В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

„С последни сили Тарантино се опитва да обиди някого“

Най-съсипващите критически отзиви, излизали в печата по адрес на прочути творци

„В някои епизоди с ужас чувстваш творческото отчаяние на автора, който се страхува да не провали репутацията си и с последни сили се опитва да обиди някого”, пише Кенет Тюран в „Лос Анджелис Таймс“ за „Криминале“ на Куентин Тарантино (на снимката). Снимка: ЕПА/БГНЕС

Площад СЛАВЕЙКОВ

01.10.2020

Хрумвало ли ви е някога, че „Куийн“ са фашистка група, че Стайнбек е „смачкан ум” или че Дж. Р. Р. Толкин е убил литературата? Имало е хора, които са го вярвали и дори са се осмелявали да го кажат на глас.

Критиката от самото си възникване е по-скоро битка, отколкото дебат. Това продължава и днес, а критиците винаги са били обект на омраза не само от страна на творците, но и от техните почитатели. И често са били проклинати напълно заслужено.

Предлагаме ви подборка от най-ужасните критични изказвания за велики творци и безсмъртни творби, някои от които са дело на техни не по-малко талантливи колеги, влезли за кратко в ролята на критици.

За „Междузвездни войни”

„По някакъв начин това е забавно, но и изморително: сякаш отиваш на цирк с куп деца.”

Полин Кейл, Current Cinema, 1977 г.

За „Танхойзер” на Рихард Вагнер

„Утре ще напиша нещо в този дух, вдъхновен от котката ми, разхождаща се върху пианото.”

Проспер Мериме. Werner’s Voice Magazine, 1845 г.

За Йоханес Брамс

„Животът е кратък, а изкуството твърде дълго: това обяснява новата симфония на Брамс.”

Едуард Лорн. Fanfare, 1885 г.

За Джаксън Полък

„Картините на Джаксън Полък може и да са мили, но са само украшения. Нещо като стара дантела.”

Франсис Бейкън в интервю за Art News, 1970-те

За „По пътя“ на Джак Керуак

„Прилича на посещение в цирка – изродите са очарователни, но едва ли ще станат част от живота ви.”

Дейвид Демпси, „Ню Йорк Таймс“, 1957 г.

За „Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс

„Такъв мрак са постигали само руските режисьори, но те просто са имали проблеми с осветлението.”

Отис Фъргюсън, The New Republiс, 1941 г.

За „Един американец в Париж“ на Джордж Гершуин

„Толкова скучно, несвързано, вулгарно, разтеглено и глупаво, че дори любителите на мелодрами ще скучаят.”

Хърбърт Ф. Пайзер, 1928 г.

За Иля Репин

„Добре ли е за руското изкуство, че преди неговата тържествена песен беше изображението на жена, паднала от колесницата в „Последният ден на Помпей”, а сега е камбестият, напоен със спирт нос на „Протодякона” на Репин?”

Владимир Стасов. „Новое время“, 1883 г.

За „Стая № 6“ на Антон Чехов

„Не се радваме за господин Чехов. Няма как да се напредне в литературата с уравновесени чувства, с принципите на нормалния здрав разум, които са много по-пошли от всяка разюздана безпринципност.”

Аким Волински, „Литературные заметки“, 1893 г.

За „Кланица 5“ на Кърт Вонегът

„Пак старите претенции: Вонегът е прекалено мил, Вонегът е прекалено изискан, Вонегът просто е прекалено тъп.”

Майкъл Крайтън, „The New Republic“, 1969 г.

За Джими Хендрикс

„Преди солото си на китара Хендрикс обяви: „Все още имам своята китара”. Добри новини, като се има предвид, че Хендрикс явно не е велик композитор и не е добър вокалист.”

Джон Ландау, „Ролинг Стоун“, 1967 г.

За „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола

„Копола, типичен безполезен холивудски либерал, вероятно се е захванал с проекта, защото се смята за антивоенен пророк и яростен противник на американския империализъм.”

Хари Арнолд, „Вашингтон Поуст“, 1979 г.

За „Рапсодия на тема Паганини“ от Сергей Рахманинов

„Нашествие на насекоми в долините на Амазонка или дори Денят на Страшния съд в миниатюра. Има над какво да се поплаче.”

Пит Санбърн, „New York World-Telegram“, 1938 г.

За „Куийн“

„Вероятно това е първата наистина фашистка рок група.”

Дейв Марш. „Ролинг Стоун“, 1979 г.

За „Олимпия“ на Едуар Мане

„Плоска, недорисувана. Като измита Дама Купа.”

Гюстав Курбе, 1863 г.

За Концерт № 1 за пиано с оркестър на Пьотр Илич Чайковски

„Като всяка първа мекица, е станало на бучки.”

Вестник „Новое время“, 1875 г.

За Франсис Бейкън

„Този ужасен художник, който рисува тези ужасни картини.”

Маргарет Тачър, 1988 г.

За Ленард Коен

„След песен на Коен се чувстваш така, сякаш кучето ти е умряло.”

