Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 1 година

Съдбата почука на вратата на света в годината на Бетовен

Честванията по цял свят на 250-годишнината от рождението му бяха осуетени от пандемията

Портрет на Лудвиг ван Бетовен от  Йозеф Карл Щилер от 1820 г. Репродукция: Уикипедия  - Съдбата почука на вратата на света в годината на Бетовен

Портрет на Лудвиг ван Бетовен от Йозеф Карл Щилер от 1820 г. Репродукция: Уикипедия

2020-а трябваше да бъде Годината на Бетовен, в която се навършват 250 години от рождението му. Вместо това съдбата, маскирана като пандемия, почука на вратата на света.

Грандиозната програма за честванията включваше неизчислим брой концерти в Германия и по света, специално издание на Бетовеновия фестивал в Бон; джазови концерти с импровизации по темата Бетовен; единствен концерт, вдъхновен от него на групата за електронна музика „Крафтверк“ в Германия, с който тя щеше да започне световното си турне за 50-тия си юбилей. Бяха предвидени филмови фестивали с творби, посветени на големия композитор, конференции с диспути и научни изследвания за творчеството му. Единствената опера на Бетовен – „Фиделио” – трябваше да има няколко постановки не само в Германия. Тя щеше да бъде поставена и в „шутовски контекст” по време на Кьолнския карнавал. Кьолнската филхармония предвиждаше експериментален концерт, в който да довърши Десетата му симфония със средствата на класическата музика, драматичното изкуство и хореографията. Бяха подготвени изложби, музейни експозиции, тържествени чествания и балове. У нас също бяха подготвяни редица концерти.

Бюджетът само в Германия за хилядите прояви, планирани за Годината на Бетовен, надхвърляше 45 милиона евро. И пандемията със замах отмени всичко това. Светът сякаш оглуша и потъна в тишина като великия композитор.

Днес, в деня на неговата 250-годишнина, ще ви разкажем някои интересни факти за единствената опера, която видният представител на класицизма в музиката е написал – „Фиделио”.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Кратката история на създаването на операта започва с Емануел Шиканедер. През 1803 г. той е директор на театър в покрайнините на Виена и известен импресарио. Той сключва договор с Бетовен, според който композиторът, работещ в театъра, трябва да напише опера за него.

Шиканедер дори предлага да напише либретото по своята драма „Весталски огън”. Но Бетовен не харесва повърхностното и плоско съчинение на директора на театъра и настоява за текст, достоен за неговата музика. Високите му изисквания към това били всеизвестни. Той дори порицавал Моцарт за фриволния сюжет на „Дон Жуан”. Година по-късно Шиканедер е уволнен, но договорът на Бетовен е в сила и той продължава да търси начин да го изпълни.

Изборът на композитора пада върху пиесата на Жан Никола Буйе „Леонора”. Маестрото не се смутил от факта, че Гаво вече е написал музика към тази драма. Либретото било толкова популярно, че по италианския превод на пиесата на Буйе също била съчинена музика от известния за времето си Фердинанд Паер. През 1805 г. на сцена е поставен първият вариант на операта на Бетовен, която по това време се нарича „Леонора”. Критиците я посрещат с недоволство.

Бетовен поръчва преработка на либретото на своя приятел Стефан фон Брайнинг. Композиторът пренаписва и част от музиката. Това води до следваща постановка, пак под името „Леонора”, през 1806 г. Тя също не жъне успех.

Едва на 23 май 1814 г. музиката на „Фиделио” прозвучала в окончателен вид на сцената на театър „Кертнетор” в преработка на либретиста Трейчке. Третата постановка донесла световен успех на шедьовъра на Бетовен.

Това обяснява и наличието на три увертюри към „Фиделио” – за всеки нов вариант на операта Бетовен е писал нова увертюра.

Операта „Фиделио“ е поставена за пръв път у нас в Софийската народна опера през 1941 г. от диригента Асен Найденов и режисьора Драган Кърджиев.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах