Джон Рамбо се завърна – за един безмилостно див, брутално задоволяващ, осакатяващо жесток, извратено красив финал на поредицата. Така казват в трейлъра, но не се знае дали е финал. Самият Сталоун твърди, че може да има и още, зависело от приходите. Пък и освен във Виетнам, Афганистан, Тайланд, Мианмар и Мексико, хора за убиване могат да се намерят на още много места.
Предишният филм за ветерана от Виетнам с 37-годишно хронично посттравматично стресово разстройство излезе отдавна – още по времето на Тройната коалиция. За 11 години състоянието му се е влошило.
В началото на „Рамбо: Последна кръв” намираме психически изтормозения герой там, където го оставихме в края на „Рамбо 4” – в семейното ранчо в Аризона – но не и в семейна идилия. Джон живее сред лекарства, оръжия и система от подземни тунели в двора си. А изчезването на любимата му племенница в Мексико допълнително влошава душевното му състояние. Още докато пътува към Мексико, лекарствата му свършват и идва редът на оръжията, а после и на подземните тунели.
Няма нужда да навлизаме в кървавите подробности на праволинейния като блицкриг операция сюжет на филма, от който никой не очаква психологически драматизъм, многопластови образи и дори бегли опити насилието да бъде поставено под въпрос. През първия един час в атмосфера на сгъстяващ се мрак и бавно нарастващо напрежение Рамбо има в сметката си само един пребит мексиканец, но усещането, че скоро ще се отворят портите на ада става все по-осезаемо.
Във финалната част Сталоун организира грандиозен фестивал на насилието. Под музикалния акомпанимент на „Five To One“ на „Doors“ се развихря експлозивна оргия на смъртта с елементи на ампутации, декапитации, коремна и сърдечно-съдова хирургия. Героят започва да оперира пациентите с голи ръце, продължава с чук, вила, мачете и друг селскостопански инвентар, включва лостове и куки, пирони, динамит, стрели, ловни огнестрелно и хладно оръжие и накрая отстранява всичко, каквото има за отстраняване, отново с голи ръце.
Пригответе се за садистична версия за възрастни на „Сам вкъщи” с Рамбо в ролята на Маколи Кълкин и тежко въоръжени мексикански главорези като неканените гости.
Третата екшън част на филма е заснета и монтирана блестящо и ще разтупти сърцата на феновете на анатомичното кино, но е категорично неподходяща за хора със слаби сърца и стомаси, а може би и за мексиканци.
Като изключим „Първа кръв” на режисьора от български произход Тед Кочев (където Рамбо извърши само едно убийство), никое от следващи три продължения не може да се похвали с прилични критически отзиви, а това – най-малко. Общата оценка от ревютата е под 3 точки (от 10) и има критически консенсус, че това е най-лошият филм на Сталоун (и част от него е снимана в България).
За мнението на зрителите е рано да говорим, но като цяло, независимо от критиката, поредицата не страда от липса на интерес. Доколкото почти всички мексиканци в „Последна кръв” са наркотрафиканти, насилници и сводници, филмът най-вероятно ще получи и политически обвинения, а това може да засили интереса към него.
Друг е въпросът с какви намерения го е направил Силвестър Сталоун, но все пак е наел за режисьор Ейдриън Грюнберг („Убийте грингото”), който вече се е специализирал във филмовите убийствата на мексиканци.
Големият актьор сър Майкъл Кейн се изказва така за един от филмите, в които играе:
„Никога не съм го гледал, но доколкото разбирам „Челюсти 4: Отмъщението” е толкова ужасен, че сложи край на иначе чудесната поредица на Спилбърг. Къщата, която си купих с парите от филма, обаче е страхотна”.
Може пък и Сталоун да има нужда от още една къща. А може и да иска приключи тази поредица, за да се отдаде изцяло на „Непобедимите” (където също e ветеран). Каквато и да е причината, в „Последна кръв” Джон Рамбо се е превърнал в тотално откачен психопат и гледката е грозна, но трудно устоима.
Ако не минава и ден, без да ни отворите...
Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG56STSA93001526716808
BIC: TTBBBG22
Банка ДСК
Основание: Дарение