Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Събитието на есента: изложбата на Леонардо в Лувъра

Експозицията събира произведения от Ватикана, „Уфици“, Националната галерия на Великобритания, „Ермитажа“, „Метрополитън“, личната колекция на Бил Гейтс...

Шлем с добавена реалност дава „близък поглед“ към г-жа Дел Джокондо, позирала на Леонардо да Винчи през 1503 г. Снимка: Emissive and HTC Vive Arts - Събитието на есента: изложбата на Леонардо в Лувъра

Шлем с добавена реалност дава „близък поглед“ към г-жа Дел Джокондо, позирала на Леонардо да Винчи през 1503 г. Снимка: Emissive and HTC Vive Arts

„Събитието на есента“, „блокбъстър с мозък“, „едно от най-амбициозните проучвания на работата на твореца“ са част от определенията за изложбата на Леонардо в Лувъра, която се открива на 24 октомври. Експозицията, озаглавена просто „Леонардо да Винчи“, е дългоочакваната кулминация на събитията по цял свят за 500-годишнината от смъртта на ренесансовия гений. 

Но ако отидете в Париж, не очаквайте да видите парад на „най-големите хитове на Леонардо“, отбелязват арт критиците. Идеята на изложбата е да проследи прогреса на твореца – не само като художник, но и като архитект, инженер, учен и любопитен наблюдател на околния свят. Близо 160 са творбите, наредени в залите на музея – но противно на очакванията, „Мона Лиза“ не е най-ценната от тях, смята арт критикът на „Гардиън“ Джонатан Джоунс.

Вероятността събитието да не се осъществи в такъв мащаб обаче бе доста голяма – организацията претърпя дипломатически скандали покрай заемките от италиански музеи, предизвика дори отзоваването на дипломати заради националисткото правителство на Италия, но в последния момент „Витрувианският човек“, „Битката при Ангиари“, „Поклонението на влъхвите“ и още няколко творби отпътуваха за френската столица.

Лувърът така или иначе притежава най-голямата колекция с творби, за които е доказано, че са на Леонардо – сред тях са Джокондата (която е в постоянната експозиция), „Мадоната на скалите“, „Прекрасната Ферониера“, „Свети Йоан Кръстител“ и „Света Анна с Мадоната и Младенеца“. Ще бъдат показани и 22 скици и рисунки от колекцията на Лувъра, а останалите творби идват от Ватиканските музеи, галерия „Уфици“ във Флоренция, Британската кралска колекция, Националната галерия на Великобритания, „Ермитажа“ в Санкт Петербург и нюйоркския „Метрополитън“. За „експозицията блокбъстър“, както е определена в редица издания, допринася и личната колекция на Бил Гейтс – от там са заети дневници на Леонардо, познати като „Codex Leicester“.

Страници от т. нар „Codex Leicester“, част от колекцията на Бил Гейтс. Снимка: Уикипедия

Именно един от тефтерите на ренесансовия гений Джонатан Джоунс намира за най-интересния експонат. Средноголемият дневник е познат като „Ръкопис Б“ и е заемка от Френския институт. От него се виждат две разгърнати страници с изключително любопитни идеи – на лявата страница е скицирана летателна машина, подобна на днешния хеликоптер, която работи като „отвертка, която пробива нагоре въздуха“, както я пресъздава критикът. Отгоре има набързо нахвърляна скица, приличаща на „летящ тиган“, но реално е модел за бронирано превозно средство, което може да се използва по време на рицарски турнири. Вместо да използват коне, когато се съревновават с копия, младите мъже през Ренесанса биха могли да използват това изобретение.

„Отвертката, която пробива въздуха нагоре“ и бронираното превозно средство за рицари. Снимка: Уикипедия

Изкуствоведите веднага отбелязаха липсата на една творба, която беше поискана от Лувъра. „Спасителят на света“, която се приписва на Леонардо, се продаде на търг през 2017 г. за невероятните 450 млн. долара. С това платното се превърна в най-скъпо продаденото произведение на изкуството – но след като стана притежание на човек, близък до принц Мохамед бил Салман (престолонаследник на Саудитска Арабия), следите му се губят.

Картината трябваше да бъде изложена в новия филиал на музея в Абу Даби. През юни месец анонимни източници съобщиха, че са забелязали ценното платно на 134-метровата яхта на принца. Когато и ако бъде получена в Париж, експертите на Лувъра ще потвърдят една от хипотезите си – картината е 100% на Леонардо, картината е започната от Леонардо и довършена от някой от учениците му или цялата е рисувана от художника, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Това е Леонардо да Винчи, който Лувърът ви позволява да видите в експозицията, за която абсолютно си струва да се вдига шум – смята Джоунс от „Гардиън“. – Леонардо умира във Франция през 1519 г., след като е поканен да прекара последните си години като придворен артист на крал Франсоа I. Биографът на Леонардо Джорджо Вазари казва, че Франсоа го ценял като „философ“ и обичал да обменя с него идеи – с други думи Да Винчи е бил ценен заради ума си. Но половин хилядолетие по-късно светът на изкуството представя стария майстор с много-консервативен имидж… Несправедливо е към Леонардо да се фетишизират картините му при положение, че той е бил първият концептуален артист.

По неговите думи, Лувърът се връща на върха на славата с тази изложба, която следи потока на мисълта на Леонардо. От най-ценните страници в неговата тетрадка „Codex Atlanticus“ става ясно, че той се е занимавал с геометрия, оптика, рисувал е Луната и планините. Представен е и стремежът му, който не го напуска до края на живота му, да изнамери машина, с която човекът да полети. Някои от скиците показват в изумителни детайли как птиците преодоляват поривите на вятъра по време на полет. Да Винчи е смятал, че ако един летателен апарат използва въздушните течения, той също ще може да придобие височина. Вследствие на опитите му да обедини науката и изкуството, той започва редица проекти, но завършва много малко, отбелязва Джоунс и допълва, че покрай подобни шедьоври на мисълта е лесно да се забрави липсата на „Спасителят на света“.

„Мона Лиза“ може и да е част от постоянната експозиция на Лувъра, но публиката никога досега не я е виждала по подобен начин. Шлем с добавена виртуална реалност позволява на посетителите да се запознаят отблизо с „истинската“ Лиза дел Джокондо, съпругата на търговеца на коприна, позирала на Леонардо през 1503 г. „Откачено“ е да се срещнеш с нея – а образът ѝ реално е създаден, като върху позираща за целта актриса дигитално се добавят дългият изящен нос и дълбоките очи на Мона Лиза.

Какъв трик и колко Леонардо би го харесал! – пише Джоунс. – Най-вероятно би предпочел тази техно „Мона Лиза“ пред собствената си картина. Една от нишките, която свързва неговите експерименти, е вярата му, че математиката на перспективата може да отразява и създава светове. Убедителната илюзия на виртуалната реалност е сбъдната ренесансова мечта.

Експозицията е разделена на четири части, пише „Арт Нюзпейпър“. Първата изследва светлината и сянката в творчеството на италианския артист. Втората е посветена на свободата и показва скиците му, занимаващи се с движението на човешкото тяло. Третата е запазена изцяло за науката, където са изложени всичките 14 ръкописа на Леонардо. Четвъртата част е озаглавена просто „la vie“, или „животът“, посветена е на големите шедьоври, създадени от Леонардо. Ще бъде показан стенописът „Тайната вечеря“ – но не оригиналът, който е в Милано, а най-точното копие на произведението, прерисувано от Марко д’Оджоно през 1506 г.

Изложбата „Леонардо да Винчи“ може да бъде разгледана до 24 февруари 2020 г. в Лувъра в Париж.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах