Този текст е публикуван преди повече от 1 година

С какво България попадна в „Кратка история на Европа“

Разказ на Саймън Дженкинс за властта на един континент, чиято история, поне до неотдавна, е била писана от войните (откъс)

Саймън Дженкинс успява да разкаже историята на Европа в 350 страници фактологично точна, но увлекателна като роман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - С какво България попадна в „Кратка история на Европа“

Саймън Дженкинс успява да разкаже историята на Европа в 350 страници фактологично точна, но увлекателна като роман. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Кулминация на ерата на империите

Берлинският конгрес от 1878 г. води до недостойна „надпревара за Африка“ от страна на европейските правителства. Лишени от възможността за по-нататъшни авантюри на местна почва, лидерите им търсят поле за изява отвъд океана. Французите може да са останали без Елзас и Лотарингия, но това не пречи да завоюват Тунис и Виетнам. Белгийците стъпват в богатия на полезни изкопаеми басейн на река Конго, португалците затвърждават присъствието си в Ангола и Мозамбик, а италианците – в Северна и Източна Африка. Великобритания все още води класацията, макар че лъжицата започва да става твърде голяма за нейната уста. В Южна Африка господството ѝ е оспорено както от зулусите, така и от холандските бури. В Судан пък армията на генерал Гордън е избита от Махди.

Бисмарк е лишен от подобни амбиции и сам казва, че „не е човек за колонии“. Като държава почти без излаз на море, Германия има други приоритети, но сега той е неофициален „председател“ на Европа, затова през 1885 г. свиква нова Берлинска конференция, целяща да уреди картата на Африка. Той признава преобладаващото присъствие на британците „от Кайро до Кейптаун“, но е решен да ги задържи извън басейна на Конго. Така се създава Свободна държава Конго, частна собственост на белгийския крал Леополд II, която последният експлоатира с особена безскрупулност и жестокост. Въпреки трезвата преценка на Бисмарк, Германия също се присъединява към подялбата и взема днешни Намибия, Танзания, Того и Камерун.

Европейските правителства чертаят граници навред по земното кълбо така, сякаш то е тяхна играчка. В Далечния изток Великобритания и Португалия засилват позициите си по китайското крайбрежие. Холандците доминират в Индонезия и Източна Индия. Французите се разширяват към Индокитай. В централноазиатския регион Руската империя достига крайбрежието на Сибир, като само четвърт от сухоземната є територия остава на запад от Урал. През 1867 г. Русия продава Аляска на Америка, а южните ѝ граници докосват Персия и Афганистан. Новият цар Николай II (1894–1917) мечтае дори да присъедини Манджурия и Корея.

Фантастико: Смелостта да бъдеш различен

През 1888 г. пруският крал Вилхелм I умира на 90-годишна възраст, последван не след дълго и от сина си Фридрих III. Така короната преминава към 29-годишния му внук Вилхелм II (1888–1918). Новият монарх има вродени физически недъзи, а освен това е суетен и сприхав. Той незабавно заявява: „В тази страна има само един господар и това съм аз“, и шокира Европа, като уволнява Бисмарк. Следва порой от карикатури, на които корабът на Европа изхвърля кормчията си. От всички държавници, създали модерна Европа, Бисмарк е най-ефективният. Германия би се появила и без него, но не в същия момент и по същия начин. Обстоятелствата му дават шанс да създаде нова нация и той го сграбчва, но с проявата на неумолима сила. Както пише стратегът Джон Луис Гадис, той „обединява страната, като провокира войни, а после гарантира мир, като балансира недоволствата“.

Наследството от дипломацията на Бисмарк показва, че тези недоволства пораждат доста нестабилност, когато той не е там, за да ги контролира. Тройният му съюз с Австрия и Италия разчопля стари рани. Три години по-късно, през 1891 г., Франция и Русия се чувстват длъжни в отговор да сформират пакт помежду си и това предизвиква у параноика Вилхелм II страх да не попадне в обкръжение. Държавите от Централна Европа са вечни жертви на собствената си география и това предизвиква у тях едни и същи реакции.

Краят на века

Държавниците, опазили Европа от катастрофална война през века, последвал Виенския конгрес, вече са си отишли. Талейран и Метерних отдавна са починали. Гладстон се оттегля от премиерския пост през 1894 г. Изборите от 1895 г. се печелят от лорд Солсбъри, аристократ от партията на торите. Неговата външна политика е традиционна – „блестяща изолация“, при която се върши възможно най-малко, а лодката на Великобритания „лениво се носи надолу по течението, като само понякога протяга весло, за да избегне сблъсък“. Що се отнася до намесата във вътрешните работи на други европейски държави, Солсбъри казва: „Няма практика, която опитът на нациите по-еднозначно осъжда, нито такава, която правителствата по-последователно да преследват“. Е, той няма да допусне същата грешка.

Въпреки оттеглянето на Бисмарк, с приключването на века сякаш няма нищо, което да накърни спокойствието на Европа. Британската кралица Виктория, суверен на двадесет процента от населението на света, е баба на германския крал Вилхелм II, който я посещава редовно. Принцът на Уелс почива във Франция и говори свободно тамошния език. Туризмът по Италианската и Френската ривиера процъфтява. Годините от 1871 до 1914 г. с право се наричат La Belle Époque**.

В духа на този оптимизъм, през 1899 г. цар Николай II свиква в Хага мирна конференция, на която приканва Европа, ако не да премахне напълно войната, то поне да насърчи разоръжаването и да ограничи производството на нови и ужасни оръжия. Разширява се приложението на Женевската конвенция от 1864 г. относно третирането на цивилни, ранени и военнопленници. Забраняват се разрушаването и ограбването на окупирани градове, пускането на бомби и газ от балони и нападенията над цивилно население. Създава се арбитражен съд, в който държавите могат да отнасят своите спорове. Текстът гласи: „Бойното поле като място за уреждане на спорове постепенно отстъпва място на арбитражните съдилища“. Всички наглед са съгласни.

На този оптимистичен фон в европейските столици никнат изложби, музеи и други атракции, много от които отразяват глобалното превъзходство на континента. Имперската конкуренция се нуждае от местен израз. Министерството по въпросите на Индия в Уайтхол напомня шахски дворец, а в лятната резиденция „Осборн Хаус“ за нуждите на кралица Виктория се грижат индийски слуги с тюрбани. В Белгия са построени копия на „туземни селища“, където истински местни жители на Конго се гмуркат за монети. През 1900 г. Франция построява Гран Пале – дом на Парижкото световно изложение, с павилиони от четиридесет държави. То е обявено за „символ на хармонията и мира за цялото човечество“ и е посетено от петдесет милиона души.

С настъпването на XX век Европа държи под своя власт половината население на света и контролира осемдесет и пет процента от световната търговия. Лондон, с шест и половина милиона жители, е най-големият град на земята. Никой друг континент или група народи не са достигали такова надмощие над планетата. Това превъзходство поражда у европейците усещането, че са по-висша раса, имаща правото – а може би и задължението – да завладяват другите, да ги управляват и да ги превръщат в християни. Европа е достигнала своята еволюционна кулминация и се изкушава да моделира представата за цивилизация по собствени разбирания. Това е моментът, в който тя прелита твърде близо до Слънцето.


* КАК ДА СПЕЧЕЛИШ ВЛАСТТА И ДА Я ЗАДЪРЖИШ

** Хубавото време, прекрасната епоха (фр.). – Б. пр.

МОЦАРТ – РЕКВИЕМ

Предишна страница 1 2

Има ни заради вас

Скъпи приятели, читатели на „Площад Славейков”,

През трудните месеци на карантината, когато културата беше поставена на пауза, ние преминахме заедно с вас и благодарение на вас, без да спрем и за миг. Успяхме да ви заведем там, където изкуството е живо. Бяхме вашият пътеводител за безплатните изложби, концерти, опера, кино... Разказвахме ви за новото и за древното в света на изкуството, за усилията на творците да оцелеят в кризата. Внимавахме да не допускаме фалшиви новини – родни или чужди.

Благодарение на вашата подкрепа и дарения успяхме да преминем през първите трудни месеци. Помощта ви доказа, че сме ви необходими.

За съжаление, вирусът все още не си е отишъл, културата ще мине през дълъг период на възстановяване. Нашата мисия е да бъдем до нея, да ѝ помагаме, за да се завърне в пълния си блясък пред своята публика. Затова отново се обръщаме към вас, нашите читатели: не спирайте да ни поддържате. Без вас ще оцелеем трудно, културата има нужда от професионални медии, които да я подкрепят и да я свързват с вас, публиката.

Все още се нуждаем от вашата финансова подкрепа. Благодарим ви от сърце за всичко направено досега и за всичко, което ще направите в бъдеще.

Има ни за вас и заради вас.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Платформа A6 3