„Руснаците са бели хора по недоразумение“

Захар Прилепин е руски писател, който дълги години преди събитията в Украйна беше сред незабележимите автори от съвременното поколение. Въпреки желанието си да прилича на Едуард Лимонов с активното си политическо присъствие в организации като национал-болшевишката партия, Прилепин все пак не успяваше да се нареди сред силните гласове на руската съвременна литература.

Това се промени, когато Русия нападна Украйна. Захар Прилепин се прилепи към Кремъл и стана рупор на пропагандата, която се лее оттам. Той практически се превърна в главния идеолог в литературата, а и не само там. Продава военнолюбивия си патриотизъм добре и скъпо, като печели не просто читатели, а последователи. Пропагандната му активност е толкова голяма, че дори предизвика терористичен акт – на 6 май 2023 г. автомобилът, шофиран от Прилепин, бе взривен, а самият той все още се възстановява в болница.

Именно там журналистката Ксения Собчак преди дни е провела интервю с него, в което писателят е повторил основните тезиси, които му донесоха славата на „най-патриотичния руски писател“, литературен аналог на поппевеца Шаман.

В интервюто, публикувано от сайта „Медуза“, Прилепин говори за руските емигранти, избягали от държавата на Путин след началото на войната.

„Те си мислят, че са необходими на някого в Париж или Баку. На никого не са нужни там. Бил съм зад граница десетки пъти, там хората живеят по-зле, отколкото аз и моят кръг приятели, моите познати писатели и музиканти. Всички парижани, които познавам, живеят по-зле от средностатистическия московчанин. Гадно живеят. Защо нашите, които се мотаят из чужбините, не разкажат как живеят обикновените римляни, парижаните? Живеят под наем, плащат много големи данъци и не се къпят в шоколад, не карат скъпи возила като в Русия. И мацки като нашите нямат.“

Писателят, разбира се, има отношение и към културата. Патриотично отношение.

„Ако се говори за създаване на нов „Оскар“, нов Кан, нова Нобелова награда, нов център на културата – разбира се, че всички ще се ориентират към Русия, а не към Китай. Руснаците са дълбоко идеалистичен народ. Те са готови да преподредят всичко това и да кажат: „Момчета, сега ще го направим като бели хора, ама това ще е нашата собствена история“. Засега обаче Русия не иска да го прави, упорства, мисли как да се върне обратно в Европа и да се примъкне до плажа в Ница и да се излегне там. Логиката на събитията обаче е друга, защото руснаците са бели хора по недоразумение. Всъщност ние сме червенокожи, жълтокожи, чернокожи. Руснаците са цветни и целият цветен свят ни гледа и казва: „Колко е хубаво, че има и бели хора като нас. Те не са колонизатори, не са надменни, няма да ни унижават, ще ни превеждат, ще ни обгрижват, ще ни връчват „Оскар“ и ще се радват заедно с нас.“

За да обърне културно внимание на света обаче, Прилепин вярва, че Русия трябва да победи. При това да победи триумфално.

„Най-добрият вариант за край на войната е да се окажем в Киев. Дори не най-добрият, а единственият възможен. Нищо катастрофално няма да се случи, просто трябва да завземем Киев, да влезем там и точка, а после всичко ще оправим. Трябва да подпишат капитулация, а след това може да започнем разговор за други форми на съществуване, може дори някаква частица украинска независимост.“

В разговора си с Ксения Собчак Захар Прилепин е успял да изговори и много други нелепости като това, че е невъзможно да е имало кланета в Буча, че Израел е виновен за конфликта в Газа, че в Русия не е имало мобилизация и прочие клишета, повтаряни от Кремъл и усилвани от неговите мегафони, маскирани като писатели и журналисти.