Съдниците в Кан

На 14 май вечерта булевард „Кроазет“ в Кан ще се задръсти от кавалкада луксозни автомобили, елегантни дами и кавалери в строго вечерно облекло, стотици журналисти, хиляди любопитни фенове, безбройна полиция, ловци на автографи и селфи-маниаци. Защото се открива 72-ият международен кинофестивал на Лазурния бряг!

По червения килим ще премине екипът на откриващия филм – американската зомби-комедия „Мъртвите не умират“ на култовия режисьор Джим Джармуш и актьорите Тилда Суинтън, Бил Мъри, Адам Драйвър и Стив Бушеми.

А през 12-те фестивални дни (14 – 25 май) още много звезди ще изкачат стълбите на Фестивалния дворец под аплодисментите на публиката – с надежда да сторят това и на сцената на зала „Люмиер“, когато ще бъдат обявени победителите, отличени с Голямата награда „Златна палма“ за най-добър филм и „малките палми“ за отделни професионални постижения.

Кои са съдниците, натоварени да решават тези мечтани отличия и така да се намесват в съдбата на десетки сценаристи, режисьори, актьори, продуценти и още много кинематографисти от цял свят?

Шеф на главното жури за основния конкурс от 21 филма е знаменитият мексикански режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту. Името му се наложи именно в Кан, когато през 2000 година дебютният му филм „Кучешка любов“ (Amores perros) попадна в селекцията „Седмица на критиката“, а след това беше номиниран и за чуждоезичен „Оскар“. Иняриту заслужи още положителни оценки и ласкави критически отзиви за първия си американски филм „21 грама“ (21 Grams, 2003). Последваха „Вавилон“ (Babel, 2006), „Бютифул“ (Biutiful, 2010) и изисканата драмедия „Бърдмен“ (Birdman or The Unexpected Virtue of Ignorance, 2014), която донесе на Иняриту най-големия му успех досега – 4 статуетки „Оскар“ (за най-добър филм, режисьор, оператор и оригинален сценарий).

Редом с него са останалите 8 членове на журито, стриктно подбрани по новата фестивална „джендър аритметика“, изразяваща са в числената формула 50/50 х 2020, което ще рече през 2020 година в киното да има паритет 50:50 мъже и жени. „Берлинале 2019“ повлече крак с подписан такъв официален пакт и „добрият тон“ вече задължава спазването му, за което следи новото феминистко движение #MeToo. Затова в главното жури са прославената напоследък италианска режисьорка Аличе Рорвахер („малка палма“ за най-добър сценарий на „Щастливият Лазаро“, 2018), колежките ѝ Мемуна Ндиайе от Гвинея и Кели Рейхарт от САЩ, плюс американската актриса Ел Фанинг, която макар и само на 21 години вече има над 30 роли в киното и телевизията.

В „мъжкия отбор“ са четирима авторитетни режисьори: гръкът Йоргос Лантимос с няколко награди от Кан и 10 номинации „Оскар“ за „Фаворитката“ (2019); новият лидер на полското кино Павел Павликовски, добре познат с награди в Кан, плюс „Оскар“ за „Ида“ (2013) и номинация за „Студена война“ (2018); френският режисьор Робен Кампийо със сензацията „120 удара в минута“ в програмата на „Кан 2017“; и още един френски режисьор, но с босненско-чешки произход – Енки Билал.

Абсолютно симетрично е съставено и журито във втората състезателна категория „Особен поглед“. Но за баланс там шеф е ливанската актриса и режисьорка Надин Лабаки. Нейният прекрасен филм „Капернаум“ (2018) взе наградата именно в тази категория миналата година, а след това заслужи и номинация „Оскар“ за чуждоезичен филм. В 4-членния ѝ екип са френската актриса Марина Фоа, немската продуцентка Нурхан Секерджи-Порст и двама режисьори – Лисандро Алонсо от Аржентина и Лукас Донт от Белгия. Тяхната задача е особено трудна и деликатна, защото в селекцията от 18 филма, 9 са на нови непознати дебютанти, т.е. точно 50% от програмата.

Селекционерите в Кан тази година очевидно мислят за бъдещето и се надяват да открият следващото поколение талантливи кинематографисти. Затова дебютантите в Кан определено се посрещат с повишено внимание. За тях е учредена специална награда „Златна камера“, за която се борят всички първи филми от основните категории: главен конкурс (1 дебют), „Особен поглед“ (споменатите 9 заглавия), „Седмица на критиката“ и „Петнайсетдневка на режисьорите“ или общо 22 дебютни филма на Лазурния бряг. За тях е формирано отделно 5-членно жури под председателството на известния камбоджански режисьор Рити Пан – четирикратен участник в Кан. Той заслужи международна слава с остро изобличителните си филми за злодеянията на режима на т. нар. Червени кхмери, а „Липсващата снимка“ (2013) получи наградата „Особен поглед“ и първа номинация „Оскар“ за камбоджански филм. Наградата „Златна камера“ е почти сигурна покана за отличения режисьор да бъде отново в Кан със следващия си филм.