Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Русофилия по улиците на София

Русия става важна в подсъзнанието на гражданите дори само с табелите по улиците

„Гурко“ - една от важните улици в центъра на София - е кръстена на руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал, участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 г. – период, запомнен в полското общество с бруталността и фанатизма при налагане на политиката на насилствена русификация. Снимка: „Площад Славейков“ - Русофилия по улиците на София

„Гурко“ - една от важните улици в центъра на София - е кръстена на руски граф, офицер, генерал-фелдмаршал, участник в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., генерал-губернатор на Варшава от 1883 до 1894 г. – период, запомнен в полското общество с бруталността и фанатизма при налагане на политиката на насилствена русификация. Снимка: „Площад Славейков“

През 1879 г. в София са съществували 26 улици. От тях са оцелели само имената на „Цариградска”, „Малашевска“, „Пиротска“, „Урвичка“, „Шишмановска“, „Съборна“. Според запазените документи, полицейският началник на първата градска част набързо дал „неподходящи, та дори и смешни имена“ на някои улици. Русофилията по онова време е била обяснимо силна в младата българска държава. Затова и много улици през 80-те години на XIX век са кръстени с руски имена. Но Съединението обръща нещата, защото тогава става ясно, че Русия не желае България да е самостоятелна държава.

Захарий Стоянов в предговора си към текста на Раковски „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“ казва:

„Между безбройните чужди паметници по всичките краища на отечеството ни да има запазено и едно кьошенце наше, българско. Искаме да видим ние, че между различните площади и улици на градовете, украсени с имена: „Московска“, „Александровска“, „Аксаковска“, „Паренсова“, „Гуркова“, „Славянска“, „Николаевская“, „Невская“ и пр. да блещука и нещо като: „6-ий септемврий“, „Сливница“, „Драгоман“, „Батенберг“ и т. н. Лошо ли искаме? Лошо-добро, искаме си го у нас, дома, на бащиното си свято огнище“.

Така е било със софийските улици, а и в другите градове, веднага след Освобождението на България. Но съмишлениците на Стоянов успяват да се преборят за тези важни български имена. И днес имаме улици и булеварди „Шести септември“ „Сливница“, „Драгоман“, площад „Батенберг“.

Най-зле става след 1944 година. В центъра на столицата почти не остават улици и булеварди с български имена – сякаш не се намираме в България, а в някоя руска губерния – наред с „Георги Кирков“, „Георги Димитров“, „Васил Коларов“ и т.н. имаме и бул. „Ленин“, но и пл. „Ленин“, бул. „Толбухин“, бул. „Волгоград“, но и ул. „Волга“.

Дори и днес не е много по-различно – колкото и да ни се иска да избегнем улица с руско име, няма как да пропуснем „Гурко“, „Аксаков“, „Цар Освободител“, „Дондуков“, „Скобелев“, „Паренсов“, „Юрий Венелин“, „Граф Игнатиев“, „Алабин“, „Княз Александър I“, „Ф. М. Достоевски“, „Едуард Тотлебен“. Не дай си Боже да ни потрябва спешна медицинска помощ – отново ще попаднем на руско име: болница „Николай Пирогов“. И това е само в центъра на София.

Да не се чудим после защо у нас има толкова русофили – та ние ходим по руски символи от малки (защото улиците са именно това – памет, символ, почит). Русофилията покълва в подсъзнанието на гражданите от най-ранна възраст, дори само като ходят по улиците.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС