С Канада е свършено

„Там, когато стреляш по някого, той умира.
Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.”

Това, според Станислав Стратиев, е една от особеностите на „българския модел”. Писано е обаче в едно друго време, когато „ние” и „те” все още имаха отчетливи очертания. Не знам ние ли изкривихме света, или той нас, но българският модел вече е световен.

Всъщност големият български писател и народопсихолог е предвидил този факт. На финала на есето си той казва:

„С него (българския модел – б. р.) ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада. Както ще бъде свършено и със самата Канада”.

На 11 май 1897 г. Алеко Константинов е убит от заблуден куршум, предназначен за депутата Михаил Такев. Злощастна съдба. Двойно злощастна, защото убийството дори не е заради безпощадното му перо. Това не е отмъщение от някой злодей, а обикновена паласпурщина, недоизкусурена работа, български модел. Стрелците са искали нещо, ама не са се постарали достатъчно, за да го получат. Нашенският „герой” отново е бил добър в перченето повече, отколкото в действието. На нашенския куршум пространството му е криво.

Виждаме българския модел в действие непрекъснато, особено ярко днес, когато сме във война. С вирус, с невидим враг, но във война. Помните ли мантрата за българската армия, която нямала загубено знаме? Опровергахме я. Позорно побягнахме от бойното поле.

Как се развиха нещата в битката? Бързо проведохме мобилизацията – извънредното положение беше въведено сравнително рано. Обаче събрахме войската, без да ѝ кажем с ясни думи какво я чака. Описахме ѝ врага като призрачна фигура с неясни очертания. Тоест – оставихме редовите войници да се страхуват от сянката си. Освен това, вместо с истински оръжия, ги снабдихме с вили и мотовили – липсата на прадпазни облекла, маски и указания за лекарите е най-голямата тактическа грешка. После пуснахме батальоните под командването на няколко генерали, които крещяха разнопосочни заповеди един през друг и създадоха немислим хаос. Накрая освободихме войската с разпореждането да внимава да не я хване врагът, който хем е победен, хем е все така опасен.

Български модел, световен модел, с Канада е свършено, както предсказа Станислав Стратиев.

Щастливеца е мъртъв от 123 години. Заблуденият куршум обаче продължава да лети наоколо, като от време на време поразява и този, който го е изстрелял.

Ако Алеко днес беше жив, щеше да стои с маска на оня стълб, на който го подпряха в края на Витошка. Ако Бай Ганьо беше жив, щеше да седи в кафенето наблизо, без маска и с отворено на екрана на мобилния телефон видео за 5G заплахата, уверен, че Бил Гейтс иска да му вземе мускалчетата.

Български модел, световен модел, вече наистина няма разлика. Само дето алековците по света все още имат шанс да бъдат чути, дори и Бай Ганьо да им е президент.