Велики сили ли? Има само една сила – от Съединението

България е малко княжество, дължащо на османската Висока порта годишен трибут и пълно съобразяване във външната си политика. Съседната османска провинция, наречена Източна Румелия, има свой губернатор християнин и това се смята за голяма отстъпка от страна на същата Порта в Истанбул. И това нямаше да го има, ако Русия не беше надвила Турция във война, чийто изход е решен с договор, подписан със съгласието на всички Велики сили в Берлин. За да се отложи поне още малко неизбежната европейска война, Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Русия, Италия и османска Турция се споразумяват как да приключат един неудобен въпрос. Разбира се, преговорите са започнали още преди руските войски да пресекат Дунава. Както казва германският канцлер, работата не е в щастието на българите, а в европейския мир.

Всичко това изобщо не интересува самите българи. Седем години те подготвят своето Съединение. Правят го сами, без да се съобразяват с Русия и напълно подготвени за война с Турция. Не чакат нищо от никого. Не се съобразяват, не просят и не се снишават. Когато вместо Турция ги напада Сърбия (като самите сърби са донякъде изненадани от това налудничаво решение на краля си, насъскан от австрийското правителство), същите българи просто се обръщат и защитават Съединението.

На 6 септември 1885 г. България рискува и печели. Пловдив става български, заедно с Бургас, Сливен, Ямбол и едва възстановяващата се от пепелищата Стара Загора. Турция известно време обмисля реакцията си… и предпочита да не прави нищо. Австрия и Сърбия се опитват да действат заедно, но са накарани да приемат резултата. А Русия? Тя е вбесена. Българите действат самостоятелно! Ползват свободата си! Не изчакват инструкции! Не взимат предвид волята на Освободителката! Рискуват крехкото разбирателство между Петербург, Истанбул и Виена! Нарушават установени сфери на влияние! Ще предизвикат нова Кримска война! Легитимизмът е в опасност! Това е скандал. Не е имало такава черна неблагодарност, такава подигравка със славянското братство.

Само че в София и в Пловдив мнението е съвсем различно.

Съединението има висока цена. Не става дума само за човешките животи, изгубени при Сливница и Три Уши, нито само за материалната цена на акта, но и съдбата на бъдещите български планове за Македония може би е проиграна още през 1885-а. На европейските и световни свръхсили обаче е показано, че България може да действа сама. Тя може да прави с вредния за нея Берлински договор точно каквото си поиска, защото в страната действат хора с воля, а не притеснителни чиновници, нито пък слуги и чуждопоклонници. Всъщност мъжете, осъществили Съединението, са взели много добър пример от Обединението на Италия и от белгийската Независимост, така че явно са се учили от най-добрите примери на Европа. Подговени са да защитят Съединението даже с война и го доказват на дело, така че явно и скорошният пруски пример е имал значение. България с нищо не изостава от най-успешните млади нации на епохата – и дори дава пример на Полша и Ирландия.

Всъщност България сама решава въпроса за своето щастие или нещастие. Действа самостоятелно, както го изискват интересите ѝ. Княз Александър схваща, че или ще застане зад Съединението, или може направо да си стяга багажа. Той действа възможно най-добросъвестно и последвалата Сръбско-българска война показва първия модерен глава на българската монархия като истински герой. Това оскърбената Освободителка няма да му прости.

Това ни е останало от Съединението днес: красивият Пловдив, където миналото гори и идеалният пример, че България печели тогава, когато действа със самостоятелна дързост, а не се страхува. Велики сили ли? Има само една сила и тя се прави от Съединението.