Руснаци сравниха Ованес Торосян с Бъстър Кийтън

Българският филм „Каръци“ на Ивайло Христов обра овациите в Москва. Лентата, преведена като „Лузеры“ спечели голямата награда „Златен Свети Георги“ на Международния московски кинофестивал, а руските медии й обърнаха подобаващо внимание. Водещото новинарско интернет-издание Lenta.ru сравни главния герой в „Каръци“ Ованес Торосян с Бъстър Кийтън, „но с източен акцент“.

Ето какво пише Lenta.ru за кинофестивала и българския филм:

„Церемонията по закриването на 37-ия ММКФ беше една от най-успешните през последните години. Награждаването протече бързо, речите не уморяваха, музикалните номера изглеждаха добре. За допълнителен успех може да се смята това, че призовете във всички категории бяха получени лично от лауреатите или техни колеги от снимачната група, а не от представители на посолства и културни центрове: Ивайло Христов, който вече беше отлетял за София, отново се върна в Москва специално за да получи „Златен Свети Георги“.

Винаги може да се спори колко справедливо са били разпределени призовете. В журито на документалния и късометражния конкурс възникнаха разногласия. Това си пролича при излизането на арменския режисьор Арутюна Хачатрян, който връчи наградата за късометражен филм на „Метод за наблюдение със снайпер“ на Ким Юнх. В документалното кино, както се очакваше, основни съперници бяха китайско-френският „Млад патриот“ и американско-мексиканският „Земята на картелите“ – наградата отиде при последния.

Елена Телбис и Ованес Торосян в сцена от „Каръци“.

Голямото жури се оказа почти единодушно в преценките си.

„Ако за късометражното спореха дълго, ние в пълнометражното решихме всичко много бързо“, обясни Жан-Жак Ано.

Наградата за женска роля отиде при Елена Лядова, снимала се във филма „Орлеан“. Най-добра мъжка роля беше присъдена на Еркебулан Даиров за „Бариерата“. За режисьорска работа беше отличена датчанката Фредерике Аспек („Росита“). Специалната награда на журито получи Ирина Евтеева за „Арвентур“, а главната награда на фестивала беше връчена на българския „Каръци“.

Победителят „Каръци“ е мелодрама за момче, момиче и гастролираща рок-група. И тук режисьорът намира успешни стилистични решения за традиционния жанр: черно-белите кадри се използват не за илюстриране на отминали епохи като в „Артистът“ или „Ида“, а в качеството на маркери на интонацията на филма: тъжна и иронично-незаангажирана. До голяма степен лентата дължи успеха си и на изпълнителя на главната роля Ованес Торосян – той е почти като Бъстър Кийтън, но с източен акцент.

Бъстър Кийтън

Решението на журито може да бъде обяснено с традиционния вкус на неговия председател (бел. ред. – френския режисьор Жан-Жак Ано), но в същото време логиката на раздаване на награди очертава още една тенденция на съвременните кинофестивали. Преди те събираха на едно място отбрани кинематографи и киномани, а сега все повече се стремят, по думите на един от селектиращата комисия „да излязат от гетото на киноклубовете“, за да привлекат публика. Успехът се определя не само от отзивите на водещите критици, но и от броя на зрителите в залата. Това служи и за ориентир на заинтересованите киноразпространители.

Но въпреки всичко фестивалният успех не е гаранция за покоряване на върховете на боксофиса. Призьорите дори на такива форуми като в Кан и Венеция често се задоволяват само с ограничени прожекции. В този смисъл между стремежа да не бъдеш като всички останали и желанието да се харесаш на всички, се налага да постигнеш правилната пропорция. Съдбата на филма не се определя, а само започва на фестивала: често загубилите в спритновите дисциплини печелят историческите маратони. И „каръците“, както се убедихме, също могат да победят.