Майкъл Броуд, „Q Magazine“, 2001 г.

За Бърнард Шоу

„Той използва английския език като тояга.”

Макс Биърбом, „The Yellow Book“, 1897 г.

За „Моби Дик” на Хърман Мелвил

„Идеята за свързан и издържан разказ несъмнено е идвала и си е отивала от автора отново и отново, докато е писал цялата книга.”

Хенри Ф. Чорли, „London Athenaeum“, 1851 г.

За филма „Отнесени от вихъра”

„Колко ужасен е този сценарий! Няма нито един приличен ред през целия филм. И сценария, и снимките, и музиката – всичко е като някаква пощенска картичка.”

Артур Шлезингер, „Атлантик“, 1973 г.

За „Фракенщайн” на Мери Шели

„Ако нашата авторка може да забрави добротата, присъща на нейния пол, то това не значи, че и ние сме длъжни да го направим. Затова отказваме романа без повече коментари.”

„The Port Folio“, 1818 г.

За Втората симфония на Бетовен

„Истинско чудовище, отвратително гърчещ се дракон, отказващ да изхвърли последния си дъх и отчаяно удрящ с опашка на финала, докато кръвта му изтича.”

„Zeitung fuer die Elegante Welt“, 1804 г.

За „Гроздовете на гнева” на Джон Стайнбек

„Адско създание на смачкан ум.”

Лий Борън, „Tайм“, 1939 г.

За Бела Барток

„Повече съм страдал само два пъти в живота си и то заради „безболезнена” стоматология.”

Пърси Скоулс, „Обзървър“, 1923 г.

За „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли

„Днес той търси Божията воля на небето и земята, но напразно: нейният недостиг го превръща, образно казано, в човек, надвесен над купчина оборски тор, който трепери и стиска нос.”

Л. А. Стронг, 1932 г.

За Андрю Уайът

„В палитрата на Уайът има само кал и детско ако.”

Дейвид Хокни, „Art News“, 1970-e

За картината „Корабът на робите” на Уилям Търнър

„Сякаш петниста котка е влязла в чиния с домати.”

„Boston News“, 1840 г.

За „Римски карнавал” на Хектор Берлиоз

„Вой на павиан, превъзбуден от алкохолна интоксикация.”

Джордж Темпълтън Стронг, брошура на Нюйоркската филхармония, 1844 г.

За „Лейди Макбет от Мценска губерния” на Шостакович

„Музиката квака, кудкудяка, пъхти, задъхва се, за да може по-натурално да изобрази любовните сцени. И „любовта” е размазана в цялата опера в най-вулгарната си форма.”

„Правда“, 1936 г.

За Камий Писаро и Огюст Реноар

„Опитайте се да обясните на мосю Писаро, че дърветата не са виолетови, а небето няма цвят на прясно масло, а на мосю Реноар, че тялото на жената не е къс разлагащо се месо, покрито с пурпурно-зелени петна.”

Албърт Улф, „Фигаро“, 1876 г.

За „Лолита” на Владимир Набоков

„Господин Набоков, чийто английски може да срази дори авторите на Оксфордския речник, не пише евтина порнография. Той пише интелектуална порнография.”

Орвил Прескът, „Ню Йорк Таймс“, 1958 г.

За художника Люсиен Фройд, внук на Зигмунд Фройд

„Неговото творчество е месарницата на мизогиниста.”

Марк Стивънс, „New York Magazine“, 2010 г.

За Михаил Врубел

„Врубел е много добър и мил човек, дори донякъде талантлив. Но работите му са толкова нелепи и безобразни, че чак са нетърпими.”

Владимир Стасов, „Новое время“, 1891 г.

За „Doors“

„Признавам, някои мелодии имат носталгична привлекателност, но какво от това – Джим Морисън звучи като кондом.”

Робърт Кристхау, „The Village Voice“, 1967 г.

За „120 дни на Содом” на Пиер Паоло Пазолини

„Това е толкова нехудожествено и прекалено, че единственият начин, по който този филм може да сработи, е ако го гледаме като комедия на „Монти Пайтън”.

Дан Шнайдер, „Art Film Guide“, 1990 г.

За „Кармен” на Жорж Бизе

„Тъмно и вяло. Ухото се уморява от безнадеждното очакване на каденца.”

„L’Art musical“, 1875 г.

За „Страх и ненавист в Лас Вегас“ на Тери Гилиъм

„Сякаш са те принудили да слушаш лош хеви метъл с усилен докрай звук, докато наоколо дебели мъже в бермуди се състезават в надплюване.”

Стивън Хънтър, „Вашингтон Поуст“, 1998 г.

За Четвърта симфония на Густав Малер

„Кастрираната лигава простота на Малер! В замисъла, съдържанието и изпълнението на Четвърта симфония няма нищо, което би могло да направи впечатление. Това беше часът на най-страшните музикални изтезания от всички, които авторът на този обзор е изтърпявал.”

„Musical Courier“, 1904 г.

За Едгар Дега

„Дега е просто воайор, криещ се зад кулисите и в гримьорните на актрисите и интересуващ се само от пошлите и низки прояви на женската природа.”

„The Churchman“, 1901 г.

За филма „Екзорсистът”

„Просто религиозно порно.”

„Лос Анджелис Таймс“, 1973 г.

За Василий Верешчагин

„Картините на Верешчагин са много добри, особено ако не ги гледаш отблизо и най-вече – ако изобщо не ги гледаш.”

Виктор Буренин. „Новое время“, 1875 г.

За филма „Двайсети век” на Бернардо Бертолучи

„В един момент изглеждаше, че никога няма да видим този филм. Това би било прекрасно.”

Роджър Еберт, „Chicago Sun-Times“, 1977 г.

За „Одисей” на Джеймс Джойс

„Романът е написан от луд извратеняк, защитил дисертация по специалността „боклучава литература.”

„The Sporting Times“, 1922 г.

За Пол Сезан

„Картините му са еквивалент на воняща уста.”

Марк Монтифие, „L’Art moderne“, 1879 г.

За филма „Абсолвентът”

„Кратките епизоди трябва да демонстрират откровеност в раблезиански мащаб, никому ненужните протестни песнички да станат символ на студентските вълнения, кадрите наподобяващи Клод Льолуш – да придадат на всичко обезоръжаващ шик.”

Том Милн, „Гардиън“, 1968 г.

За „Властелинът на пръстените” на Дж. Р. Р. Толкин

„Той е минал на тъмната страна – точно като объркан елфски лорд. Неговата благородна вяра във важността на съхраняването на литературата се оказва смърт за литературата като такава.”

Джудит Шулвиц, „Ню Йорк Таймс“, 1969 г.

За Андрей Тарковски

„Тарковски би спечелил от малко допълнителна работа по филмите му. Продуцент като Харви Уайнстийн би изрязал не един час от филмите на Тарковски и без съмнение – за добро.”

Роджър Ебърт, „Chicago Sun-Times“, 2003

За Винсент Ван Гог

„Бълнуване на пълнолетен маниак. Ако това е изкуство, то трябва да бъде остракирано по същите причини, заради които поетите не биха имали достъп в Държавата на Платон.”

Робърт Рос, „L’Art moderne“, 1887

За Сергей Есенин

„Религиозен едър земевладелец във ваканция.”

Алексей Кручоних, „Драмата на Есенин”, 1925 г.

За „Великият Гетсби” на Фицджералд

„Дочитайки „Великият Гетсби”, изпитваш съжаление. Не към романа и героите му, а към автора.”

Харви Игълтън, „The Dallas Morning News“, 1925 г.

За Анна Ахматова

„Диапазонът на нейната поезия е ограничен до мизерия– поезия на разбесняла се богата лигла, мятаща се между будоара и параклиса. Нито монахиня, нито блудница, а по-точно и монахиня, и блудница, при която блудството е омесено с молитва.”

Андрей Жданов, „Правда”, 1946 г.

За „Анна Каренина” на Лев Толстой

„Мелодраматичен боклук в духа на старите френски романи, разпилява се в баналните любовни афери между светски франт и петербургска дребнобуржоазка, любителка на еполети. Някаква литературна лигня!”

Александър Скабичевски, вестник „Биржевые ведомости“, 1878 г.

За Оскар Уайлд

„Нямал е какво да каже и го е казал.”

Амброуз Биърс, „The San Francisco News Letter“, 1898 г.

За „Криминале” на Куентин Тарантино

„В някои епизоди с ужас чувстваш творческото отчаяние на автора, който се страхува да не провали репутацията си и с последни сили се опитва да обиди някого.”

Кенет Тюран, „Лос Анджелис Таймс“, 1994 г.

За „Герника” на Пикасо

„Неокласически барелеф, върху който са минали с парен валяк.”

Климент Грийнберг, „Partisan Review“, 1939 г.

За „Следобедът на един фавн” от Клод Дебюси

„Достоен пример за съвременна уродщина. Фавнът явно е имал ужасен ден, защото бедният звяр реве, ръмжи и избягва всякакъв намек за нормална мелодия, докато публиката не започне да страда заедно с него.”

Луис Елсън, „Boston Daily Advertiser“, 1904 г.

За Дейвид Кроненбърг

„Той си мисли, че е новият Кафка. Това не е така. Той по-скоро би могъл да бъде един от персонажите на Кафка.”

Мери Марк, „Тайм“, 1986 г.

За Егон Шиле

„Някой би могъл да нарече това престъпление срещу изкуството. Няма да стигнем толкова далеч. Това е престъпление срещу човечеството.”

„The Art Journal“, 1911 г.

За „Ани Хол” на Уди Алън

„Болезнено е да се гледа по три причини: първо, това е несмешна комедия; второ – заснета е зле; трето – това е ексхибиционистичен сеанс. Всичко, което се страхувахме да узнаем за интимния живот на Уди, но той все пак ни го разказа.”

Джон Симънс, „National Review“, 1977 г.

За „Шепоти и викове” на Ингмар Бергман