Садистична версия за възрастни на „Сам вкъщи”

Джон Рамбо се завърна – за един безмилостно див, брутално задоволяващ, осакатяващо жесток, извратено красив финал на поредицата. Така казват в трейлъра, но не се знае дали е финал. Самият Сталоун твърди, че може да има и още, зависело от приходите. Пък и освен във Виетнам, Афганистан, Тайланд, Мианмар и Мексико, хора за убиване могат да се намерят на още много места.

Предишният филм за ветерана от Виетнам с 37-годишно хронично посттравматично стресово разстройство излезе отдавна – още по времето на Тройната коалиция. За 11 години състоянието му се е влошило.

В началото на „Рамбо: Последна кръв” намираме психически изтормозения герой там, където го оставихме в края на „Рамбо 4” – в семейното ранчо в Аризона – но не и в семейна идилия. Джон живее сред лекарства, оръжия и система от подземни тунели в двора си. А изчезването на любимата му племенница в Мексико допълнително влошава душевното му състояние. Още докато пътува към Мексико, лекарствата му свършват и идва редът на оръжията, а после и на подземните тунели.

Няма нужда да навлизаме в кървавите подробности на праволинейния като блицкриг операция сюжет на филма, от който никой не очаква психологически драматизъм, многопластови образи и дори бегли опити насилието да бъде поставено под въпрос. През първия един час в атмосфера на сгъстяващ се мрак и бавно нарастващо напрежение Рамбо има в сметката си само един пребит мексиканец, но усещането, че скоро ще се отворят портите на ада става все по-осезаемо.

Във финалната част Сталоун организира грандиозен фестивал на насилието. Под музикалния акомпанимент на „Five To One“ на „Doors“ се развихря експлозивна оргия на смъртта с елементи на ампутации, декапитации, коремна и сърдечно-съдова хирургия. Героят започва да оперира пациентите с голи ръце, продължава с чук, вила, мачете и друг селскостопански инвентар, включва лостове и куки, пирони, динамит, стрели, ловни огнестрелно и хладно оръжие и накрая отстранява всичко, каквото има за отстраняване, отново с голи ръце.

Пригответе се за садистична версия за възрастни на „Сам вкъщи” с Рамбо в ролята на Маколи Кълкин и тежко въоръжени мексикански главорези като неканените гости.

Третата екшън част на филма е заснета и монтирана блестящо и ще разтупти сърцата на феновете на анатомичното кино, но е категорично неподходяща за хора със слаби сърца и стомаси, а може би и за мексиканци.

Като изключим „Първа кръв” на режисьора от български произход Тед Кочев (където Рамбо извърши само едно убийство), никое от следващи три продължения не може да се похвали с прилични критически отзиви, а това – най-малко. Общата оценка от ревютата е под 3 точки (от 10) и има критически консенсус, че това е най-лошият филм на Сталоун (и част от него е снимана в България).

За мнението на зрителите е рано да говорим, но като цяло, независимо от критиката, поредицата не страда от липса на интерес. Доколкото почти всички мексиканци в „Последна кръв” са наркотрафиканти, насилници и сводници, филмът най-вероятно ще получи и политически обвинения, а това може да засили интереса към него.

Друг е въпросът с какви намерения го е направил Силвестър Сталоун, но все пак е наел за режисьор Ейдриън Грюнберг („Убийте грингото”), който вече се е специализирал във филмовите убийствата на мексиканци.

Големият актьор сър Майкъл Кейн се изказва така за един от филмите, в които играе:

„Никога не съм го гледал, но доколкото разбирам „Челюсти 4: Отмъщението” е толкова ужасен, че сложи край на иначе чудесната поредица на Спилбърг. Къщата, която си купих с парите от филма, обаче е страхотна”.

Може пък и Сталоун да има нужда от още една къща. А може и да иска приключи тази поредица, за да се отдаде изцяло на „Непобедимите” (където също e ветеран). Каквато и да е причината, в „Последна кръв” Джон Рамбо се е превърнал в тотално откачен психопат и гледката е грозна, но трудно устоима.