съветската армия, Альоша в Пловдив, братските могили в Добрич, паметници в Поморие, Радомир, Перник, Стрелча… Всички случаи са изброени детайлно, с дати и подробности, а хората, които са изразили отношението си към съветските паметници, в доклада са наречени „маргинали“.

Руският доклад признава все пак, че в България „няма забрана за използване на символиката и отличителните знаци на Червената армия и СССР, нито пречки за провеждане на паметни мероприятия по случай победата във Великата отечествена война“.

Текстът, написан от руските дипломати, персонифицира двигателите на „налагане на русофобията“ в България. Те споменават министър-председателя Кирил Петков като инициатор за „активно включване на България в разгърнатата от Запада агресивна антируска кампания“. Споменава се изгонването на руските дипломати, както и ограничаването на пропагандните руски канали у нас.

Докладът за „неонацизма“ твърди, че в България на битово ниво има множество случаи на „език на омразата“ срещу евреи и роми, които в текста са наречени „цигани“. Като аргументи се привеждат неупоменати „данни от ЕС и ООН за извършване в България на престъпления от ненавист спрямо турци, цигани, мюсюлмани, евреи, африканци, мигранти, бежанци и търсещи убежище“.

Твърди се, че властите не полагат достатъчно усилия за интеграция на ромите, че заради официалната софийска политика ромските общности са били доста по-засегнати от въведените ограничения по време на коронавирусната пандемия.

„Особено уязвимо е положението на момичетата циганки“, пишат в доклада, като уточняват, че става дума за множество случаи на принудителни бракове преди 16-годишната им възраст.

„Отрицателна оценка заслужава фактът, че лицата от националните малцинства нямат право да използват родния си език при взаимодействие с изпълнителната власт“, казват от Москва.

Било притеснително и това, че в България традиционните местни топографски имена не се дублират на езиците на националните малцинства.

„Официалните власти отказват да влизат в диалог с лица, идентифициращи се като македонци, които искат да бъдат признати като национално малцинство“, подпалват за пореден път българо-македонския проблем руските власти, като прибавят, че София заслужава упрек, като отказва да признае „македонския етнос“.

Имало информация, твърдят руските дипломати, че са налице затруднения при функционирането на религиозните структури.

„Духовните лидери на исляма чувстват нарушаване на правата си“, пише в доклада.

Отбелязани били и случаи на вандализъм спрямо места, където се изповядват религиозни култове, но никой не търсел виновните.

В частта за Северна Македония съседката ни търпи упреци за това, че е взето решение българите да не бъдат наричани „фашисти“ в учебниците по история. Споменава се откриването на българския културен център „Ванче Михайлов“ в Битоля, „име, нееднозначно свързвано с нацизма“. В тази част отново се споменава българското правителство, „оглавявано от Кирил Петков“.