Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Рутинна обиколка в невидимия музей на социализма

„Разглобено лято“, Людмил Тодоров

Людмил Тодоров - Рутинна обиколка в невидимия музей на социализма

Людмил Тодоров

Все повече книги посещават невидимия музей на социализма, който нашето поколение носи в душите си и се опитват да разгледат с други очи стареещата ни сбирка от спомени.

Ljudmil-Todorov-Summer_web

„Разглобено лято“ също прави обиколка там. Още един „мемоар“ на късния соц и на първия етап на прехода. Пътуването ни с водач Людмил Тодоров нито е толкова цинично и самонадеяно, както с Лола-та на Фучеджиева, нито смешно-нежно като с Емо Тонев, нито наивно-митологично като първия опит на Филипова някога, ако въобще си спомням „Анатомия на илюзиите“ добре.

За съжаление, аз не мога да се съглася с автора, който го определя като съвременен епос.

Надиплянето на 20-ина герои и преплитането на съдбите им периодично не означава, че реално се е получило голямо, богато платно на епохата. Нещо повече – Тодоров има друг грях. Той ни разказва тезисно какво чувстват и мислят героите, вместо да ни го показва убедително. Това че тук-таме разпознаваме проблясъци на реални персонажи зад героите, не ме докосна. Никак. Някои от живите (или мъртви вече) герои бяха по-интересни от малокръвните им литературни сенки.

Съжалявам, но аз не почувствах, че този свят „отлепя“ и заживява свой живот.

Формално погледнато, това трябва да е роман за любовта. Но любовта е някак си маркирана, обозначена, хербаризирана. Не я почувствах да бушува между главните протагонисти, нито аз я изпитах към тях.
Дистанцията между автора и текста (няма нито носталгичност, което е ОК, нито особени страсти, което засивя) ме накара да мисля за тази книга като за роман за рутината.

Няколкото предполагаемо крилати цитати като „Отчуждението между бащи и синове започва с ей такива дребни неща“ или „Миговете на пълно щастие са статични и тихи. Те остават по-дълго в паметта от миговете на възторг. Щастието е замръзнало“ не ме накараха да занемея интелектуално.

Не съм впечатлена от тази книга в литературен смисъл. Не усетих магия.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах