Ръкопис на Шекспир открит сред политически текстове от XVII век

Рядък ръкопис на Шекспиров сонет бе открит в колекция с поезия от XVII в. в архивите на Оксфордската библиотека. Сонет 116, едно от най-романтичните произведения на английския Бард, е бил скрит сред документите на Илайъс Ашмол, антиквар, астролог и основател на известния музей „Ашмолиън“, съобщават от Оксфордския университет.

Откритието е на доктор Леа Веронезе, която проучвала колекцията с документи в Бодлиевата библиотека, главната изследователска библиотека на Оксфордския университет. Това е едва второто ръкописно копие на сонета, известно на академиците на Барда. Сонетът е преведен на български от Владимир Свинтила:

Да не издигам пречки и стени
пред брака на сърцата. Обич не е
това, което времето мени
или със остарелия старее.
Любов — това е в бури греещ знак,
негаснещ и в мъглите, вечно зрима
звезда е тя за бродещия в мрак,
чиято стойност е неизмерима.
На времето не е играчка тя.
И нека то коси със сърп цветята
от нашите чела, страни, уста —
тя трае вечно, преко времената.
Ако това тъй само ми се струва,
ни моят стих, ни обич съществува.

„Докато разглеждат документите, поемата ми прозвуча като странна версия на Сонет 116 – разказва Веронезе, цитирана от Би Би Си. – Когато погледнах каталога на библиотеката, поемата бе описана, но неточно, с тема „за постоянството в любовта“, а името на Шекспир изобщо не се споменаваше.“

И наистина Сонет 116 в архивите на Ашмол е малко по-различен от познатото ни днес произведение, някои стихове – като първият например, са променени, а има и напълно непознати. Тъкмо това е причината ръкописът толкова дълго време да остане незабелязан, смята Веронезе.

Допълнително затруднение вероятно оказва фактът, че творбата е била събрана заедно с политически текстове от 1640-те – годините на английската революция, когато едни срещу други в гражданска война се изправят поддръжниците на монархията и на парламентаризма. Ашмол е сред най-отявлените роялисти и е възможно сонетът на Шекспир – заедно със стиховете, които при следващи редакции са отпаднали, той да е тълкувал в политически контекст. Освен това произведението, изглежда, не е било особено популярно в съвремието на писателя.

Днес сонетът често се цитира по сватбени тържества и „е изминал дълъг път от роялистката политика до съвременните бракове“, казва Веронезе.