Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Събраха всички български светци на едно място

Нова енциклопедия представя българските обреди в автентичния им вид, без псевдофолклорни измислици

Св. Никола Нови Софийски, св. Архангел Михаил и св. Георги Нови Софийски, края на XVIII - началото на XIX в., Софийско. Фонд на Музея за християнско изкуство към Националната галерия. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков - Събраха всички български светци на едно място

Св. Никола Нови Софийски, св. Архангел Михаил и св. Георги Нови Софийски, края на XVIII - началото на XIX в., Софийско. Фонд на Музея за християнско изкуство към Националната галерия. Снимка: Гергана Димитрова/Площад Славейков

Откакто интернет започна да доминира като източник на информация, издаването на енциклопедии се превърна в недоходно и рядко събитие. За съжаление, защото некоординираната и непроверена информация в Уикипедия, всевъзможни анонимни сайтове и социални мрежи постепенно изтласква истинското знание и го превръща в еклектична смес от заблуди. Затова „Енциклопедия първа. Български светци. Именици. Народен календар“ на издателство „Труд” е в известна степен будителско начинание с много добър и полезен резултат.

Житията на светците обичайно са обект на интерес основно от църковници и студенти по богословие. Статиите в енциклопедията за 104-мата канонизирани българи са предназначени за много по-широка публика. Без да разчитат на неразбираема библейска символика, на достъпен език, авторите на енциклопедията са се постарали да бъдат изчерпателни и информативни. Очевидно целите не са свързани с пряка индоктринация на читателя, а са насочени към запълване на празноти в познанието. Това е родолюбиво дело, не патетично славословене, а концентрирано и систематизирано поднасяне на факти, които не бива да бъдат забравяни.

Същото се отнася и за народните обичаи, на които е посветена втората част от томчето на „Труд”. Авторите не са си позволили отклонение от автентичността, потърсили са изворите и са предложили на читателя чиста информация. Липсват псевдофолклорни забежки, допълнителни примеси от последните години – като ледено хоро или мълчана вода на Богоявление например. Достатъчно подробно, в енциклопедичен, а не повествователен стил, статиите дават стабилна основа, която ефективно може да предпази от заблудите на недобронамерени „автори” на несъществуваща обредност. Подредени са според православния църковен календар, без да е изпусната и идеята за езическите корени в основата на много от народните вярвания и обреди.

На 20 януари православната църква отбелязва Свети Евтимий Велики, но тогава е и народният празник Петльовден.
Ето какво пише в енциклопедията за ритуалите на този ден:

„Народът нарича този празник Ихтим, Петльовден, Петеларовден. Основното обредно действие е коленето на петел във всяка къща, в която има мъжка челяд. Целта е да растат момченцата здрави, да се развиват като истински юначни мъже. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не „църнеят”, т. е. да не жалят починал“.

Справочникът за имените дни е придружен с детайли, които припомнят позабравения днес смисъл на празниците на светците. Така и празнуването придобива допълнителна символика, която сме склонни да пренебрегваме поради незнание. При Спасовден например е уточнено:

„С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден“.

Изданието на „Труд” е с качествена полиграфия и подходящо оформление, изключително богато илюстрирано – има над 250 цветни илюстрации. Това е книга, мислена като неотменима част от домашната библиотека. Единственият недостиг в нея е липсата на имената на съставителите – обявени са като колектив на издателска къща „Труд”. Напълно възможно е причината за това да е необходимостта обективната и безпристрастна информация да се възприема без допълнителния субективен нюанс, който би придало името на автора, но пък така се създава известно усещане за нестабилност в експертността. Липсва и информация за наличието на редакционна колегия, което е задължително при съставяне на енциклопедия.

Книгата е полезна не само за вярващите, но и за скептиците и атеистите, които искат да бъдат добре информирани за света на православието и българския принос в него. Подобни издания са гаранция, че автентичното знание за българското наследство няма да бъде загубено и потопено в поток от непроверена, измислена и откровено манипулативна информация, каквато ни залива в интернет. Би било добре и медиите да използват тази енциклопедия като справочна литература, за да изпълняват адекватно обществената си функция.

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg