С Христо Явашев в една лодка

През юни 2016 г. езерото Изео в Северна Италия ще привлече погледите и ще бъде звезда за 16 дни. Христо Явашев, най-известният художник от български произход, го е направил част от своя следващ проект – Плаващите кейове. Артистът пристигна в Италия да обяви събитието пред почитателите си и медиите.

Първата ни среща на италианска земя с Христо е случайна. Натъкваме се на него сутринта, часове преди обявената пресконференция, докато с решителна крачка обхожда малкото градче Сулцано. Оттук ще тръгва изграденият във въображението на твореца кей през езерото. Той ще свързва брега с отсрещния остров Монте Изола и с по-малкото частно островче вляво от него – Сан Паоло. Художникът крачи бодро с най-близките членове на екипа си, оглежда пристанището, романтичните улички, къщите, окъпани в слънчева светлина. Навсякъде мирише на разцъфнали цветя, чуват се песни на птици, звукът на църковните камбани се носи над езерото и отеква отново във високите планини, които го заобикалят. Христо е бодър и усмихнат. Такъв е през целия дълъг ден.

На моравата пред хотел „Ривалаго”, на брега на езерото, пристигат официалните лица, въвлечените в проекта, ценителите на изкуството на Христо. Някои идват с впечатляващи моторници и официални дрехи, други са по всекидневному небрежно изглеждащи. Той е еднакво мил и любезен с всекиго. Не отказва да се снима и с видимо важните, и със сервитьорите, които предлагат по чаша с просеко. Облечен е в светло спортно яке и розова риза върху сини дънки. Лицето му грее от щастие, че след по-малко от 14 месеца негова творба ще бъде реализирана. Ентусиазирано сочи към водите на езерото и показва как точно ще бъде разположен проектът му.

Радостта му е обяснима, това ще е първото му голямо произведение сред природата след Портите в Сентрал парк през 2005 г. През тези 10 години художникът направи Големия въздушен пакет в пространството на Газометъра в Оберхаузен, но усилията му бяха основно съсредоточени в получаване на разрешения за Над реката в Колорадо и Мастабата в Абу Даби. Няма как да не е доволен, че в Италия цялата предварителна работа с институциите и администрацията е приключила в рамките на една година. За сравнение, незавършените процедури за Колорадо и Абу Даби продължават и до днес, съответно 23 и 38 години.

Плаващите кейове е и първият проект сред природата на Христо, откакто е без своята творческа и житейска спътница Жан-Клод. Той не пропуска да я спомене и при представянето на работата пред събралата се публика, и при отговора още на първия въпрос, който му задавам.

В екипа на артиста този път, освен племенника му Владимир Явашев, участва и българският водолаз Росен Желязков – ръководител по изпълнението на конструкцията.

Отбелязвам постоянно усмихнатото му лице и го питам какво го е вдъхновявало, докато рисува картините за този проект, спомнял ли си е предишните си пътувания в Италия през младежките години. Макар да е идвал и преживял първия си възторг от страната още на 22 и да е направил изложби в Рим, Венеция и Милано през 1963 г., Христо предпочита да „върне лентата” до годините, когато е бил тук с Жан-Клод:

„Ние с Жан-Клод имаме специално отношение към Италия. Тук сме направили няколко работи през 60-те и 70-те, свързани с пакетирането – Wrapped Fountain и Medieval Tower в Сполето през 1968 г., Wrapped Monuments в Милано през 1970 г. и Wrapped Roman Wall в Рим през 1974 г. А защо точно езерото Изео? – Има много причини и повечето от тях са видими в нашето творчество. Ако човек знае какво сме направили през последните 50 години, лесно ще разбере защо сме точно тук. В нашите проекти Wrapped Coast в Австралия, Ocean Front край Ню Порт, Running Fence в Калифорния, Surrounded Islands в Маями и The Pont Neuf Wrapped в Париж ние сме се вдъхновявали от движението на водата и твърдостта на земята, изследвали сме тяхното съприкосновение. Представете си, по улиците на градчетата хората ще ходят върху златистия плат по стабилна земя, след това като тръгнат по кея над Изео ще могат да се разхождат три километра отгоре върху водата. Те няма да са напълно неподвижни и ще рефлектират движението на езерото, ще предават усещането за вода. Конструкцията е сложна система от свързани помежду 200 000 полиетиленови куба с висока издържливост. Те ще са само закотвени към дъното на езерото и ще създават усещането, че хем ходите по твърда основа, хем сте върху повърхността на водата. Заедно с екипа ми обиколихме много езера в Европа и избрахме Изео. Изборът е и по естетически причини, езерото отговаря на същността на идеята и има някои много важни характеристики – спокойни води, заобиколено е от планини, има малки населени градчета с хора, които ще се движат в творбата, острови, които ще бъдат част от нея.”

Кметовете на прилежащите населени места с нетърпение очакват събитието и вече започват подготовка за него. Организация от управници на 16 населени места ще обедини усилията, за да подобри инфраструктурата. В плановете им са: увеличаване на местата за паркиране, пускане на директни автобусни линии от летището в Бергамо и близките железопътни гари. Проектът включва съвсем непосредствено града Сулцано, острова Монте Изола и частния остров Сан Паоло.

Кметицата на Сулцано Паола Пецоти благодари публично на Христо за „невероятния подарък” за целия регион и шанса, който му дава да влезе в историята чрез творбата. Управителят на Монте Изола беше не по-малко възторжен, трудно му беше да повярва, че въображаемият мост между общностите на материка и островите ще стане реален, и то по този невероятен начин. Франко и Умберта Баретта, собственици на малкия остров Сан Паоло, също присъстват на събитието. Тя е почитател на творчеството на Христо и е увлякла и съпруга си да участва в него. Творбата ще заобиколи тяхното парче земя във водите на Изео и до къщата им за първи път ще може да се стига пеша, а не с лодка. Паола ми признава, че винаги се е възхищавала от красотата на картините и на проектите на Христо, но чак сега, когато е видяла цялата подготвителна работа – архитектурна, технологична, цялата сложност по свързването на компонентите – от масата на художника до предстоящото физическо изграждане на съоръжението – е разбрала в какво се състои уникалността му като артист.

За Волфганг Фолц, мениджър на проекта, Плаващите кейове са поредното предизвикателство, след като е работил с Христо по последните му големи проекти. Този път художникът не само ще трансформира съществуващ обект, а и архитектурно ще изгради инфраструктурно съоръжение. Питам Фолц какво му е интересно в тази творба.

„Всеки от проектите има своите технически предизвикателства, защото всеки проект е различен. Единственото общо нещо между тях е, че те не са правени преди. Няма ръководство, което да те упъти как да направиш Плаващи кейове. Има такива за сгради, за мостове, но не и за това. Предизвикателството тук е да построиш това, което се намира под плата. Визията на Христо за творбата е платът да се носи по водата, какво има отдолу, за него няма значение, но платът трябва да се носи… Владимир и аз успяхме да изградим концепция, която да поддържа плата, хората да ходят по него, всичко да е икономично и сигурно.”

Всеки път, преди да бъде реализирана творба на Христо, екипът прави проби в умален мащаб. Тогава се взимат важни технологични и естетически решения. Тестовете за Плаващите кейове са правени в началото на тази година във водите на Черно море, близо до Созопол. В екипа на артиста този път, освен племенника му Владимир Явашев, участва и българският водолаз Росен Желязков – ръководител по изпълнението на конструкцията. В началото на годината екипът ще започне работа по проекта с полагането на 200 стоманени котви на дъното на езерото. Това се очаква да е технически най-трудната част, защото въпреки морските карти и детайлната информация за дъното, не може да се знае с пълна точност каква е дълбочината на всяко място. Водолазът ще трябва сам да вземе на място решение коя котва точно да избере. В най-дълбоките участъци на езерото дъното е на разстояние цели 90 метра.

Плаващият кей е 16 метра широк. Той първо върви от брега 75 метра в една посока и след това завива. От стартовата позиция не виждате накъде върви кеят. После продължава 500 метра към Монте Изола и 75 метра преди да го достигне, отново сменя ъгъла.

Христо няма търпение сам да покаже пред въвлечените в проекта и членовете на екипа точно къде и как ще са разположени Плаващите кейове. Имам щастието с оператора на БНТ да сме сред поканените на малко корабче, което ще прекоси езерото, следвайки очертанията на творбата. Художникът е ентусиазиран, приканва всички да се качват бързо, а капитана да потегля. Разказва ни за проекта, сочейки местата, където тръгва и се движи кеят. От време на време се провиква и дава указания на капитана за курса. Едновременно с това чертае с молив върху сгънат плик на крака си траекторията на съоръжението.

„Представете си, че ходите по малката улица пред тези къщи и тя е покрита със златисто жълт плат. И изведнъж виждате как той се отваря и тръгва към водата.

Плаващият кей е 16 метра широк. Той първо върви от брега 75 метра в една посока и след това завива. От стартовата позиция не виждате накъде върви кеят. После продължава 500 метра към Монте Изола и 75 метра преди да го достигне, отново сменя ъгъла. На острова платът покрива брега и в двете посоки, след това два кея тръгват към остров Сан Паоло и се събират малко преди него. Той също е обграден целият. Хората ще могат да се разхождат и с малки лодки, да стигат от понтон до понтон. По брега е пълно с ресторантчета, магазинчета, кафенета, барове. Човек ще може да седне и да пие кафе или шнапс и едновременно с това да бъде част от творбата. Тя ще е достъпна 24 часа в денонощието, без прекъсване.

На брега ще имаме помощници, облечени в униформи, специални тениски. Те ще дават информация на хората, ще ги упътват накъде да вървят, ще им разказват за параметрите, ще са тук през цялото време. Много хора ще идват със собствените си лодки да разгледат. За 16 дни островът няма да може да се обикаля напълно и това беше едно от най-важните разрешения, което трябваше да получим от администрацията на езерото. Гънките на материала са разположени успоредно на сушата, навътре по кея са перпендикулярни, те са на плисета, които се менят и носят леко, в тях също има движение. Платът е специално избран, леплив отвътре, много здрав. На залез гледката става изключителна, защото сянката на хълма контрастира с окъпания от слънцето плат. Езерото свети и жълтата тъкан на плуващия кей става като разтопено във водата злато.”

Христо е възторжен и ентусиазиран, като младеж скача на сушата, тръгва по стръмните улици на острова, разглежда с детински интерес Музея на рибарската мрежа. После обратно в лодката, през смях възкликва „Мама миа, мама миа”, когато разбира, че сме забравили един от пътниците на острова. Погледът му е устремен напред, към следващата година, към следващите години и следващите проекти. Изглежда като човек, който намира смисъл да живее поне още 100 години!

Източник: Портал „Култура“