С вход свободен, Томичов псалтир и изложба в Париж БАН празнува 150 г.

Основаването на Българското книжовно дружество през 1869 г. се отбелязва с редица събития

Томичовият псалтир е сред трите най-важни книжовни паметника на Второто българско царство. Снимка: Национален Археологически институт с музей към БАН - С вход свободен, Томичов псалтир и изложба в Париж БАН празнува 150 г.

Томичовият псалтир е сред трите най-важни книжовни паметника на Второто българско царство. Снимка: Национален Археологически институт с музей към БАН

С вход свободен в музеите си и в Ботаническата градина и с още редица събития Българската академия на науките ще отбележи своята 150-годишнина. На 12 октомври 1869 г. в румънския град Браила с усилията на Левски, Марин Дринов, Васил Друмев, Васил Д. Стоянов  и други бележити българи е учредено Българското книжовно дружество, чийто правоприемник е БАН. Честванията започнаха още на 2 октомври, а кулминацията им тепърва предстои.

На 12 октомври, събота, Природонаучният, Етнографският, Археологическият и Антропологичният музеи ще бъдат с вход свободен за посетители.

Ботаническата градина към БАН ще работи безплатно както на 12, така и на 13 октомври. Ако я посетите в събота, може да присъствате на трите беседи „Тропическа екзотика: бромелии, папрати, орхидеи“ (от 11 ч.); „Полезни тропически растения“ (от 13 ч.) и „В света на сукулентните растения“ (от 15 ч.). Всички те са част от програмата на градината „Есенни срещи с растенията“. В рамките ѝ посетителите ще получат шанса да се запознаят отблизо с природата на необичайната червена шишарка на древния африкански вид жесток енцефалартос.

Шишарката на вида „жесток енцефалартос“. Снимка: Ботаническа градина към БАН

В съботната вечер в зала 1 на НДК ще се проведе тържествен-концерт спектакъл, отбелязващ юбилея.

Америка за България

На 16 октомври в централата на ЮНЕСКО в Париж е откриването на две изложби, представящи на международната общност дейността на Академията. Експозицията „Томичовият псалтир от колекцията на Държавния исторически музей в Москва“ разказва в снимки за богато илюстрования ръкопис от времето на Иван Александър (1331–1371). По случай годишнината на БАН, оригиналът на изданието е изложен в Националния археологически музей, където може да бъде видян до 9 декември.

Томичовият псалтир се различава от другите две подобни нему книги – Манасиева летопис и Лондонско евангелие, по своята прецизна орнаментална украса и миниатюри, в част от които рефлектира доминиращото за XIV век изкуство на Палеолозите. Ръкописът се свързва с дейността на Търновската книжовна школа. Допуска се, че е създаден в Килифаревският манастир.

Псалтирът е кръстен на своя откривател – филолога-славист Сима Томич, командирован в началото на ХХ век от Сръбската академия на науките в Македония със задачата да проучи местните говори. При тази експедиция сръбският учен открива и няколко ръкописа с българска редакция, сред които се откроява най-вече псалтирът. Заради значението си ръкописът е оценен и откупен от музея в Москва през 1901 г. с намерение да бъде публикуван.

Томичовият псалтир е с най-развита инициална украса от неовизантийски, тератологичен и плетенически тип. Снимка: Национален Археологически институт с музей към БАН

Преди това, при падането на страната ни под османско владичество, ръкописът се съхранява във влахо-молдавските краища. През втората половина на XVI в. е преподвързан. В началото на XIX в. псалтирът вече се намира в манастира „Св. Павел“ на Атон. По-късно следите му се губят, но може да се предположи, че при избухването на пожар в края на XIX в. в „Св. Павел“ Томичовият псалтир е бил пренесен в Македония.

Другата изложба в ЮНЕСКО ще бъде посветена на „технологии и материали в полза на обществото“.

Междувременно, на Моста на влюбените вече може да се разгледа изложба в 60 постера, представяща историята и дейността на учените в Академията. Представен е българският компютър „Витоша“, първият български електронен калкулатор, робот от ново поколение и създателят на 3D релефни тактилни плочи със семантична анотация на Брайлова азбука. Експозицията може да бъде разгледана до 14 октомври.

В геологическия институт „Старшимир Димитров“ може да бъде видяна колекцията от фoсили, минерали и скали, открити на територията на България. Експозицията е подредена специално за годишнината на Академията.

БАН издава издава три нови научно-популярни книги, представящи непознатите аспекти на институцията. Авторите са учени от Института за исторически изследвания и Института за изследване на изкуствата. Изданията ще се разпространяват безплатно, ще бъдат предоставени на библиотеки, висши училища и институции.

„Сградата на БАН – символ на знание и духовност“ публикува за пръв път архитектурни чертежи на над 100 години и представя детайлно петте етапа на строителство на емблематичната сграда до парламента. „Дарителство и благодетели на БАН 1869 – 2019 г. В темелите на българската наука“ разказва за парични дарения, дарения на недвижими имоти и книги, спомогнали за развитието и утвърждаването на БАН като водещ научен и духовен център. „Кратка история на Българска академия на науките“ превежда на достъпен език историята на най-голямата научна институция в страната от създаването ѝ до наши дни и мястото, което тя заема в съвременното общество.

Bookshop 728×90