Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Рядък обект в галактиката Андромеда засечен от наш астроном

24-годишният Александър Куртенков откри през телескопа на връх Рожен избухването на „червена нова“

Избухването на „червена нова“, заснето с телескопа Хъбъл. Снимка: НАСА - Рядък обект в галактиката Андромеда засечен от наш астроном

Избухването на „червена нова“, заснето с телескопа Хъбъл. Снимка: НАСА

Научната фантастика понякога става реалност. Ако сте гледали със затаен дъх „Интерстелар“ или „Контакт“, вероятно ще завидите на онези, които действително са изпитали вълнението да открият явление в дълбокия космос. Международен екип от учени, начело с докторанта по астрофизика от СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Куртенков, засякоха изключително рядък обект – т.нар. „червена нова“.

С помощта на телескопите в НАО Рожен екип от наши астрономи проследи избухване в галактиката Андромеда (М31) по сигнал на роботизираните руски телескопи MASTER, които на 13 януари т.г. откриват явлението. За него първоначално се предполага, че е „класическа нова“, тъй като в Андромеда се наблюдават около 15 такива годишно.

„Класическата нова“ е избухване, породено в система от две звезди, една от които е бяло джудже (изключително плътен и горещ малък обект). Все още обаче не е ясно как се образуват „червените нови“. Най-популярната теория е, че са продукт на сливането на две близки звезди с обща атмосфера. За разлика от „класическите нови“, при „червените“ повърхността на разширяващата се обвивка става по-хладна и почервенява с времето, откъдето идва и наименованието им.

Компютърна визуализация на възникването на „червена нова“.

Компютърна визуализация на възникването на „червена нова“.

Учените ни откриват, че това не е „класическа нова“, а много по-рядък обект – „червена нова”. Това е първото подобно явление в съседната ни галактика от 26 години насам.

„Червената нова“ (в кръгчето) на Александър Куртенков.

„Червената нова“ (в кръгчето) на Александър Куртенков.

Откритието на „червената нова“, наречена M31N 2015-01a, родният екип публикува в едно от най-престижните астрономически издания Astronomy & Astrophysics. Новината предизвика силен интерес в световната научна общност и към българите постепенно се присъединяват 20 астронома от 9 държави. Интернационалният екип, координиран от Александър Куртенков, печели наблюдателно време на 9 телескопа, включително на 6-метровия БТА (Русия) и на най-големия оптичен телескоп в света – 10.4-метровия GTC (Испания). Печеленето на наблюдателно време е случай, в който големите международни обсерватории отдават съоръженията си за научните цели на индивидуални или група от астрономи след предварително одобрение на важността на изследването им.

В края на февруари учените представят откритието си в The Astronomer’s Telegram – сайт за кратки съобщения между професионални астрономи. Пълните наблюдения за първите 3 месеца от избухването са публикувани през юни в престижното издание Astronomy & Astrophysics (Kurtenkov, A.; Pessev, P.; Tomov, T. et al. 2015, „The January 2015 outburst of a red nova in M 31”, A&A, 578, L10).

Междувременно конкурентни екипи извършват наблюдения с 2-метровия Ливърпулски телескоп и дори с космическия телескоп Spitzer. Наблюденията продължават в инфрачервени лъчи с 2,5-метровия Nordic Optical Telescope, защото обектът вече е прекалено слаб, за да бъде засечен и анализиран отново с българските инструменти.

Първата известна „червена нова“ е наблюдавана през 1988 г. – също в Андромеда. В нашата галактика е имало такива избухвания през 1994 г., 2002 г. и 2008 г. Заедно с избухванията в галактиките M85, M99 и M101, досега са регистрирани само около 10 такива. Поради това новооткритият обект е изключително ценен за изучаването на физиката на „червените нови“. Изследване, публикувано през 2015 г., твърди, че „новата“ от 1670 г. в съзвездието Лисичка също принадлежи към този рядък клас.

„В първите си дни от избухването, когато M31N 2015-01a беше най-ярка, тя беше около 500 пъти по-голяма и 1 милион пъти по-мощна от Слънцето. Но тъй като е на 2.5 милиона светлинни години от нас, изглеждаше около 4000 пъти по-слаба от най-слабите звезди, видими с просто око. Впечатляващото е, че в следващия месец температурата на повърхността й падна от 7200 до 4100 градуса по Целзий, а наблюденията от септември показват, че вече е още по-ниска – достатъчно, за да се образува прах. Продължавам изследването на този интересен обект с помощта на проф. Тома Томов (UMK, Полша) и д-р Петър Песев (IAC, Испания)“, споделя младият астроном Александър Куртенков.

В България действа една от водещите групи в света в изследването на „нови“ извън нашата галактика. Александър Куртенков е част от групата, която наблюдава с телескопите на Роженската обсерватория. Екипът, ръководен от доц. Евгени Овчаров (СУ), е открил над 20 „нови“ в галактиката Андромеда от 2004 г. досега.

Откривателят на „червена нова“

Младият български астроном Александър Куртенков

Младият български астроном Александър Куртенков

Александър Куртенков е роден през 1991 г. в Пловдив. Завършва средно образование в ЕГ „Пловдив”. Като ученик печели 3 пъти сребърен медал за България от Международната олимпиада по астрономия. Завършва астрофизика в Софийския университет, където в момента е докторант. От 19-годишен работи като оператор на 2-метровия телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Към 2015 г. е съавтор на 5 реферирани статии в научни списания и 20 астрономически телеграми.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах