Рядък обект в галактиката Андромеда засечен от наш астроном

Научната фантастика понякога става реалност. Ако сте гледали със затаен дъх „Интерстелар“ или „Контакт“, вероятно ще завидите на онези, които действително са изпитали вълнението да открият явление в дълбокия космос. Международен екип от учени, начело с докторанта по астрофизика от СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Куртенков, засякоха изключително рядък обект – т.нар. „червена нова“.

С помощта на телескопите в НАО Рожен екип от наши астрономи проследи избухване в галактиката Андромеда (М31) по сигнал на роботизираните руски телескопи MASTER, които на 13 януари т.г. откриват явлението. За него първоначално се предполага, че е „класическа нова“, тъй като в Андромеда се наблюдават около 15 такива годишно.

„Класическата нова“ е избухване, породено в система от две звезди, една от които е бяло джудже (изключително плътен и горещ малък обект). Все още обаче не е ясно как се образуват „червените нови“. Най-популярната теория е, че са продукт на сливането на две близки звезди с обща атмосфера. За разлика от „класическите нови“, при „червените“ повърхността на разширяващата се обвивка става по-хладна и почервенява с времето, откъдето идва и наименованието им.

Компютърна визуализация на възникването на „червена нова“.

Учените ни откриват, че това не е „класическа нова“, а много по-рядък обект – „червена нова”. Това е първото подобно явление в съседната ни галактика от 26 години насам.

„Червената нова“ (в кръгчето) на Александър Куртенков.

Откритието на „червената нова“, наречена M31N 2015-01a, родният екип публикува в едно от най-престижните астрономически издания Astronomy & Astrophysics. Новината предизвика силен интерес в световната научна общност и към българите постепенно се присъединяват 20 астронома от 9 държави. Интернационалният екип, координиран от Александър Куртенков, печели наблюдателно време на 9 телескопа, включително на 6-метровия БТА (Русия) и на най-големия оптичен телескоп в света – 10.4-метровия GTC (Испания). Печеленето на наблюдателно време е случай, в който големите международни обсерватории отдават съоръженията си за научните цели на индивидуални или група от астрономи след предварително одобрение на важността на изследването им.

В края на февруари учените представят откритието си в The Astronomer’s Telegram – сайт за кратки съобщения между професионални астрономи. Пълните наблюдения за първите 3 месеца от избухването са публикувани през юни в престижното издание Astronomy & Astrophysics (Kurtenkov, A.; Pessev, P.; Tomov, T. et al. 2015, „The January 2015 outburst of a red nova in M 31”, A&A, 578, L10).

Междувременно конкурентни екипи извършват наблюдения с 2-метровия Ливърпулски телескоп и дори с космическия телескоп Spitzer. Наблюденията продължават в инфрачервени лъчи с 2,5-метровия Nordic Optical Telescope, защото обектът вече е прекалено слаб, за да бъде засечен и анализиран отново с българските инструменти.

Първата известна „червена нова“ е наблюдавана през 1988 г. – също в Андромеда. В нашата галактика е имало такива избухвания през 1994 г., 2002 г. и 2008 г. Заедно с избухванията в галактиките M85, M99 и M101, досега са регистрирани само около 10 такива. Поради това новооткритият обект е изключително ценен за изучаването на физиката на „червените нови“. Изследване, публикувано през 2015 г., твърди, че „новата“ от 1670 г. в съзвездието Лисичка също принадлежи към този рядък клас.

„В първите си дни от избухването, когато M31N 2015-01a беше най-ярка, тя беше около 500 пъти по-голяма и 1 милион пъти по-мощна от Слънцето. Но тъй като е на 2.5 милиона светлинни години от нас, изглеждаше около 4000 пъти по-слаба от най-слабите звезди, видими с просто око. Впечатляващото е, че в следващия месец температурата на повърхността й падна от 7200 до 4100 градуса по Целзий, а наблюденията от септември показват, че вече е още по-ниска – достатъчно, за да се образува прах. Продължавам изследването на този интересен обект с помощта на проф. Тома Томов (UMK, Полша) и д-р Петър Песев (IAC, Испания)“, споделя младият астроном Александър Куртенков.

В България действа една от водещите групи в света в изследването на „нови“ извън нашата галактика. Александър Куртенков е част от групата, която наблюдава с телескопите на Роженската обсерватория. Екипът, ръководен от доц. Евгени Овчаров (СУ), е открил над 20 „нови“ в галактиката Андромеда от 2004 г. досега.

Откривателят на „червена нова“

Младият български астроном Александър Куртенков

Александър Куртенков е роден през 1991 г. в Пловдив. Завършва средно образование в ЕГ „Пловдив”. Като ученик печели 3 пъти сребърен медал за България от Международната олимпиада по астрономия. Завършва астрофизика в Софийския университет, където в момента е докторант. От 19-годишен работи като оператор на 2-метровия телескоп на Националната астрономическа обсерватория Рожен. Към 2015 г. е съавтор на 5 реферирани статии в научни списания и 20 астрономически телеграми.