Съдията Иван Вазов

В съзнанието на българите Иван Вазов е неизменно свързан с езика, с писаното слово. Затова често забравяме, че освен неизтощим автор на стихове, романи, пиеси и разкази, в младите си години писателят е работил като съдия. В годините непосредствено след Освобождението България се нуждае от кадри. 29-годишният Вазов не е юрист, но като образован българин е назначен за съдия в Берковския окръжен съд и въздава справедливост от 1879-а до 1880 г.

За тази негова дейност, която оставя дори правни прецеденти в историята на българската юриспруденция, проф. Никола Саранов пише през 1943 г. мащабна студия, наречена „Иван Вазов като съдия” с подзаглавие „Наказателното правосъдие у нас непосредствено след Освобождението”. Фототипното издание е преиздадено през 2020 г. за пръв път след първата си поява благодарение на издателство „Нова звезда” и най-вече на инициативата на юриста проф. Веселин Вучков, който е и автор на предговора.

Изданието е интересно по две причини. На първо място защото не съществува друго толкова концентрирано и подробно изследване на правната дейност на Иван Вазов. Освен това самият автор – проф. Никола Саранов, е бил дълго пренебрегван от българските издатели. Забраняван по времето на социализма и забравен след 1989 г., той е един от най-изявените преподаватели по наказателно право в Софийския университет, два пъти декан на Юридическия факултет и автор на множество студии, монографии и книги, свързани с правото. Той е основоположникът на криминалистиката в България.

В предговора си проф. Вучков разказва как „народната власт” се отнася към един от най-големите юристи в България в тъмните времена на ранния социализъм:

„На 24 октомври 1951 г. с постановление на Столично управление на ДС е открита еднолична предварителна разработка срещу Н. Саранов, който по това време е адвокат. Основното донесение е на агент „Огнян“, който донася за някои изказвания на Саранов относно Вълко Червенков, направени на 9 август 1951 г. Същият агент донася и за казаното от Саранов на 24 септември 1951 г., съдържащо оценъчни квалификации за американци и руснаци. Ето част от мотивите на постановлението на ДС: учил в Германия; почти всяка година ходи там, в Швейцария, Франция, Италия и пр.; през 1924 г. става асистент в Софийския университет, до м. януари 1951 г. бил професор в СУ, но е „напуснал по предложение на декана като неудобен вече“. Сега е адвокат в 7-и адвокатски колектив. Има връзки с професори в почти цяла Европа, дори в Южна Америка. От материалите е видно, че агент „Огнян“ е студент по право, а донася по линия на „БЗНС“. Съставен е и план (като част от разработката срещу професора): насочване на „Огнян“; внедряване на агент „Бакалова“, позната на Саранов от университета; приложение на мероприятие „Панега“ (следене на кореспонденция) за шест месеца и др.

Разработката е именувана „Гадател“, а окраската е „Бивши хора“ (!)

(…)

В дома на Саранов се провежда секретен обиск и е преснимана книгата „Гениални сифилитици“, която професорът често давал на свои близки и колеги. Изобилието от доноси „уверява“, че средата, в която се движи Саранов, е „буржоазно-реакционна“. Коментира се неговият произход и този на съпругата, на двете дъщери и на сина, съседите, имотното състояние. Например агент „Огнян“ информира за идеята на Сарановата съпруга дъщеря им да емигрира в западната зона на гр. Берлин по време на участие в музикален фестивал, но професорът възразил, тъй като „охраната щяла да бъде голяма“. Изрично е подчертано, че Саранов е бил професор в ЮФ на СУ „до м. януари 1951 г., когато е напуснал по предложение на Декана като неудобен вече“. През м. март 1952 г. агент „Бакалова“ донася за недоволството на Саранов относно състоянието на адвокатския съюз, в който членува, и неговата партийна подчиненост; за делата „имало значение не законните права, а качеството на страните…”.

По случай юбилейната за Иван Вазов 2020 г. издателството и проф. Вучков решават да отбележат едновременно и живота на проф. Саранов, и народния поет с преиздаване на един от най-интересните и подробни трудове на юриста – книгата му за съдийската дейност на Вазов в Берковица. Това е най-подробното изследване на този период от живота на поета. Детайлите, събрани от документи и спомени на очевидци, са толкова много, че читателят е потопен изцяло в атмосферата на следосвобожденска България.

И не само това – на базата на бележки от вестниците и изпратени до съда жалби, проф. Саранов рисува картина, която днешният българин не може да постави в контекста на знанията си за Иван Вазов и неговото време. Ето какво казва например едно анонимно писмо, публикувано във в. „Витоша” през 1880 г.:

„…Председателят на съда със своите членове ходил често в с. Комарево (където са магазините с вино на целия град), откъдето се завръщал наистина в такова поетично положение, че не може да се държи на краката си от драгост…”.

Проф. Даранов като достоен юрист влиза в обоснована защита на съдията поет.

Във фототипното издание е разказана в детайли и една от най-интересните истории от юридическата практика на Иван Вазов – прословутото дело, в което поетът осъжда едно куче на смърт. Песът подивял, нападнал близката кошара, там му излезли две кучета насреща, но били изпохапани от нападателя, който удавил и разкъсал деветнайсет ярета и агнета. Овчарят дал жалба в съда. Проф. Саранов е публикувал и пълния текст на наказателното дело, заедно със свидетелските показания и решенията, при това запазвайки правописа от 1880 г.

„Кучето на Михал Първанов да се убие съгласно духът на 170 – от Отомански Наказателен законник и овчарят Георги пчелинджията от с. Слатина да плати възнаграждение на Еленко Атанасов от 180 гроша”, се казва в заключителната част от присъдата.

Интересен е и паралелът, който проф. Саранов прави между образите в литературните произведения на патриарха на българската литература и неговия юридически опит.

Тънката книжка, посветена на кратката кариера на Вазов като съдия, и подробният предговор, който разкрива детайли от живота и делото на проф. Саранов са изключително интересно литературно-научно явление на книжния ни пазар. Подходът на инициатора на изданието – проф. Веселин Вучков, позволява на читателя да види историческите слоеве в чистия им вид, запазени като форма и съдържание, без редакция, но поставени в съвременен контекст.